Ганди, Тагор и Неру в изкуството на българския художник Борис Георгиев от Варна

Издателство “Алфиола” с радост поднася на своите читатели новата си книга “ Библия на хуманизма” с автори Иван Терзиев и Христо Маджаров, която разказва за изключителната личност на един необикновен човек – Махатма Ганди, за който Алберт Айнщайн казва: “На идните поколения ще бъде трудно да повярват, че такъв човек, от плът и кръв, е ходил някога по земята.”. От книгата предоставяме на своите читатели текста на последната част (автор Христо Маджаров) и картини на българския художник Борис Георгиев. Приятно четене!!!

Днес, като възстановяваме в съзнанието си образите на тримата бележити представители на Индия - Ганди, Тагор и Неру, за да им отдадем нашата почит и уважение, е добре да си припомним как ги описа и нарисува един българин. Той бе странен пътник по света, майстор-художник на душата, който смяташе изкуството за своя мисия. Той общува дълго време със знаменити индуси и чрез своето вдъхновено изкуство запази техните образи за нас и за идващите след нас. Този мисионер на красотата е Борис Георгиев.

През 1931 г. параходът „Пилзна” на агенция „Лойд Триестино” отнася за Индия Ганди и съпругата му Кастурба след конференцията в Лондон. Фотография от това време ги показва сред кръг от индуси, сред които се забелязва и фигурата на варненския художник Борис Георгиев.

Преуморен от пребиваването си на Запад, „тази огромна лудница на безсмислено бързане и шум, на бедност, мизерия и разврат на паразити”, поетът се отправя в търсене на духовна Индия.

„Не като страна на чудеса, богатство и факири, а като страна на голяма скръб и мизерия.”

„Най-очарователните пътници на парахода бяха двете млади турски принцеси – Дурре Шевар и братовчедка й Нилюфар. Омъжени за синовете на хайдерабатския махараджа, те пътуваха за новото си отечество… Капитанът им говорил за изкуството ми и те се заинтересуваха. Като видяха мои произведения, те изразиха желание да им направя портрети в Индия. Тогава не предполагах, че това наистина ще се осъществи.

„Щастлив бях да се запозная отблизо с водачите на днешна Индия, да беседвам с тях и да рисувам портретите им. И чрез интуицията, която обладавам като портретист, аз можах да схвана и прочета много от тяхната душа, за да разбера по-добре делото на всеки един…

Най-великият измежду тях е Ганди, чиято личност и дело от години интересува цял свят…. Той е вдъхновителят, той е духовният водач, ярката зорница на небосвода на Изтока…” ²

Художникът описва Ганди като:

„символ на борбата на Индия за освобождение от собствените й религиозни и социални предразсъдъци и от чуждото иго. Ганди оказва огромно влияние върху народа, за когото е пророк и светец.

„Неизгладимо остана в душата ми впечатлението от първата ми среща с този малък човек, в очите на когото се четеше всичката скръб на Индия. През време на 17-дневното пътуване с парахода аз често беседвах с Ганди, доволен, че имах щастливата привилегия да чуя от самия апостол на Индия обяснения за неговото учение… Той пътуваше на палубата като беден третокласен пътник, в устроена за него палатка, заобиколен от грижите на сина си, на двама секретари и на група ученици. Ганди никак не обича журналисти, фотографи и особено художници. Задачата ми се улесни, когато синът на Ганди, Девидас, ми каза, че би желал да има един образ на баща си и че той ще го помоли да ми позира.

В последствие станахме приятели (1935), когато гостувахме с него и майка му повече от два месеца на принцеса Амрит Каур в Симла…

Съдбата пожела и втори път да направя опит за портрет, когато бях гостенин на Ганди за няколко дни, поканен от самия него в убежището му – ашрама Мъганвади в Централна Индия.” ³

Така художникът получава разрешение от Ганди за портрет на него, после и на Кастурба.

