Лечение с дишане

Въздухът е склад на Божествените енергии. Въздухът е най-големият склад, в който животът е складирал енергиите си.

Казвам: въздухът е носител на Божествените мисли, които първо преминават през дихателната система, дето се преработват, трансформират се и оттам чрез кръвта отиват в мозъка. Значи, човек не може да възприема Божествените мисли направо чрез мозъка. Въздухът е главният носител на мислите. Ако при сегашните условия на живота се отнеме въздухът, човек не би могъл да възприеме никаква мисъл. В този смисъл, свещено нещо е дишането. Ето защо човек трябва да диша правилно, за да може правилно да възприема Божествените мисли от въздуха и да ги предава после на мозъка.

Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето. Дишането у всеки човек е различно. То се определя от степента на неговото развитие. Болният обикновено диша бързо. Животните също дишат бързо. Здравият човек диша плавно, спокойно, в зависимост от своето развитие. От каквато и болест да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане. Няма болест, която да не може да се лекува чрез дишане. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха.

Дишането е двоен процес: физиологически и психологически. Крайната цел на дишането и като психически процес е пречистването на мисълта.

Белият дроб е сложна лаборатория, в която се кръстосват много енертии. Праната от въздуха прониква в белите дробове и помага за озонирането на кръвта даже там, дето въздухът мъчно може да проникне. В така пречистената кръв се влагат елементи на живота.

Понеже въздухът е наситен със светлина и прана, като диша, човек приема тия два елемента, необходими за кръвта. Освен чрез стомаха, човек се храни и с белите дробове, и чрез мозъка. Чрез белите дробове и мозъка той придобива енергия от по-възвишена храна от физическата. Ще дойде ден, когато хората ще се хранят само чрез белите дробове и чрез мозъка.

Когато някой човек заболява, дишането му се ускорява. Това се забелязва главно при слабогръдните. Като се затрудни дишането им, те съзнателно го ускоряват, като мислят, че по този начин ще си помогнат. Не само че не си помагат, но положението им се влошава още повече. Това показва, че за да бъде дишането на човека нормално, трябва да отговаря на естествения ритъм в природата. Този ритъм е здравословен.

Правилното дишане зависи от количеството на приетия въздух и от времето на задържането му. Колкото повече време човек задържа въздуха в дробовете си, толкова е по-силен. От това зависи и успехът на неговите начинания. Някои адепти са дошли до положение да задържат в дробовете си въздух до половин или за един час.

Хора, които са изгубили своето равновесие, дишат много бързо.

При бързото дишане окисляването на кръвта става бързо - поради което част от нея не може да се пречисти и това е причината, гдето много хора имат повече венозна, нечиста кръв. При бързото окисляване на кръвта горенето в организма става неправилно, вследствие на което една част от горителните материали не могат да изгорят и се натрупват във вид на утайка по артериите и вените.

Човек има седем милиона пори, чрез които се свързва с въздуха, отделно дробовете, дето имат пряко отношение с въздуха.

Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и на ръцете му преждевременно се набръчква. Набръчкването се дължи на разстройство на черния дроб и на неправилно дишане.

Концентрирането на мисълта е в зависимост от дишането. Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се концентрира. За всеки човек има специални методи за дишане. Той ще се домогне до тия методи чрез своя вътрешен учител и лекар. Слушайте своя вътрешен лекар, т.е. Божественото в себе си.

Сега, като говоря за дълбокото дишане, аз нямам намерение да препоръчвам специални упражнения. Индусите имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Затова и на вас казвам: дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично.

Едно трябва да се знае, че много от индуските правила и методи не отговарят на тия на живата, разумна природа. Например, ако на Запад се приложи науката за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо? Защото тия системи са добити при слизането на човечеството, т.е. по закона на инволюцията. А понеже бялата раса започва своето развитие по закона на еволюцията, т.е по пътя на възкачването, тия системи трябва да се видоизменят.

Индусите работят усилено върху дълбокото и пълно дишане. При това дишане се събира много енергия, която европейците не биха знаели как да я употребяват. В края на краищата, вместо добро, ще се създаде някакво зло.

Казано е в Писанието: „И вдъхна Бог в ноздрите му дихание на живот, и стана човек жива душа.” Значи през носа вдъхна въздух и той прие Божествения живот. Ето защо, когато се намери в затруднение, човек трябва да диша. Въздухът е носител на електричество и магнетизъм. Тази енергия минава през носа и обновява нервната му система. Чрез дишането вие може да заставите мозъка си да мисли право и стомахът да работи нормално. Неправилното дишане е причина за много болести. Кракът те боли, защото не дишаш правилно. Главата, сърцето - също; гръбначният стълб - също. Бързото и повърхностно дишане е опасно - води към различни болести.

Жизнената сила, праната, която е във въздуха, тя лекува. Има една сила между любовта и живота - това е праната.

Праната обновява мисълта. Когато дишате мислете, че през всички клетки всмуквате прана. Когато дишате, няма да мислите за жена си, за децата си, за нищо странично няма да мислите. Ще оставите настрана говедата, пчелите, яденето, този-онзи. Чрез концентрация на мисълта може да се лекувате от каквато и да е болест. Като концентрирате ума си, може да се предпазите от едно нещастие, което идва към вас. Нещастието се движи като снаряд, вие можете да се отстраните само с три-четири пръста от пътя му и снарядът ще си мине, без да ви докосне.

