Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) дойде в началото на миналия век, за да ни даде едно Божествено учение, да ни покаже методите за духовно развитие, които са абсолютно необходими особено в този момент, когато на Земята се извършва мощен процес на трансформация. Или както Учителя казва, настъпва Космичната пролет и нашата душа започва да се събужда от дълбок зимен сън. Навсякъде в света активно се работи за пробуждане на глобалното съзнание като важно изискване за преживяване в критичния космичен период на преход, в който сега се намираме. С Паневритмията това може да се постигне по естествен начин – с хармонични движения, изпълнени в молитвено състояние, под звуците на музика, която е израз на един висш космичен ритъм.
Паневритмията е Божествен дар, свален от Небето чрез Учителя. Той казва: „Паневритмията е челният отряд на моето учение.” Тя се възприема най-лесно и с любов от всички, затова именно чрез нея много хора се запознаха и с учението. Включиш ли се в нейния животворен кръг, преживееш ли магията на Паневритмията, трудно е да я забравиш.
Според Учителя: „Паневритмията е обширна наука и велико изкуство, която в бъдеще ще се изучава и прилага в своята пълнота.” (Непубликувани записки на Боян Боев)
„Паневритмията тонира човека, организира и хармонира вътрешните му сили, координира ги и ги насочва към разумен живот.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 18)
„Паневритмията не е само игра, но и съзнателно влизане в контакт с разумната Природа”. (Непубликувани записки на Боян Боев)
Паневритмията се играе и преживява на много нива – физическо, емоционално, ментално, духовно, Божествено. Смисълът е ние да сме будни на всички тези нива, те да са живи в нас, взаимосвързани и хармонично проявени.
„Човек може да прави красиво и плавно паневритмичните движения, като в момента мисли, чувства и постъпва добре.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 18)
Механичното изпълнение на движенията само на физическия план още не е истинската Паневритмия. Физическите движения са много красиви, изящни и пластични. Прекрасната музика ни вдъхновява и извисява. Това безспорно спомага за хармоничното развитие на нашето тяло, но Паневритмията има и друго, много по-дълбоко значение – да пробуди душите за новите идеи, за новата култура, която идва на Земята.
Учителя казва: „Паневритмията не е обикновен танц, в нейните движения са въплътени идеите, които днес строят и градят Новата култура. В нейните движения са скрити пружини с магическа мощ, чрез които ще се задействат творческите сили на човешката душа – сили, които чакат своето развитие.” (Боян Боев, „Акордиране на човешката душа”, том ІІІ, 2001, с. 31) И тя започва с упражнението „Пробуждане”, което означава, че: „Човешката душа трябва да се пробуди и да прояви своята неземна красота.” (Боян Боев, „Акордиране на човешката душа”, том ІІІ, 2001, с. 33)
„Паневритмията събужда Божественото естество в човека.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 21)
„Чрез тия игри (Паневритмията), които упражняват толкова повече своето въздействие, колкото по-съсредоточено и съзнателно се изпълняват, се съдейства за покълването и израстването на вложените скъпи дарове в душата на всеки човек.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 7)
В основата на Паневритмията лежат седем основни принципа: принцип на разумността, принцип на съответствието, принцип на трептенията или движенията, принцип на полярност, двойственост, принцип на ритъма, принцип за причини и последствия и принцип за единство или сродство.
„Паневритмията се основава на законите на съответствие между идея, дума, музика и движение. Защото само когато движенията строго съответстват на думите и музиката, ще имаме онова възродително действие върху човека.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 14) „В Паневритмията всяка линия на движение строго съответства на известни сили на човешкия организъм и на човешкото съзнание и ги събужда към дейност, към активност.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 16)
„Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и използването им за неговия духовен растеж.” (Боян Боев, „Акордиране на човешката душа”, том ІІІ, 2001, с. 32).
Паневритмията, дадена от Учителя, е за еволюционния период и съответства на днешната епоха на развитието на човечеството. Тя е в хармония с изгряващите сили в човека и живота, събужда ги и ги активира. Според Учителя изгряващите сили са: добро, справедливост, разумност, хармония, братство, свобода и космична любов.
