Паневритмията в чужбина

Пътувам за Германия, за поредния семинар по Паневритмия и си спомням първото си пътуване.

2000 година, Ланд ен Босх – сърцето на антропософската общност в Холандия. Участниците са хора, изучавали десетилетия духовната наука на Рудолф Щайнер. Добронамерени, любезни, по лицата чета симпатия, примесена с лек скепсис: „Какво ли може да дойде от една балканска страна?” Започвам с теоретичните обяснения върху човека-микрокосмоса и връзката му с макрокосмичния свят. Зазвучава музиката, която оказва незабавно магическото си въздействие. Разучаваме първите упражнения. Практиката се редува с обяснения за съдържанието и смисъла на движенията. Изумлението нараства, скепсисът не се вижда никакъв. Засипана съм с град от въпроси: „Кога е дадено всичко това и къде?” „В началото на 20 век, в България” „Защо ние нищо не знаем?” Свивам рамене: „Не знам, България е малка страна” „Кой е Петър Дънов? Какво е знаел за Д-р Щайнер? Били ли са във връзка?” Разказвам за Учителя. „Не, физически никога не са се срещали, но има духовна връзка между всички учители и духовни посветени” – това, разбира се, го знаят. Възрастен мъж се приближава до мен, десетилетия е изучавал духовната наука. „Откъде знаете всичко това? Това знание не е достъпно за всеки. То е разкрито в лекциите на Д-р Щайнер, но те са разбираеми за по-тесен кръг хора.” „Достъпно е. У нас беседите и лекциите на Петър Дънов вече могат да се намерят навсякъде. Аз не съм специален човек, просто съм чела.” Замислено гледа снимката на Учителя и си купува няколкото брошури с лекции, преведени на английски и немски, разбира се и учебника по Паневритмия. След 2 месеца 12 души от Холандия се качват на Рила за летния събор. За няколко от тях това е начало на нов етап в живота.

Осем години оттогава, всяка година изнасям семинар или курс по Паневритмия в някоя от централноевропейските страни и се усмихвам на повтарящата се реакция на хората там – от сдържаната учитвост до изумлението, породено от преживяната магия на Паневритмията, която разчупва преградите – културни, социални, психологически. В края на срещите ни лицата на хората излъчват младост и доброта, групата танцуващи се е превърнала в едно малко общество, в което се дискутират и личните и световните проблеми. Загрижени са за екологията, отчуждението, негативите на глобализацията, за новите деца. Радостно и тихо седя в някое ъгълче като част от кръга и слушам. В разговорите часто се намесва България. Новото откритие. Последният път в Австрия една интелигентна жена ме попита: „Разкажи ми за там, където живееш.” „За България” Не ми казвай България, защото това нищо не ми говори.” „Нали знаеш Дунава?” - питам. Смешен въпрос за една австрийка. „Е, той е нашата северена граница.” Очите и се разширяват. „Толкова близо?” Смея се. И друг път ми се е случвало.

Мисля си за първите учителки по Паневритмия, които са я изнесли извън пределите на страната: Анина Бертоли, Ярмила Ментцлова, Ернестина Сталева. Също и за онези, по-напреднали и по-възрастни преподавателки, от които съм се учила – Ина Дойнова, Мария Митовска, които продължават да разпространяват този магически танц и в чужбина.

Анина Бертоли е от италиански произход. Когато идва в България Алфиеро Бертоли е млад човек, решил да посети Индия за да постигне духовно знание и посвещение. В България среща жената за която е мечтал, а в лицето на Петър Дънов намира своя духовен учител. Остава като един от най-преданите ученици. Той е и един от съ-основателите на комуната в „Изгрева”. От брака му се ражда дъщеря Анина. Тя също тръгва по духовния път на своя баща. След идването на комунистическия режим емигрира във Франция.

Описват Анина Бертоли като човек с дълбока душевност и завладяваща изящност, много деликатна и сдържана, но с вътрешна твърдост и духовна сила. Тя разпространява учението на Петър Дънов и Паневритмията във Франция като създава свой духовен кръг в Париж. Издава списанието „Льо грен дьо бле” („Житно зърно”).