Рисува го със сключени за поздрав ръце, знак на ахимза (ненасилие).

„Махатма Гандиахатма Ганди – апостол на доброто”

„Имах привилегията да се запозная с Ганди и с неговата съпруга и да стана техен приятел. Те посветиха живота си за освобождението на нещастните парии и за независимостта на Индия.

Проповядвайки идеалите на ненасилието и неубиването на никое живо същество (Ахимса), той освободи париите от робството им и Индия от чуждо иго, без да се пролива кръв.” ⁴

„Кастурба Ганди”

„Святата сътрудница и вдъхновителка на Ганди, която преживя много преследвания и страдания заедно с него и завърши живота си в затвора за идеалите на индийското човечество, преди Ганди да бъде убит от брамините.” ⁵

По-късно Ганди и Кастурба въвеждат художника във висшите кръгове, където той осъществява своя индийски цикъл. Той рисува знаменити личности на индийското освободително движение като Неру, и духовни водачи като Тагор, Амрит Капур, а също и на бедни парии…

Борис Георгиев се среща за пръв път с Рабиндранат Тагор в Рим през 1926 г. Той е привлечен от духовното величие на поета, представител на източната култура. Общността във възгледите е причина да си разменят покани за взаимни посещения в България и в Индия. Двамата обещават и изпълняват обещанията си.

Още същата година Тагор посещава България.

„Идвам в страната на Борис Георгиев” – казва той на софийската гара, окичен с венец от хризантеми. Поетът споделя своето разочарование от западната култура:

„Европа залязва в дим и пепелища!

Но в България има една надежда…”

Скоро след пристигането си в Индия Борис Георгиев е поканен от Рабиндранат Тагор в неговия университет Шантиникетан. Там той гледа драми на Тагор, изпълнявани от неговите ученици. И пише на Борислав Георгиев от София:

„Питаш ме за Тагоре, запознах се с него в 1926 г. в Италия и бях му направил първия портрет.

После се видяхме в Индия в 1932 г. и бях негов гостенин в Шантиникетан – неговия университет до Калкута. Той е един много голям поет и философ и написа много възвишени произведения.

“В противоположност на Западната цивилизация, достигнала до краен материализъм, поезията на Тагор е с най-висша духовност.”

“Огромно е духовното величие, което оказва личността на Тагор върху еволюцията на освободителната идея. Макар и да не взема пряко участие в Националния Конгрес, той не пропускаше случай да изрази, че е на своя пост на дълга си към великото отечество… Той признава, че в негово лице Индия има един от най-великите си апостоли, който дойде да я събуди от съня и да й даде ново съзнание, че е велика стара Индия, достойна за по-щастливи дни на пълна независимост.” ²

Б. Георгиев отказва поканата да заеме престижната катедра по изобразителни изкуства в Университета на Тагор, тъй като има програма да събира материал за своя индийски цикъл. Това не разваля дружбата им. Художникът прави безсмъртни портрети на Тагор в профил и анфас.

„Рабиндранат Тагоре” (1932)

„Портрет на душата на големия поет и философ Тагоре, направен от мен в Шантиникетан – неговият университет, недалеч от Калкута, гдето бях негов гостенин” ⁵.

Там той среща и принцеса Нилюфар, чийто брак е завършил с фиаско. Тя търси утеха в изкуството и я намира при мъдреца.

Зарадвана от срещата, тя му позира и художникът изпълнява обещанието си като й прави портрет-шедьовър, чиито репродукции красят днес много галерии на Изток и Запад.

„В чудния поглед на прекрасните й тъмни очи е скрита цялата мистерия на Изтока.”¹

„Портретът върви добре и тя е във възторг от него. Макар и приказна красавица, тя е изключително чувствителен и благороден човек.” ⁶

Очарована от изкуството му, Нилюфар тръгва да пътува с него. Благородният Тагор казва:

„Дано Нилюфар намери при българина това, което ние не успяхме да й дадем!”