„Доброто е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се гради разумният живот. Съграденото върху доброто е неразрушимо.”
„Справедливостта е хубавото разпределение на светлината, топлината, силата, на всички блага, с които природата тъй щедро дарява. Справедливостта е условие за правилен растеж, естествен развой и възход.”
„Разумността е целесъобразно употребление на светлината, топлината, силата и на всички други блага. Само там, дето цари разумността, има плодове. В разумността влиза великата Мъдрост, великото Знание, което разкрива силите, законите и методите за работа.”
„Всички същества представляват велик космичен оркестър. И когато между тях има хармония, тогава великият диригент ще изкара чрез този оркестър музиката на разумния живот, ще изяви своето величие, красотата на своята мисъл, на своята любов.”
„Иде култура на братство на всички народи. Тази идея изгрява в днешната епоха в съзнанието на човечеството.”
„Свободата е премахване на всички прегради, ограничения и препятствия, които спъват Божественото естество на човека да се изяви в света с всичката си красота, блясък и размах.”
„Космичната любов обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи в себе си. Космичната любов днес се ражда в човешкото съзнание като ново прозрение за същината на живота.”
„Паневритмията подготвя пътя за нов и красив живот, който иде – на свобода, справедливост и разумност, на хармония, братство и свобода, на космична любов.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 27-30)
Всяко упражнение от Паневритмията има дълбок духовен смисъл и символика. „Всичките двадесет и осем паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието към съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл.” (Боян Боев, „Акордиране на човешката душа”, том ІІІ, 2001, с. 32). С всяко упражнение учим определени принципи, закони и правила от учението, върху които се основава Паневритмията. И не е достатъчно само да знаем, че всичко това е така, но и да си изработим съответни критерии, дали ние го правим и как го правим.
Според един пример от Учителя едно число като 10. . . 100. . . 1000 и т.н. колкото повече нули има, толкова по-голяма е стойността му, но ако няма единица отпред, това число е нула. По същия начин ние можем да изпълняваме перфектно физическите движения на Паневритмията, но ако не ги одухотворим, ако не поставим единицата отпред – духовната същност и сила на Паневритмията, тя ще се превърне в механичен сбор от движения, а с това се загубва и нейната основна стойност. За съжаление някои дори смятат, че духовният елемент е отживелица. А Учителя казва:
„Играта (на Паневритмията) е средство за израз на духовното; ритмиката на телесната игра ни води до ритмиката на нашия духовен живот.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 6)
„Силата на човека стои в концентрирането при упражненията. Правете Паневритмичните упражнения с Любов, със сърце, а не механически. В последния случай няма никаква полза”. (Непубликувани записки на Боян Боев)
„Когато правим упражненията, Живата Природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание, забележи ли, че няма, не взема участие, а щом е тaка, то всичката работа на човека отива напразно; тя е механична.” (Боян Боев, „Акордиране на човешката душа”, том ІІІ, 2001, с. 28).
Ние искаме да споделим с другите, да разпространим учението и Паневритмията – това, което сме научили и преживели. Известен е случаят, когато един ученик пита Учителя как да разпространява учението и той му отговаря – „като теменужките, скрити под дърветата в гората”. И ние трябва да работим по този начин. Нашите светли мисли, благородни чувства и безкористни дела са именно този аромат на теменужките. Вижда се, че за да се разпространи учението по верния начин, ние самите трябва да ухаем като теменужките, т.е. да бъдем носители на това учение, да живеем според неговите принципи и правила, да излъчваме това с цялото си същество. Това важи най-вече за Паневритмията, тъй като тя най-масово се разпространява.
От всичко публикувано досега – в масмедиите, формиране на фондации, защита на дипломни работи, видеофилми, интернет и т.н., също така и живата игра – ясно личи, че всеки е възприел Паневритмията така, както той я усеща и разбира в зависимост от своето ниво на развитие. Това е естествено и нормално, ние сме на различно духовно ниво и в това няма нищо лошо – едни сега започват, а други са по-напреднали.