Ярмила Ментцлова е от чешки произход, но е родена в България. През 1938г. заминава във Франция да учи танци и специализира като хореограф. Последователка е на Айсидора Дънкан и на нейната школа за така наречения „свободен танц”. През 1943г. се връща в България и е заведена на Игрева, където през 1944г. се запознава лично с Учителя. През 1955г. Ярмила емигрира във Франция, където организира курсове по Паневритмия в Париж и летни курсове в подножието на Алпите. През 1984г. издава ръководство по Паневритмия на френски език. До смъртта си работи заедно със семейство Гобо, които и до днес преподават Паневритмия така, както са били обучавани от нея, в своя дом в подножието на Алпите. Жан-Луи и Арлет Гобо са скъпи гости на Бялото Братство всяко лято в последните години. Те са сътруднчили и на Анина Бертоли и са посветили живота си на разпространяване на Паневритмията и учението на Бялото Братство. В Париж за разпространение на Паневритмията заедно с Ярмила е работела и Мария Христова.

В Съединените Щати Паневритмията „прелита” с Ернестина Сталева, която се преселва в САЩ скоро след смяната на властта през 1944г. Ернестина превежда беседи, преподава Паневритмия, създава група в Масачузетс, в последните години заедно с нея работи Антоанета Крушевска, издала ръководство по Паневритмия през 2004г. Друга дългогодишна преподавателка бе Виола Бауман. Тя заминава през четиридестте години за Франция, където се запознава с Михаил Иванов, който вече е създал там своето духовно общество „Всемирно бяло братство”. В началото тя е много впечатлена от него, но бързо се разочарова и заминава за Америка където се омъжва и остава да края на живота си, посещавайки България неколкократно. След смъртта на съпруга си тази необикновено красива и музикална жена се отдава на преподаване на Паневритмия и през 1982 г. издава ръководство по Паневритмия на английски. По късно ще бъдат издадени още три: от Ардела Натанаел, настояща преподавателка по Паневритмия, от Дейвид Лоримър и от Антоанета Крушевска, която преподава в Ню Йорк.

В последните две десетилетия Паневритмията се разпространява все повече в САЩ благодарение на ентусиазираната работа на няколко преподаватели и лектори като Ардела Натанаел и Филис Торп, Сананджелин, която е създала център във Вирджиния, Антоанета Крушевска и др.. Ардела и Филис работят в тясно сътрудничество с Мария Митовска и Георги Петков от България, които са посветили живота си на разпространение на Учението на Петър Дънов и на Паневритмията в чужбина. Гостували са многократно като лектори и учители по Паневритмия в десетки страни по света, поддържат вече десетки години връзки с приятелите на Паневритмията в чужбина и имат огромна заслуга за опазването на първоначалната чистота в преподаването й.

Сега в САЩ има мрежа от групи по Паневритмия: в Калифорния – Сан Франциско, Лос Анжелис, Паоло Алто; в Индиана, Мисури - Сент Луис, Монтана, Ню Хемпшир, Ню Мексико, Оклахома, Тенеси, Аризона, Вирджиния, Илинойс - Чикаго, Тексас, Уисконсин, Онтарио, Арканзас, три групи в Ню Йорк.

В малко известната Коста Рика има група, състояща се от около 60 човека, чиито гост беше цигуларката Йоана Стратева.

Между 1980 и 1987 в България многократно идва Филип Кар-Гом, писател, психолог, човек на духа, който от 1988 оглавява Ордена на бардовете, оватите и друидите – една от най-многобрайните друидски групи в света. Запленен е от духовността на България, от Рила, Паневритмията, от идеите на Братството, от духовното излъчване на Борис Николов – ръководител на Братството по това време, Филип Кар-Гом допиранся много за разпространението на Паневритмията в англоезичния свят като в онези години води в България много хора, трима от които и до сега са свързани с Паневритмията, Бялото братство и са чести гости в страната ни. Дейвид Лоримър е писател, общественик, директор на няколко международни духовни организации, който издава три книги посветени на Учителя и неговото дело, едната от които е „The circle of sacred dance” – ръководство по Паневритмия. Ардела Натанаел след като се преселва в Калифорния създава мрежата, за която споменах, през 1992г. издава и учебник по Паневритмия. Дейността й се прехвърля в Южна Америка и Европа. Даниел Кар-Гом също свързва живота си с България. Няколко години органзира групата по Паневритмия в Лондон и популяризира лекциите на Учителя, за известно време.издава английската версия на списание „Житно зърно” – „Grain of wheat” В началото на осемдесетте години в България идва няколко пъти и Алисън Браун, която създава своя група по Паневритмия в Глазгоу, Шотландия.

