Братството в Канада

Историята на Братството във френска Канада (провинция Квебек) е доста интересна. През 1953г. тук пристига брат Фюгюлен. Той е французин от Тулуза. Запознава се с Учението през 1938г. Тогава във Франция се среща с Михаил Иванов. Още с пристигането си в Канада започва да изнася лекции, посветени на Учението. Независимо от трудностите, които среща (баща е на осем деца), брат Фюгюлен не престава да пътува почти всяка събота и неделя от 1953 до 1981г., за да популяризира идеите на Братството.

В началото в братските групи се четат книгите на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), но след първото идване на Михаил Иванов в Канада (идва още три пъти през 80-те години) през 1967 година настъпва промяна и започват да се четат предимно негови лекции. След разговорите, които имах с различни хора, разбрах, че това се дължи на фактите, че стилът на Учителя е много труден за разбиране от канадците (те са много по-рационални от нас) и на липсата на достатъчно преведени лекции и беседи на френски.

След повторното идване на Михаил Иванов се основават два центъра: „Радост“ в гр. Лавал и „Благословение“ в гр. Шербрук. През този период кметството на гр. Монреал разрешава на Братството да ползва една огромна сграда в центъра на града и на друга – на хълма Монт Реал. През този период около 200 души четат лекции и посрещат изгрева. Тогава става едно интересно събитие. Един ръководител на група, практикуваща йога, решава, че неговият учител е Михаил Иванов, и заедно със своите 300 ученици отива във Братството.

През 90-те години дейността на Братството се премества в центровете в Лавал и Шербрук. Братята и сестрите продължават ревностно да изучават и доколкото могат да прилагат Учението. Те са добронамерени към околните, готови са да помогнат с каквото могат. Много от тях носят български имена – Светлина, Божидар, Миляна и др.

Днес брат Фюгюлен е на 82 години. Запазил е доста от своята подвижност. Продължава да бъде скромен и интелигентен. Затова много хора идват при него за съвет. Един път в месеца в дома му се провежда братска среща. Нарядът е подобен на нашия. Изключение прави лекцията. Тя е на Михаил Иванов. Но въпреки този факт, в центъра на малкия салон има огромен портрет на Учителя. Брат Фюгюлен много добре знае кой е Началото.

Какви препоръки бих могъл да дам за бъдещите ни отношения с Братството в Канада?

На първо място е необходимо да бъдат преведени на френски език подходящи лекции от Учителя. Те трябва да съдържат в себе си повече неща, приложими в нашето съвремие. Книгите тук (на фрeнски език) са предимно сборни („Учителят говори“, „Учителят“, „Учението на Петър Дънов“). Има и списание „Житно зърно“ (също на френски). Материалите в него са много добре подбрани и написани. Затова много се харесва.

С голяма радост бе посрещната вестта, че е издадена в България книгата „Учителя Петър Дънов. Окултни упражнения.“ Братята и сестрите не могат да се начудят, защо такава ценна за много духовни хора по света книга не е вече приведена на френски и английски. Дори проявяват самоинициатива, като търсят някои да им преведе част от нея. Интерес будят и „Акордиране на човешката душа“ от Боян Боев и „Имам дом неръкотворен“ от Влад Пашов.

От разговорите си с тях разбрах и нещо друго. Днес повече от всякога е необходимо в България братята и сестрите да се обединят в групи, където да работят по определени теми от Учението: музика, паневритмия, упражнения, хранене и др. Наученото трябва да бъде свързано с последните научни достижения, да бъдат орга-низирани дискусии, семинари и други. Изготвените материали, трябва да бъдат издадени в сборници, както на български, така и на френски и английски.

Само така можем да привлечем трайния интерес на канадците (пък и на останалите чужденци) към делото на Учителя.