Паневритмия. До Виена и напред

Време е да вървим, злото да победим,

Мира да въдворим, Христа да възцарим!

За първи път играх Паневритмия (а смятам, че и останалите от групата) и изпълнявах музика на Учителя извън пределите на страната ни. И то в такава красива и величествена столица – едно от най-големите културни и в частност музикални средища на Стария континент. Усещането беше ново, непознато, изпълнено с откривателски дух и вяра в едно по-светло и хармонично за всички нас бъдеще. Няма нещо по-удовлетворяващо от това – да посееш зрънцето на точното място в правилното време с ясното съзнание, че правиш първата крачка там, където никой преди теб не е стъпвал. И че усилията ти няма как да останат незабелязани. Защото музиката на Учителя е космическа, универсална и общовалидна навсякъде по земното кълбо. Вибрациите й не са на конкретен език – поне не от познатите на човечеството. Тя няма нужда от превод и всеки, който пожелае да отвори сърцето и ума си, може да я почувства.

Непринудена и сърдечна се получи и интернационалната Паневритмия, която имахме удоволствието да играем с група ентусиасти – последователи на Словото и на Учението на Учителя – и то не само българи, живеещи и работещи от дълги години във Виена. В импровизирания бял кръг на място се почувстваха и представители на много други държави от цял свят.

Последвалата почерпка – приготвена с много любов домашна погача, поднесена върху наредени в цветовете на националния трибагреник салфетки, изразяваше неподправената носталгия на домакините и трескавото им вълнение по повод на нашата визита. Всичко гореописано (колкото и приятни спомени да остави във всички нас, да не забравяме и безценните контакти и познанства, за които то способства) всъщност не бе включено в официалната програма.

Главната ни цел беше да направим показно изпълнение на части от Паневритмията с всичките й налични компоненти – танцьори, певчески глас, инструменталисти. И то не къде да е, а в представителството на Обединените нации във Виена – третото най-голямо седалище след Ню Йорк и Женева. Уникална по рода си възможност, и в същото време отговорна задача, която ние изпълнихме с много желание и радост. В началото на самото представяне почти нямаше зрители и слушатели. Постепенно обаче, привлечени от мистичното и тайнствено звучене на Божествената музика, прииждаха все повече хора. Така – с куфарчетата, с вратовръзките и костюмите. Оставяха тягостните си работни мисли на седалката и се заслушваха в ангелските звуци, долитащи от малката сцена. След концерта ние, музикантите, получихме много развълнувани поздравления и благодарности. При мен дойде една българка, която беше любителка на класическата музика и никога не беше чувала за Учителя и за неговите песни, и с най-добри чувства (очевидно много искаше да ми направи комлимент) сподели, че гласът ми е прекрасен и е за световните оперни сцени. След което ме посъветва да не се занимавам повече с пеене на „такива инфантилни и детски мелодийки”.

Засмях се неловко, защото знаех, че тази жена въобще не е наясно за какво точно иде реч. Заблудени овци трябва да има в стадото, за да се поддържа равновесие. Музиката и песните на Учителя са безценна и незаменима школа за млад, прохождащ певец като мен. Те ми помагат да разкрия в пеенето най-важното – душата си, да докосвам публиката и да я правя съпричастна към великото и неделимо единство, наречено Музика.

Пламена Гиргинова