Учителя казва: (19 август 1927 г., сп. „Сила и живот” 1995 г., бр. 1-2, с. 49) „Някои ученици, които постъпват в училището сега, те са още слушатели, затова трябва да се учат от опитността на по-възрастните и по-напредналите ученици от тях. Между вас да има правилно напредване. Сега всички ученици искат да се доближат до Учителя. Не може така. Някъде ще се учите един от друг, ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици. Между всички ученици трябва да има взаимно почитание. Младият ученик трябва да се отнася с почитание към по-възрастния. Аз искам да разрешите всички мъчнотии в живота и всеки, който преодолее най-големите мъчнотии, има моето уважение.”
Обаче проблемът се явява, когато някои хора, непознаващи учението на Учителя или токущо навлизащи в това учение, опитвайки се да адаптират Паневритмията за тяхното ниво и начин на живот, налагат тази адаптация на другите, обучават деца и т.н. Те представят само тяхната „самоволна игра” за „истинската” Паневритмия. Промените и отклоненията, направени в Паневритмията, рефлектират на по-висшите й нива. Това пречи на правилното протичане на енергиите от духовните сфери и Паневритмията не може да изпълни основното си предназначение. Когато играем Паневритмия, ние сме концентрирани, мисълта ни е насочена към Възвишеното, кьм Божественото; ние правим непрестанен обмен с живата Природа и с околния свят, и ако някои от участниците имат негативно отношение към всичко това, не могат да го усетят и не го приемат, те сериозно пречат на цялостната игра. Оттук и отговорността, която носим, с какви мисли и чувства ще влезем в живия Паневритмичен кръг. Учителя е бил строг в това отношение дори и към малки пропуски. Така например една сестра разказва следното: „Веднъж, когато играехме Паневритмия, един брат правеше забележки на другите. След като Паневритмията свърши, ние отидохме да целунем ръка на Учителя. Когато този брат се приближи, Учителя си дръпна ръката и му каза: „Брат, Вие не играхте Паневритмия.” „ Учителю, играх” – отговаря братът. Рекох: „Не сте записан горе.” (вж. беседата „Имената ви са записани”, Свещеният огън, съборни беседи 1926 г., с. 101-128). Именно поради това се налага да бъдат изложени тези факти, колкото и болезнени да са те, за да се помогне на много души, които търсят верния път, да се ориентират и направят своя избор, какви източници да ползват и от кого да учат Паневритмия. Още веднъж трябва да подчертаем, че Паневритмията е мощен метод за духовно развитие и не може да бъде принизен до нивото на обикновените гимнастически упражнения.
Според Учителя: „Паневритмията – това е висш метод, който сега трябва да се приложи във възпитанието на индивида, обществото и човечеството. Хармоничните движения на Паневритмията са във връзка с човешките мисли и чувства; иначе движенията ще бъдат механични, няма да имат онова възбудително, обновително влияние върху ума и душата.” (Непубликувани записки на Боян Боев)
Учителя препоръчва Паневритмията да се играе от деца в училищата с цел духовно повдигане, пробуждане на Божественото, посяване на духовния елемент в крехкото детско съзнание. За да се изпълни това, трябва да има добре подготвени преподаватели и съответни учебни помагала. За учители по Паневритмия в училищата трябва да бъдат поканени само хора с изработени духовни качества и излъчване, което те да могат да предадат на децата. Хората, които могат да подготвят преподаватели за училищата, трябва да познават учението и Паневритмията, да са я играли и проучвали поне двадесет години или през целия си живот, да са били добре подготвени от учениците на Учителя, очевидци на даването на Паневритмията. Физическите движения могат да се научат за кратък период, но духовното осмисляне, което е невъзможо без познаване на учението, е дълъг процес. И тъй като Паневритмията е непреривно и преливащо се движение, то трудно може да се опише и възпроизведе с думи, а може само да се предаде на живо от хора, които носят духовната същност на Паневритмията, така както ние сме я научили от по-възрастните ученици на Учителя. Учебните помагала за децата трябва да бъдат написани на ясен и достъпен език от хора, които познават и са носители на духовния смисъл на Паневритмията. За да се изпълни основната цел на въвеждането на Паневритмията в училищата, най-важното изискване е в учебните ръководства и видеофилмите да бъде вложена духовната сила и благословение на Паневритмията, което ще даде тласък и вдъхновение за пробуждане, израстване и развитие на духовните заложби у децата, а така също и у възрастните.
