Значението на българскaта духовност за подготовката на новата култура

Резюме от беседата, включена във форума в Пловдив - май 2004 г.

Новата духовна епоха е започнала в началото на 20-ти век с едновременното появяване на двама духовни учители в Европа: Петър Дънов в България и Рудолф Щайнер в Централна Европа. Това е свързано с края на Епохата на мрака, Кали Юга, която според Рудолф Щайнер е приключила през 1899 г. Новата епоха е епоха на светлината, през която човечеството ще развива ново духовно съзнание и ново, съзнателно общение с духовния свят. Ученията, донесени от Петър Дънов и Рудолф Щайнер, идват от един и същи източник на съвременната духовност и представляват два различни аспекта на едно и също течение - езотеричното християнство.

В първата фаза на новата духовност целта е подготовка на бъдещата култура на Водолея. Тази култура ще има за център славянския свят и ще се характеризира с живот в комуни, основан върху любовта и братството, при наличието на тесни взаимоотношения между хората и висшите духовни същества. За отбелязване е, че теософските учители и учителите на западната духовност отричат тази идваща славянска култура на Водолея. Като се мъчат да изтласкат настрани славянската култура, те работят срещу дълбоките християнски импулси, които намират своето развитие в славянските народи.

Според астрономичното знание пролетното Слънце ще навлезе в знака на Водолея през 2374 г. Тогава ще започне астрономически епохата на Водолея. От края на шестдесетте години обаче започна много да се говори за идващата епоха на Водолея. Петър Дънов е определил 1914 година като нейно начало. Според Рудолф Щайнер духовните импулси, които действат от знака на Водолея, се нуждаят от 1199 години, за да се проявят напълно на Земята. Това означава, че едва през 3573 г. епохата на Водолея ще се прояви с пълна сила. Ние живеем все още във времето на подготовка за нея.

Настоящата култура, която според Рудолф Щайнер е започнала през 1413г., е епохата на Рибите. Нейната цел е развиване на самосъзнанието. От Средновековието насам наблюдаваме постепенно развитие на човешката личност. Човешкото его става все по-силно. То трябва да се свърже с висшия Аз, в противен случай ще ставаме все по-големи егоисти. Христос е създал за човечеството нов вид връзка между висшия Аз и егото. Когато сме свързани с висшия Аз, ние сме съзнателни социални същества. Друг аспект на настоящата култура е, че съвременното съзнание е фокусирано в главата. Това важи особено за Западния свят, докато разумът на сърцето все още е по-силен в Източна Европа.

Съвременната ни култура се нуждае от одухотворяване, от ново духовно съзнание. Затова една съществена задача на съвременната духовност е отново да свърже ума и сърцето. Тук движенията на Бялото братство и на антропософията се допълват взаимно. Бялото братство работи в Източна Европа между хората с по-силно развито влияние на сърцето. Антропосфското движение работи от страна на западноевропейските държави и тяхната интелектуална култура. Така двете течения имат различна отправна точка, но работят в посока към синтез на силите на ума и сърцето.

Всяка култура се подготвя от малки групи пионери, които култивират нов начин на живот. Нашата култура се е подготвяла в Средните векове, от Гръцката и Римската култури и преди всичко от гръцките и средновековните философи, които са разбили новото интелектуално мислене, както и от средновековните учени, които са започнали да изучават света на сетивните възприятия. Те са подготвили пътя за съвременното самосъзнание. Но тяхната култура също е била подготвена от предишните - от културите на Египет, на Средния Изток и също от гръцките и тракийски посветени.

Измежду тях тракийският герой Орфей е имал особено значение. Той е живял около 1250 г. пр. Хр. и е работил в областите на север от Егейско (Бяло) море. Той е бил велик музикант, поет и певец и можем да предположим, че е вдъхновителят на музикалната традиция на Балканите. Неговата музика е имала специална задача: хармонизация на силите на човешката душа. Митологичната картина, обрисуваща как животните лягат в краката му, за да го слушат означава, че животинските страсти у човека са утихвали при неговата музика. Тя внасяла нова хармония в душата, което давало възможност на човека да мисли. Когато душата ни не е в равновесие, ние не можем да мислим. Орфей е показал пътя за създаване на това равновесие и това е неговият принос за раждането на гръцката култура. Зад гръцката философия стои музиката на Орфей.

Съществува свързваща нишка между учениците от школата на Орфей и по-късните духовни общности, работещи на същата територия. От 10-ти век в България, но също и в Северна Гърция и Западна Турция са работели богомилите. В техните общности са живеели хора от различни националности, които се стремели да създадат условия Христос да присъства между тях. В този смисъл те също са подготвяли Епохата на Водолея. Богомилските посветени са хармонизирали обществения живот, както Орфей е правил това за живота на душата. Те са работели за хармонизиране чрез ритуалите на общността. Животът на богомилите бил изпълнен с ритуали: молитви, общо хранене, танци в кръг, обща работа и много други социални дейности.

В общността около Петър Дънов намираме много сходни белези по отношение на социалния живот. Но импулсите за хармонизация, дадени от него, надхвърлят тези на Орфей и богомилите. Те включват и хармонизация на човека с природата посредством природосъобразен живот, екскурзии по планините, но и чрез Паневритмията. Учението на Петър Дънов води до тотална хармонизация на живота. То включва индивидуална работа върху душата, групова работа и живот в общността (както е например в лагера на Рила), и осъществяване на връзка с природата. Елементите от школата на Орфей като музиката, песента, танца, намират нов израз в един съвременен духовен живот. Така Петър Дънов ни води към Новата култура.

Сто години след началото на съвременната духовност трябва да разберем какво се е случило през този първи век от нейното развитие. Както многократно е казвал Петър Дънов, подготовката за Новата култура съвпада с новото идване на Христос - Второто пришествие, за чието пълно проявление ще са необходими много векове. Христос се проявява по нов начин между хората и в природата, но и тъмните сили се проявяват - както в отделния човек, така и в социалния живот. Това предизвиква процес на пречистване, или както го нарича Петър Дънов - ликвидация на кармата. Този процес е много ясно описан в последните му слова, дадени в книгата "Изворът на доброто".

Живеем в апокалиптични времена и понякога ни е трудно да следваме пътя на новата духовност. Условията на живот драматично се промениха през изминалото столетие.

От една страна, има голямо отваряне към духовното от страна на младите хора, но от друга страна, живеем в свят на организирани изкушения. Има сили, чиято работа е да разрушават новата духовност и да предотвратяват идването на Новата култура, която се развива в славянския свят. Затова сега е необходимо да помислим как можем да работим за Новата култура без физическото присъствие на Петър Дънов и Рудолф Щайнер.

Първата част от отговора е, че същността на новото учение трябва да бъде предадена на света по такъв начин, че да бъде разбрана и възприета от съвременниците ни. Второ: трябва да образуваме групи от хора, които са вдъхновени от учението в своята професионална дейност. Те могат да обменят опит помежду си, да се поддържат и да намерят начин да прилагат учението в своите области, като педагогика, медицина, психология и др. И третото е: да приемаме другите течения на езотеричното християнство и да работим съвместно с хората в тях, вместо да ги критикуваме. Всички те представят различни аспекти на едно голямо течение, което ние разбираме само отчасти. Има много, което можем да научим едни от други в работата си за Новата култура. Дошло е времето учението на Петър Дънов да се прояви в света.