В бившия Съветски съюз Паневритмията е пренесена вероятно от Леон Москона, по онова време последовател на Учителя, писател, духовно-търсещ, който през 1974г. е в Москва и създава група по Паневритмия. През следващата 1975г. много от членовете й идват в България. Между тях са семейството музиканти Роза Пронина и Миша Пакуш, който ентусиазирано разпространяват музиката и словото на Учителя, Елена Острова, която превежда множество беседи, Михаил Левин, астролог. Михаил и Галя Левини създават духовна група, която продължава да работи с Паневритмията и идват почти всяко лято в България. В Москва Паневритмия се играе на 2 места, групи има и в Рига.

Йо Хазен от Белгия, който е идвал неколкократно в България и има влияние върху няколко духовни групи преподава не само в собствената си страна, но е имал курсове и в Япония. Той превежда текста на Паневритмията на нидерландски.

През 1994г, на Рила идва австралийската астроложка и писателка Барбара МакДъгал, която след завръщането си прави курсове по Паневритмия в Куинсланд

В последните години ръководството по Паневритмия беше издадено на португалски, италиански и немски езици поради интерес към танца в съответните страни.

Във връзка с разпространението на Паневритмията в чужбина се открояват и имената на Ина Дойнова и Йоанна Стратева. Ина е преподавателка, позната във всяко кътче на България, надарена с музикална и певческа дарба. Цигулката на Йоанна е предизвиквала сълзи и възторг на много духовни срещи и фестивали по цял свят. Двете – заедно и поотделно разпространяват вече три десетилетия Паневритмията в САЩ, Коста Рика, на Балканите, в скандинавските страни, в Англия, Франция... В последните години Ина Дойнова е обучавала групи в Охрид и Скопие, чиито членове идват всяко лято на Рила. Йоана ежегодно е любим гост на няколко групи в чужбина, нейният запис на Паневритмията е обичан от всички изучаващи този танц. Последното и дълго пътуване беше в Индия, където заедно с Филис Торп са предстъавили Паневритмията.

Това изброяване, разбира се, не е изчерпателно. Извън него неизбежно ще останат някои хора и центрове, свързани с Паневритмията. Не бива да пропуснем обаче дейността на Михаил Иванов и създаденото от него във Франция духовно общество „Всемирно Бяло братство”. Основано през 1937, то има клонове и групи на петте континента в които се игаре Паневритмия. Най-големите групи извън Франция са в Канада, Испания, Италия, Швейцария. Клонове има в Япония и Африка. Когато Михаил Иванов напуща България е съществувала само първата част на Паневритмията. Учителя е добавил впоследствие „Слънчеви лъчи” и „Пентаграм”, които и досега не се изучават и танцуват в групите на „Всемирно бяло братство”. Затова пък хора от тези групи идват с жар и ентусиазъм на Рила, където могат да практикуват Паневритмия в нейния завършен вид.

Отново пътувам. Връщам се в България след последния курс в Братислава. В красотата на танца този път срещнах сродни славянски души. Словаците като че ли въплъщават едни от най-добрите отличителни черти на славянството – мекота, дружелюбност, скромност. Паневритмията хареса на малката група евритмисти. Те също знаят, че сърцето на Новата култура на човечеството ще бъдат славяните. Дали няма да видят в Паневритмията осезаем знак за това?

Берн, Швейцария. Футболното световно първенство е в разгара си. И сред неговата шумотевица една групичка от дванадесет души е намерила пространство на хармония и мир на мястото на древно келтско светилище, почти извън града. Мястото е близо до католически храм и трябва да се иска разрешение да се учи и танцува Паневритмия там. Разрешението е дадено. Хората, събрани на това място, принадлежат към различни духовни течения и религии. Музикантката, която смайващо бързо усвои мелодиите на Паневритмията на кларинет, е от еврейски произход и излъчва древната красота на семитските народи. Събрали сме се да отбележим лятното слънцестоене с упражнения от слънчевия танц - Паневритмията. За пръв път чувам изпълнение на Паневритмията на кларинет и кожата ми настръхва от нещо древно и дълбоко, което усещам за пръв път в нейните мелодии. Хората бързо научават упражненията. Според Учителя задължително трябва да се изиграват първите дванадесет упражнения. След тях съм включила трите централни, които са сърцевината на Паневритмията. Словото на Учителя, знанието, разкрито в лекциите му, отново допълва изпълненията.

„Че и ний сме дали нещо на света...” Думите изплуват в ума ми, мисля си за делото, словото, музиката, дадени от един велик дух, избрал да се роди в България, за да можем отново да ги произнесем.