Джавахарлал Неру също позира на художника.

„Този красив и благороден брамин с удивително умни, изразяващи скръб и мечтателност очи, с когото имах случая да се запозная при Ганди в Делхи и от когото направих една сполучлива скица, е получил най-рафинирано английско възпитание и образование в Кембридж. След завръщането си, той търпи дълбока душевна криза от печалното зрелище, което представя животът на милиони негови сънародници. Тогава Този благ и любезен човек, пред когото се е откривала блестяща кариера за земни блага и светски живот, става водач на Националния конгрес, който се превръща все повече в едно народно, социално движение…

Той се отдава с цялата си душа на освободителното движение, в което е баща му Мотилал Неру, като водач на националистическата група на индийското законодателно събрание. Баща и син жертват личното си щастие и голямото богатство за делото на свободата…

Фигурата му се издига гигантски в движението за освобождаването на париите и за несъпро-тивление на злото, както и с революционните методи за разрушаване на всички стари божества и социални институции.” ²

Образът на портрета на Джавахарлал Неру е пресъздаден реалистично, с ясно изразени финес и благородство, характерни за потомствен брамин. До името си художникът е фиксирал мястото и времето – Делхи, 1936.

Борис Георгиев участва в живота на Индия като искра от запалени „Факли за освобождение на Хиндустан”. Там създава световен шедьовър „Дъридра Нараяна („Скръбта на Индия”), която нарича „Моята среща с индийските парии”.

„Дъридра Нараяна”

„Срещата ми с париите на Индия. Алегоричен мой автопортрет, направен в Индия през моите 5-годишни странствания в тази трагична страна като странник. Съпроводен от душата на Катя, се прекланям пред скръбта на нейните (индийските) мъченици, осъдени от чудовищните догми на браминизма на невероятна мизерия и унижения.

През време на моите чести гостувания при Ганди в неговото убежище Ашрам във Варда, всяка вечер идваха хиляди от тези мъченици, за да намерят малко утеха за техния трагичен живот, при апостола на общочовешкото братство, който се бори за тяхното освобождение и това на жената, за което беше убит от брамините.”

В тази картина се вижда и автопортрет на художника–скитник с торба на гърба, събрал ръце в молитвен поздрав пред скръбта на Индия. Зад него е духът на починалата му сестра Катя, която той винаги усеща край себе си.

Борис Георгиев живее пет години в Индия и рисува там около 50 творби. Творчеството му е високо оценено в Индия. Само година след посещението му индийските специалисти пишат:

„… Борис Георгиев напомня нашите живописци от Аджанта, които сътвориха образи, изпълнени с грация и чувства, каквито е трудно да открием днес в изкуството.” ⁴

Чинтамани Вийас е пожизнен и административен член на асоциацията „Общоиндийски изящни изкуства” и „Дружество на занаятчиите” в Ню Делхи и на Карнатаека Читракала Паришот в Бангалор. Той е известен художник, художествен критик и коментатор. Картините му красят много музеи, университети и частни колекции в Индия и по света.

През 1980 год. той издава брошура на хинди и английски език за живота и творчеството на „Романтичният български художник Борис Георгиев”, за която е поздравен от индийския Парламент, от Академията в Пенджаб и от председателя на Комитета по култура, София – Людмила Живкова. В тази монография той пише:

„Видях 13 негови картини в България и 18 - в Индия. В Националната галерия по модерно изкуство в Ню Делхи има 16 негови портрети.”

Вийас изрежда резиденции и частни колекции, в които се намират други картини…

Две от залите в галерията в Мадрас и в Художествената академия в Делхи – показват картини и портрети на варненския художник. Други се пазят в центъра на Николай Рьорих в Кулу.

„Всички тези рисунки показват, че мотивът на неговата творческа работа е собственият му живот. Ние в Индия трябва да сме му благодарни за топлото човешко отношение към нашата страна и нейните хора” – завършва индийският културен деятел.

Христо Маджаров