Из книгата на Данаан Пари /Danaan Parry/
„The Essenе Book of days – 1993”
Данаан Пари /Danaan Parry/
През 1971 г. Данаан Пари напуска престижната си позиция в Комисията за атомна енергия. В 1974 става клиничен психолог, а в 1976 преминава през „преживяване близо до смъртта”, и това е последвано от една година на изолация. Излиза от нея за да оформи духовна общност, скромно живееща всред секвоите на северна Калифорния. След като се среща с Майка Тереза в Бомбай, нуждата да „свали от планината” духовността го довежда до създаване на фондация „Светата земя” през 1980. В нея се практикуват дейности, насочени към решаване на конфликтите по света.
Работи в Северна Ирландия, в Пакистан. Събира юноши от различни култури за акции по залесяване и с цел да се сприятелят в процеса на работа.
В 1983 Д. Пари помага при създаване на явлението „гражданска дипломация”, като води групи от американци в СССР и руснаци в САЩ, за да се стопи страхът и неразбирателството, които ги разделят. Способността му да помага на хората да се докоснат до човечността зад „образа на врага” му донася международно признание.
При работа и изучаване на материалите от предсказанията на Е.Кейси, той научава за есеите и техните общини, за задачата им да подготвят пътя за нещо съвсем ново и различно в света. Той си поставя за цел да открие кои са били есеите и защо е така привлечен от тях. Така идва до убеждението, че посланието на тези хора да се обичат едни други и да обичат и почитат Земята отново се съживява и е нужно да бъде споделено в днешните тревожни времена.
Данаан Пари
По Време на тайна експедиция от Йордан до Палестина през 1947 г. една група бедуини спряла на единственото място, където можело да се намери вода в разстояние на много мили. Това бил избор близо до Уади Кумран, място на древно селище. Едно бедуинско момче хвърлило камък в една пещера и чуло звук от нещо счупено. Това е началото на фантастичното откритие на глинени съдове, съдържащи така наречените свитъци край Мъртво море, писани върху кожа и мед. Тези свитъци разкриват загадката на една дребна мрежа от духовни общини, които живели в тази пустиня от около 250 г. пр. Христа до 100 г. сл. Христа.
Тези духовни общности-комуни се били посветили на запазване на древното учение и подготовка на пътя към новата епоха на Рибите - време за навлизане на Христовите енергии в света. Те живеели в проста хармония с цялата природа, следвайки духовната мъдрост на своя вътрешен глас, Което будистите наричат „изживяване на своята дихарма”.
Духовните им практики позволявали да поемат и провеждат вибрациите и лечебните сили на растенията, слънцето и четирите елемента - земя, въздух, вода, огън - за собственото си поддържане и за лечение на самата Земя. Ние имаме много да учим от този скромен народ.
Учението на есеите ни Казва, че Йоан Кръстител бил есейски учител и че той и други учители обучавали посветения Исус в древната мъдрост по време на 20 годишен период от живота му, за което Библията пази мълчание.
Има източници, които свързват и други библейски фигури с традицията на есеите: освен Йоан Кръстител, Мария и братовчедка й Елисавета били също есеи - посветени. Ранното християнство в своя морален кодекс взело много от тези скромни общини, живели в хармония с природата и космичните сили.
Освен свитъците, и съвременниците на есеите са ни дали Възможност да надникнем В техния начин на живот.
През 20 г. сл. Христа, Филон от Александрия пише:
„Те бяха секта юдеи и живееха В Сирия/ Палестина/, около 4000 на брой и се наричаха есеи поради тяхната святост, защото hosio - свят е същата дума като есей. Те се прекланяха пред Бога и Го почитаха, но не принасяха в жертва животни и разглеждаха почитащия ум като единствена и истинска жертва. Отначало живееха в села и избягваха градовете, за да се запазят от заразата на разпространяващите се в тях злини.
Занимаваха се със земеделие и други мирни занаяти и изкуства, но не трупаха злато или сребро, нито притежаваха мини. Измежду тях не можеше да се открие никакъв майстор на военни оръжия, амбулантен търговец или продавач по суша или море. Всред тях нямаше никакви роби, защото те виждаха в робството нарушаване закона на природата, която е сътворила всички хора свободни.
