Първите три упражнения: "Пробуждане", "Примирение" и "Даване", звучат в тоналността ла-минор. Най-осезаеми са енергийните вибрации на тоновете ла, ми и до, съставящи тоническото тризвучие на тази гама. Във визуалните си представи на упражненията оцветени в индиго, а някои – в червено или жълто, в зависимост от степента на концентрация и нивото на настройка. Досегашното твърдение, че тоналностите звучат в определен цвят се допълва и от останалите цветни акценти. Следователно първите три упражнения могат да се възприемат в индиго, червен и жълт цвят на различна степени. Спектралните анализи на тонове, цветове, напоследък и на движения потвърждава това процентно разпределение на енергиите по основен тон, октави, квинта и терца.
Изходното упражнение "Пробуждане" има за цел да стимулира двигателната дейност и да успокояват мислите. А тоналността на музиката ни прехвърля от разумност в съзерцателност. Енергията на етерното ни тяло e най-интензивно в събраните пръсти на ръцете и краката, където поляризацията е най-силно изразена. В изходно положение (пръстите на ръцете върху раменете) енергията е насочена към основните кръвоносни съдове. Движението на положителната дясна и отрицателната лява ръка придвижват електричеството /означено с червени стрелки/ и канализират магнитната енергия /означени в сини стрелки/ в областта на главата и лактите. Същото се отнася и за уравнителните токове между повдигнатия положителен и стъпилия отрицателен крак. От своя страна индуцираното пулсиращо магнитно поле обезболява ставите. Упражнението спомага за премахване на главоболието и сърдечния дискомфорт, за освобождаването ни от меланхолията и несигурността давайки ни психично равновесие. Успокояващ и релаксиращ ефект се постига с усвояването на синусоидалната форма на движение.
Махалото е средство, чрез което може да усвоим това движение. Изменяйте дължината на конеца, на който е окачена някаква тежинка, вие ще настроите честотата на махалото с ритъма на изпълнението. Движете ръцете си в синхрон с това махало. Така ще се справите с биомеханичните особености и ще може да концентрирате енергията върху основния тон на движението.
Второто упражнение "Примирение" има за задача да снеме силно изразената поляризация на чувствата. Чрез успокоените и вдъхновени /от първото упражнение/ мисли, чрез допрените и изнесени пред гърди ръце уравновесяваме емоциите и създаваме подем в чувствата. Магнитната енергия при движението се фокусира в областта на сърцето и го успокоява. Върхът на палеца съответства на раздразнението, породено от наранено самочувствие; на показалеца - възбудата от безсилието, на средния пръст - тревогата от неудачите, на безименния – тъгата от загубеното, на малкия пръст - страха пред неизвестното. С допирането им на двете ръце се постига деполяризация и баланс на тези състояния. Тази фаза от упражнението хармонизира целата физика и психика. Чрез деполяризация на мислите и чувствата, т.е. чрез примирението, може да овладеем неблагоприятните ситуации и премахнем излишното напрежение. Примирението трансформира явната (външната, изразена) активност във вътрещното (неясно) преосмисляне. Активността е проявена енергия, а примирението е премахване и съхраняване на енергия. За да усвоим и преживеем по-висшите идеи, ни трябва известна безинертност и настройка спрямо тях. Примирението ще ни помогне по-бързо да се освободим от омразата, агресията, негодуванието, афекта и другите "богатства" от този род. Само когато сме непредубедени, ще можем да навлезем във висшите вибрации на доброто. След всяка загуба, след всяко идване на новото, след всяка промяна е нужно примирение, за да се съвземем по-бързо, за да не си навреждаме. Примирението не е поражение, а събиране и организиране на сили за преосмисляне на стратегията. То е необходимост за водене на разумен вътрешен диалог, за намиране оптималния вариант на бъдещата активност. Учи също на невраждебно отношение към уроците, които ни дава живота.
При третото упражнение изходното движение е "даване" изразява духовното изобилие в живота. Способства за отстраняване на блокажи и процеси на застой в човека, като безпокойството, мъката, тъгата, също така и на отрицателните нагласи и постъпки. Движението на ръцете в тази фаза отнема излишната енергия от сърцето и щитовидната жлеза. Тези органи са много чувствителни към стреса. Втората фаза "вземане" символизира приемането на новото, на промените. Даването е освобождение от педантизма, закостенялостта и съмнението. Даването и вземането затварят цикъла на обменните процеси във всичките тела. Двамата партньори във фаза "даване" насочват енергийния поток към центъра, а при "вземането" пренасочват в радиираните от центъра енергии извън кръга. Ако двамата играят противоположни фази се внася смущение в общите енергийни потоци и става взаимно презареждане или обедняване на енергии. Това упражнение е за синхронизация с общата пулсация, в резултат на което укрепва нашата устойчивост и съгласуваност.
Изследвания върху движенията
Трaeкторията на движението се заснема посредством строгоскопичен метод, като се фиксират позициите на ръцете през определени интервали. По тези данни (фиг.1) извличаме информация за линията, скоростта и ускорението на движението в отделните му фази. От светлинния лъч, през призма получаваме спектъра или цветните му съставящи. От звука посредством спектрални анализатори получаваме обертоновете му. Аналогично всяко сложно движение по математичния метод на Фурие, може да се разложи на неговите хармоници или неговите обертонове. По графо-аналитичен метод изчисляваме амплитудните стойности нанесени по ординатата и за всеки хармоник ( n=1,2,3,…) - по абсцисата на фиг.3
На фиг. 4 са представени фазовите изпреварвания (над абсцисата) и закъснения(под абсцисата) за всеки хармоник спрямо основния. Този спектър носи богата информация за начина на изпълнение, но все още не е добре изследван. На фиг.5 е представена цветната характеристика на упражнението на базата на амплитудно-честотния спектът от фиг.3. На фиг. 2 графика 1 изобразява хармоничното движение в идеален случай на изпълнение. Графиката 2 представя изпълнение на опитен изпълнител, а графика 3 на начинаещ. Изчисленията се отнасят за графика 2 от фиг. 2.
Изводи:
1. Амплитудно и фазово-честотните спектри могат да бъдат изходна фаза за коригиране и отработване на движенията.
2. Повишената амплитуда на някой хармоник от по-висок порядък е резултат от постигнатата синхронизация на движението с този обертон.
3. Установената графика на движението може да се преобразува в електричен или магнитен импулс за синхронно въздействие чрез електромагнитна, аудио и видео терапия. Така се увеличава възможността за включване на повече канали за комплексно въздействие и участие на пациента в лечебно-възстановителния процес.
Recommended Comments