1. Предимства на източните култури
Учениците на бялата раса се нуждаят от дисциплина. Индуските ученици са по-дисциплинирани от тях. Ако отидете в Индия, там вие ще видите какво нещо е ученик! Изобщо окултните школи са строги, защото колкото по-нагоре се качва ученикът, толкова и силите, които действат там, са по-съвършени. И тогава ученикът може да направи и много големи добрини, и много големи злини както на себе си, така и на другите. Има различни степени на ученичество. Има ученици, които работят с малки величини, има ученици, които работят с големи величини. (153, с. 138)
Когато индусът се концентрира, той не мисли за жена си, за децата си, за пчелите си, за нищо странично – мисли за праната. Българинът мисли за говедата, овцете, за жена си, децата си, за това, за онова и затова няма добри резултати – не е в състояние да се контролира. А с концентриране на мисълта можеш да се лекуваш, можеш да отклониш едно нещастие. (199, с. 142)
Казваме: Бог е Любов. Но Любовта е дъщеря на Духа. Любовта е родена от Духа, дъщеря е тя. Тя е първата дъщеря на Бога в света и от нея зависи благото на цялото човечество. Сега вие разбирате думата „дъщеря“. На български думата „дъщеря“ е малко материалистическа дума. Дева е тя – туй чистото, мощното. Дева значи мощното, безсмъртното в света, което ражда светлината, топлината, носи всичките блага. Това е дева. Или на съвременен език казано, това са ангелите, които идват да помагат. Ние, българите, казваме: „Той е дивак“ – произлиза от дева. Значи индусът под „дева“ разбира нещо чисто, възвишено – ангел, който служи на Бога; а ние разбираме един дивак, който не знае как да се обхожда, подивял. Всеки, който дойде да изучава Любовта, казват: „Мръднала му е дъската.“ (117, с. 168)
Мозъкът на човека трябва да се приготви. Ако българите се водят по системата на германците, тя не отговаря за тях. Германците са работили усилено в това направление. Колкото пъти европейците са се опитвали да прилагат методите на индусите, те са си напакостявали повече, отколкото да са се ползвали. Защо? – Защото индусите са се упражнявали с години, когато европейците нямат тази подготовка. (129, с. 67)
Източните народи казват: „Така е“, а западните народи почват да го доказват, и след като го докажат, то все остава недоказано. (162, с. 72)
Разгледайте американските списания – всичко ще намерите в тях, но не и дълбока мисъл. Ако се прокара в техните списания или вестници някоя трезва мисъл, тя ще бъде дадена или от някой индиец, или от някой изпаднал славянин, който търси начин за прехранване... (150, с. 112)
Казват за лъва, че е смел. Смел е, но воля няма. Той, макар и силен, е страхлив. Достатъчно е да го погледнеш в очите, за да се парализира неговата нападателна сила. Черните хора знаят това и лесно се справят с лъва и тигъра. Ако един черен срещне на пътя си лъв, той не бяга от него, но го фиксира с погледа си, докато лъвът отстъпи. Макар и невярващи, англичаните използват способностите на индусите да парализират силите на животните, да не ги нападат. Някой индус седи на брега, но акулите не го нападат. Ако на брега няма някой индус, англичаните не смеят да минат край реката. Индусът ги управлява с волята си. Той знае езика им и се разговаря с тях. Това знание индусите са придобили с усилена работа. Много поколения са работили в миналото и днес предават знанието си на своите деца.