Чистотата, която пазеха до края на живота си, избягването на клетва или лъжа, признаването на доброто провидение, свидетелствуваха единствено за тяхната любов към Бога. Пристрастието им към добродетелта се разкриваше В тяхното безразличие към пари, светски притежания и удоволствия.
Тяхната любов към човека, проявявана в любезност, равенството помежду им, братските им взаимоотношения надминаваха всички думи. Защото никой от тях не притежаваше лична къща, но деляха обиталищата си с останалите; като живееха в колонии, те държеха вратите си отворени за всеки от тяхната секта, който прекрачи прага. Имаха един склад, общи разходи, общи одеяния, общо хранене. Имаха практика да влагат всичко припечелено ден след ден в общ фонд и така бе възможно да подкрепят болните, които не можеха да работят. Старците им бяха обект на почит и уважение и се грижеха за тях като деца за истинските си родители!”
Йосиф, който е живял с есеи, пише около 75 г. след Христа:
„Сред тях не може да се открие нито един, който да има повече от другия; защото те имат закон, че всеки, който идва при тях, оставя всичко в общото - така, че между тях няма нито бедност, нито богатство, нито излишество. Притежанията на всеки един се смесват с притежанията на другите и се разпределят като едно общо наследство.
Те смятат, че изпотяването е нещо добро, а също и носенето на бели одеяния. Имат домакини, които да се грижат за общите дела, тъй като никой няма отделен бизнес, всичко е за общо ползване.
Нямат определен град, но във всеки град обитават мнозина от тях. Ако някой от тяхната секта дойде от друго място, приемат го като че ли са били отдавнашни познати. По тази причина те не носят нищо със себе си, когато пътуват до отдалечени места. Във всеки град, където живеят, има определен брат, който да се грижи за странници и да ги снабдява с облекло и други необходими неща. Не позволяват да се сменят дрехи и обувки, докато изцяло не се разкъсат на парчета или не се износят докрай. Нито продават, нито купуват един от друг, но всеки дава това, което има на искащия и в замяна получава от него нещо, което му е необходимо; и без компенсация, всеки би могъл да вземе всичко, каквото поиска.
Колкото до тяхното благочестие, то е твърде необикновено, защото преди изгрев слънце те не произнасят нито дума за обикновени, банални неща, но употребяват известни молитви, получени от техните праотци като че ли се молят на слънцето да изгрее. След това всеки бива изпратен да упражнява един от онези занаяти, за които те са много сръчни и умели; трудят се с голямо старание до петия час, след което се обличат в бели одеяния и после се къпят в студена вода. След като свършат с очистването, те се срещат в дом, където не е позволено да влиза чужд човек от друга секта; след като се измият, есеите отиват в трапезарията като в свещен храм и тихо сядат край масата, при което пекарят полага хляба пред тях, като се счита против закона някой да се храни преди да е казана молитвата.
Те лесно разсейват гнева си и ограничават страстите си. Известни са със своята вярност; каквото и да кажат, то е твърдо като клетва, но избягват да полагат клетва и я считат за по-лоша от лъжесвидетелстването, защото казват, че, на когото не може да се вярва и без да се закълне в Бога, той е вече прокълнат. Те много старателно изучават писанията на древните и избират от тях онова, което е най-благоприятно за тяхната душа и тяло. Интересуват се от такива корени и лечебни камъни, които могат да лекуват болестите.
Но сега, ако някой си науми да дойде в тяхната секта, той не бива да бъде приеман веднага. Препоръчва му се да прилага начина на живот, който те водят, за една година, без да бъде включен към тях; дават му /също и на жените, които са равни с мъжете/ малка брадвичка, споменатия пояс и бяло облекло. През това време, когато стане очевидно, че може да съблюдава тяхното въздържание, той се допуска по-близо до техния начин на живот и взима участие във водите на очищението, при все това още не му се позволява да живее с тях, защото след тази демонстрация на твърдост, нравът му се проверява още две години и ако след всичко това се уверят в достойнствата му, те го приемат в своето общество.”