Учителя казва: „Най първо научете музиката и упражненията, а после теорията.” (Непубликувани записки на Боян Боев). Вече двадесет години след 10 ноември 1989 г. Паневритмията свободно се играе, изучава и разпространява. Движенията в общи линии се знаят, но крайно време е да се обърне повече внимание на духовния смисъл и същност, а за това се изисква сериозно проучване и прилагане учението на Учителя, а също така и интензивна вътрешна работа.
Макар и трудно, но е необходимо да си изработим верни критерии за точната игра на Паневритмията не само на физическия план, но и на другите, по-високи нива, които са много важни. Когато започнем да работим в тази посока, непременно ще постигнем резултати. Всички минават по този път. Да вървим напред „стъпка по стъпка”, всеки ден да правим по едно добро, да изпращаме по една светла мисъл и по едно топло чувство към нашите приятели и близки. Да работим вътрешно, да придобиваме добродетели като търпение, милосърдие, любов към Бога и т.н. Обаче за да влезе любовта у нас, се изисква да имаме абсолютна чистота, а това означава, че трябва да сме вегетарианци, да се въздържаме от алкохол, наркотици, аморален живот и т.н. Това е свързано със символиката на деветото упражнение на Паневритмията „Чистене”.
Учителя казва: „Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е космичната любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на космичната любов!” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 30)
За да можем ясно да съзнаваме дали играем и преживяваме правилно Паневритмията, ние трябва да се научим да живеем разумно и да постъпваме справедливо; да работим усърдно за изграждане на истински братски и сестрински отношения; да въдворим хармонията, като всеки намери своето място, осъзнае и изпълнява своята мисия като малка частица от Цялото.
„Кога човек е в хармония с това Цяло, с този космичен организъм, за да приеме неговия ритъм, неговия пулс? Когато е добър, справедлив и разумен, когато тече през него любовта, понеже разумността и любовта са основните принципи, които царуват в природата. Когато човек е в хармония с Цялото, тогава ритъмът, линиите на космичната Паневритмия се преливат в него, изразяват се чрез него.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 18)
За постигане на хармонията се изисква много работа и търпение. Съзнателната игра на Паневритмията съществено допринася за това. При всяко отклонение настъпва дисхармония и конфронтации, затова трябва да сме будни, да усетим в какво грешим и веднага да възстановим хармонията. Това е изключително деликатен въпрос и изисква много любов в нашите отношения, дълбоко познаване и разбиране на учението и решаване на конкретно възникналите проблеми според основните принципи и правила, дадени от Учителя.
Да пристъпим с благоговение и молитва към Паневритмията, да концентрираме мисълта си към духовния смисъл на упражненията, да изпитваме възвишени чувства, любов към Бога, обич към ближните, радостта ни да прелива. Да свещенодействаме, когато играем. Да се слеем с хармонията на цялата Вселена, да усетим вечния ритъм. Учителя казва: „Основната идея, която трябва да занимава съзнанието по време на изпълняването на Паневритмията,е идеята за Бога, за вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото слънце и за пробуждането на душата.” (Боян Боев, „Акордиране на човешката душа”, том ІІІ, 2001, с. 32)
Само при този начин на игра ще настъпят дълбоки вътрешни промени в цялото ни същество, ние ще се отворим за Божественото. То като мощна сила ще протече през нас и ще ни пробуди за един нов живот в една Нова епоха, която сега започва. Ние ще израснем духовно, добродетелите ни ще оживеят и ще започнат да работят у нас. И само тогава хармоничните движения на Паневритмията могат да окажат своето магическо въздействие и благословение, т.е. Паневритмията ще може да изпълни основното си предназначение на свещен танц за пробуждане и разцъфтяване на човешката душа.
Recommended Comments