Един англичанин описал опитността си с един индуски адепт. Той попаднал в една планина, дето се срещнал с тоя индус. Англичанинът забравил да си вземе хляб и като усетил глад, обърнал се към индуса с думите: „Гладен съм, може ли да ми услужите с малко хляб?“ Индусът нямал хляб, но запитал англичанина: „Какъв хляб искате и с каква форма?“ Англичанинът казал какъв хляб желае и очаквал да получи поне парче хляб да задоволи глада си. Индусът извадил някакъв плат, прострял го и след време на плата се явил хубав хляб, какъвто англичаните ядат. След малко англичанинът пожелал да си хапне някакъв плод. – „Какъв плод ядете?“ – запитал индусът. Не се минало много време и англичанинът видял на плата плода, който пожелал. Англичанинът описал и двата случая – с хляба и с плода, но как е станало това, и той не знае. Само едно знае: че ял пресен, топъл хляб, като че в тоя момент са го извадили от пещта и пресен плод, току-що откъснат от дървото. Ще кажете, че това е някаква илюзия. Обаче илюзията се отличава от реалността. Когато храниш човека с илюзия, той всеки момент губи от теглото си. Колкото и да му внушаваш, че яде, а го държиш гладен, теглото му ще покаже истинското положение. Илюзията отнема от теглото, а реалността придава. Ако храните човешкия ум с илюзии, той отслабва; ако храните сърцето с илюзии, то отслабва; ако храните волята с илюзии, и тя отслабва. Реалността винаги придава. (30, с. 22)
Някой път с нашата мисъл можем да спрем пулса на нашето сърце. Индусите имат начин за спиране на сърцето. Има индуски факири и адепти, които могат да спрат сърцето си със своята мисъл. В Индия са правили опити да спрат сърцето и след един-два дни чрез силата на своята воля да накарат сърцето си наново да пулсира. Това ви се вижда невъзможно. Невъзможните неща за нас са възможни за други. (64, с. 231)
Вярата има връзка с ритмичното дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, като искат понякога да регулират своята мисъл отгоре надолу. А западните народи още не знаят това. Те имат стремеж отдолу нагоре. (179, с. 39)
Еди-коя къща изгоряла, толкоз души фалирали, еди-кого погребали, станало някое злощастие. Тук-там ще видим нещо друго. Човек слуша, слуша и се осакаща. Днес една бомба, утре една бомба, и човек пострадва. Аз гледам, един от нашите художници, който е в Италия, той ходи в Индия и като се върна от Индия, имаше едно хубаво лице, светло. Казвам: колко хубаво му е повлияла Индия! Сега, като се върна от Италия, изменило се лицето му, един поглед – уплашен. Как няма да се уплаши човек, когато търси от коя дупка да излезе? Когато бомбите идат отвън, е едно, но когато идат бомбите на деди и прадеди – бутнеш някоя бомба оставена, експлодира. (117, с. 339)
Сега аз говоря за хармонията и за вътрешната свобода, да няма стеснение у вас. Аз забелязвам, дошъл някой ученик тук и казва: „Мен не ми е мястото тук.“ – Е, къде? – „Аз ще ида в Индия.“ Казвам: у този ученик има тщеславие и гордост. Знаете ли каква е школата в Индия при йогите? Знаете ли колко англичани, свършили в Кеймбриджкия университет, по цели 20 години чакат пред вратата на йогите с всичкото си смирение да ги приемат? Тия хора не приемат току-така. Те са яли попарата на хората. Докато те приемат, ще те прекарат през много изпити, през 99 огъня. И при това Ани Безант, Ледбитер и колко други са чакали с години, но йогите още не са ги приели в техните школи! Знаете ли това? То не е за разколебаване, но казвам, че всяка една школа има своите правила. И тази Школа, в която сте тук, и тя си има своите правила, не бойте се. Тук законът действа отвътре. Изобщо Божественият закон действа отвътре. И сега вие можете да отидете в Индия, не е въпросът там, но като тръгнеш за Индия, най-първо ще прегледаш годината астрологически – благоприятства ли, определено ли е да отидеш или не. Ако не е определено, ще отидеш и ще се върнеш. Аз зная някои, които отидоха в Америка, казаха „куку“ пред американската статуя на Свободата и ги върнаха. Може да не ти е казано да отидеш. Някои казват: „Ще отида в Индия, ще вляза в някоя школа.“ Не е само да влезеш! Други пък казват: „Ще се оженя.“ Не е само да се ожениш. Знаете ли какво е женитбата? Като запял един ден петелът, една булка го чула и му казала: „Не пей, че майка и тебе ще ожени.“ Не е въпросът в това, да се оженим или не, но ние трябва да спазваме отношенията вътре в Природата. Има неща, които са определени – какво трябва да вършим, това е определено и горко ономува, който не се подчинява на този Божествен закон. И всяка една школа се стреми да тури нещата в правилни отношения, да застави Божественото във вас да се определи. Няма какво да се плашим. Това са задачи, които трябва да решавате. (34, с. 241)