Древните документи описват хора, които учели на още по-стара мъдрост: космология, астрология, биолечение и номерология, хора, които биха могли да служат като модел за холистичен начин на живот за нашето разпокъсано общество. Любовта им един към друг и към Духа, хармонията им с всичко живо и разбирането им на универсалните закони, представляват вечно учение за всеки, търсещ да познае фината естествена духовност, лежаща зад фрагментарната, накъсана идеология на днешната религия.
Исус и есеите
Първите малки групи юдеи, които се оттеглили в пустинята приблизително 250 г. преди Христос, били последователи на древната традиция на Мелхиседек. Тази традиция ни разказва за същество, появило се преди хиляди години в огнена топка, без майка и баща. Това бил Мелхиседек, Учителят на Справедливостта. Той дошъл да каже на света, че ни е дадено като рождено правото на пряка връзка с Бога. Бог живее в нашите сърца, не на някакво високо място, достъпно само за жреци и царе. В онези времена това било доста радикално изказване или вярване.
През вековете хората забравили това и между Бога и тях се вмъкнала класа от свещеници и политици. Ако хора¬, та искали да се свържат със своя Бог, трябвало да платят на жрец да жертва някакво животно и тогава евентуално да посредничи пред Бога. Последователите на Мелхиседек напуснали градовете и създали комуни в пустинята, където можели да постигнат отново пряка връзка и общуване с Бога. Те се нарекли есеи и се подготвяли за завръщането на Месията, който щял да се изяви чрез следващия Учител на Справедливостта.
Когато първите есеи остарели, разбрали, че Месията няма да дойде докато са Живи и следователно трябвало да реорганизират своите общини така, че потомството им да продължи подготовката толкова дълго, колкото е необходимо. Пустинните общини на есеите станали истински села от семейства, отглеждащи децата си със съзнание за „подготвяне на пътя” за новото, за промяната. Свитъците от Мъртво море ни разказват, че всяко следващо поколение се настройвало все повече на тази идея и накрая се раждали деца, които вече съзнавали своята роля за внасяне в света енергиите на Месията. Едно такова поколение било това на Елисавета и нейната родственица Мария в общината Кумран, близо до планината Кармел. Свитъците посочват, че Елисавета родила съзнателно същество, което станало известно с името Дневна звезда и отишло в пустинята да се приготви за неминуемото пристигане на Учителя на Справедливостта. Дали това не е бил Йоан Кръстител?
И тогава Мария родила син в Кумран, който израстнал и станал Учител на Справедливостта. /Името Исус не е споменато в свитъците. Обаче що се отнася до израза „Исус от Назарет”, изглежда, че преди 2000 години наименованието „назарянина” не се е отнасяло до място, а до духовно вярване и специфичен начин на живот. И изглежда, че терминът „назарянин” и терминът „есей” означавали едно и също нещо. Изглежда също, че шест от апостолите били израснали и отгледани в есейската традиция: Петър, брат му Андрей, Филип, Вартоломей, Яков и брат му Йоан били също назаряни./
Навярно повече от съвпадение е фактът, че по същото време, за което Библията ни казва само, че Исус бил „в пустинята”, свитъците ни говорят за обширен образователен процес, в който навлязъл Учителят на Справедливостта. Първо той бил взет в общината на есеите, за да се учи от всички техни мъдри учители. После бил заведен в Индия да учи мъдростта на древната Ведическа традициция и след това - в Персия. По-късно бил заведен в Египет да учи при Бялото братство. За последните няколко години от неговото обучение свитъците пазят мълчание. Нишката може би е подхваната от друга древна традиция, в Келтските земи, на мястото на днешна Южна Англия. Гластънбъри, мистичното място при извора на Чашата на друидите, и спираловидният хълм Тор преди 2000 години били Островът на Авалон. Келтска легенда разказва за две същества от Светата земя, Йосиф Ариматейски и племенникът му Исус, които доплували по реката до Авалон и проповядвали, учели и носели радост. Те оставили като дар един храст от бяла роза, който щял да цъфти само в средата на зимата /един клон от този храст все още цъфти всяка зима в снега на Гластънбъри/. Едва след тези учения и посвещения синът на Мария става възприемчив за енергията на Месията и позволява на Любовта да протича в света, променяйки завинаги нашата човешка съдба.
Recommended Comments