Достатъчно е всяка година да придобивате по една добродетел. Ако работите съзнателно, в 25 години вие ще придобиете много нещо. За пример, първата година работете за придобиване на търпение, втората година – за постоянство, третата година – за смелост, четвъртата година – за благоразумие, петата година – за справедливост, шестата година – за кротост и т.н. Ако всяка година придобивате по една добродетел, в 25 години ще придобиете 25 добродетели, а човек с 25 добродетели е йога вече. Стане ли човек йога, достатъчно е само да дигне ръката си и живата Природа ще му отговори. Тя го познава и затова отговаря на всички желания. (153, с. 77)
Дишането в Бога е медлено. Той прави в една вечност само една вдишка. Като издишва, създава целия свят. После с едно вдишване поглъща в себе Си света. Но туй е число от единица с 15 цифри след нея. Една вдишка прави Господ само! Няма друг като Него... Ако искате да бъдете силен човек, трябва да дишате много бавно. Да задържате въздуха една секунда, две секунди, десет секунди и постепенно увеличавайте. Индуските йоги задържат въздуха до 20 минути. Това значи да станеш йога или светия. Ако вие задържате въздуха 20 минути, това значи да изчезнете или да припаднете. Това е сложен процес. (12, с. 72)
Време е вече всички съвременни хора да бъдат носители на новите идеи! Те трябва да възприемат и да реализират всичко ново, което иде от невидимия свят. От всеки човек се изисква приложение, а не само теория. Не е важно какво знае човек, важно е какво той прилага. Мнозина американци са ходили в Индия да гледат чудесата, които индийските йоги са правили, но те сами нищо не могат да направят. Каква полза от това, че знаят какви чудеса правят йогите, когато те сами нищо не могат да направят? (124, с. 122)
Какво означава думата „иго“? На турски език „йок“ означава „няма“; на английски „йок“ означава „хомот“, на индуски „йог“ означава „учител“. Следователно, Христос говори за своето иго в смисъл на учител. Той казва: „Вземете Моето иго“, т.е. приемете го като учител в себе си и се научете от него. В широк смисъл на думата под „иго“ турчинът разбира отсъствие на свобода; англичанинът съветва човека да си тури хомот и да върви напред; индусът вижда в игото учител, който учи човека на добро. Българинът счита игото за робство. Той знае това от себе си. Като стане сутрин, туря хомот на биволите си, тръгва след тях с остена си и казва: „Дий!“ – Биволите се обръщат назад и питат господаря си: „Защо ни мушкат?“ – Защото няма свобода на този свят. (27, с. 154)
Тази звезда, която се явила на изток, внесла между хората разумния живот. Тия трима мъдреци, които отишли да се поклонят на Христа, са били разумни. Те се разговаряли с Христа. Всички вие мислите, че те, като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали Му подаръците си и се върнали назад. Не е така. Няма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нещо: те се разговаряли с Христа. Той им предаде великата мъдрост и знание, които те предадоха в Индия. И сега това знание се пази там.
Индийският народ е единственият народ на Земята, който може да пази свещените работи. Нито англичаните, нито американците, нито французите, нито кой да е друг народ могат да пазят свещените тайни. Само индусите могат да ги запазят, затова там се занесе на съхранение великото, свещеното учение. Ето защо толкова хора от Европа отиват в тия светилища да се учат. Тия светилища не са някакви видими храмове, не. В Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят. (104, с. 376)
Recommended Comments
Няма коментари за показване