Колкото повече човек задържа въздух в дробовете си, толкова повече енергия приема от него. Като диша така, и нечистият въздух няма да му се отрази зле, защото по-малко въздух ще поеме, а с това и по-малко прах и нечистотии. Когато броят на вдишванията намалява, животът се продължава, и обратно. Ако стигнете до едно вдишване в минута (и издишване), вие сте придобили много нещо. Дишайте с радост и любов, с лице засмяно, изправени; гръбнакът ви да образува успоредна линия с правата, която съединява центъра на Слънцето с центъра на земята. Гърдите напред, изпъчени, а не хлътнали навътре. Като дишате правилно, вие се свързвате с ритъма на природата и се укрепвате по дух и тяло.

В дробовете има растителни клетки, които се нуждаят от въглена киселина и затова чрез дълбокото дишане, чрез задържане на въглена киселина в дробовете, тези растителни клетки се засилват и продължават своя живот. Като задържа въглената киселина за по-дълго в дробовете си, човек усилва растителните клетки в себе си. А засили ли ги, той е здрав.

Здравето е свързано със съзнателното дишане. Ето защо поне по 3 пъти на ден (сутрин, обед и вечер преди лягане) човек трябва да употребява по 10-15 минути за дишане. Като диша, той трябва да благодари за въздуха, който приема, както и за благото, което се крие във въздуха. Това значи съзнателно дишане.

Дишайте дълбоко, за да поемете колкото се може повече от животворната прана. Праната има различни състояния: физическа, сърдечна и умствена, или ментална; без прана мисълта не може да се образува, без прана чувствата не могат да се проявят и най-после без прана волята не може да действува. Всеки човек според развитието си ще приеме това, от което се нуждае, и ще изрази това, което може.

Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като неоценимо благо. Любовта първо засяга дробовете. Който люби, той се разширява, разширяват се и дробовете.

Сега, като ви говоря за правилен пулс, за ритмично биене на сърцето, веднага изпъква въпросът за правилното и дълбоко дишане. Почти всички хора дишат неправилно. Те поемат въздуха и го издишват само в горната част на дробовете. При това плитко и слабо поемане на въздух те нямат сила да го изкарат навън, вследствие на което част от нечистия въздух остава в дробовете, дето става вътрешно наслояване. Иска ли да регулира кръвообращението си, човек трябва да поема дълбоко въздуха, да го задържа известно време в дробовете си и после бавно да го изкара навън. При дишането трябва да вземат участие и коремните мускули, да дават тласък, напрежение на въздуха, да го изкарват навън. Като диша правилно, човек се обновява и освобождава както от физически, така и от психически болезнени състояния. Има една прана, която се усвоява през лявата ноздра, и друга, която се усвоява през дясната. През лявата се приема магнетичното течение, което има връзка със слънчевия възел и се нарича слънчево течение. През дясната ноздра се приема електрическото течение, което има връзка с главния мозък и се нарича лунно течение. Когато искаме да развиваме повече ума, приемаме въздуха през дясната ноздра и го изпускаме през лявата. А когато искаме да развием повече сърцето, приемаме с лявата ноздра и издишваме през дясната. Когато сменяме дишането ту през лявата, ту през дясната ноздра, уравновесяваме двете течения, а също така електричеството и магнетизма.

И тъй, дишайте дълбоко, съзнателно. Неразположени ли сте, скръбни ли сте, дишайте дълбоко. Боли ви гръбнакът, кръстът, дишайте дълбоко. Боли ви крак, ръка, дишайте дълбоко. Боли ви главата, стомах, корем, пак дишайте дълбоко.

Когато човек не възприема достатъчно прана от въздуха, той се усеща слаб, измъчен, без живот и сили. Кой е виновен за това? Той сам. От него зависи да възприеме повече прана, понеже в природата я има изобилно.

Като живее на земята, човек се нуждае от въздуха като храна за своя етерен двойник, за астралното си тяло. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите прана. Други учени я наричат животворно електричество или животворен магнетизъм. Вие сте дошли на планината не само за чист въздух, както мнозина мислят, но сте дошли още и за прана. Вие излизате рано сутрин, за да възприемете особените светлинни лъчи на слънцето за прана на ума и топлинните му лъчи за прана на сърцето. Дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутрин.

Забелязано е, че колкото по-дълбоко диша човек и повече време задържа въздуха в дробовете си, толкова носът му е по-широк. Сплеснатият нос показва, че дишането и кръвообращението на човека са слаби. Ако носът е много заострен, човек е нервен, сприхав, раздразнителен. За да се успокои, той трябва да диша дълбоко.

Човек се страхува да диша студен въздух, за да не се простуди. Ако въздухът се приема през устата, имаш право да се страхуваш. Обаче природата е предвидила и това. Тя е направила носа да служи като филтър, да прецежда и стопля въздуха. Слизестата ципа и течността в носа регулират въздуха и го правят поносим за човешките дробове. При това, като излизате вън на студено, не бързайте да поемате много въздух изведнъж. Ще поемете малко въздух, докато се нагодите на външната температура. Ще дишаш полека, ще поемаш малко въздух и постепенно ще увеличаваш количеството на въздуха. В правилното дишане има известен ритъм, който трябва да се спазва.

Като дишате, ще поемате въздуха бавно, спокойно, без никакво бързане. Като поемате известно количество въздух, ще го задържите в дробовете си, докато приемете от него онази жизнена сила, която той крие в себе си. Няма по-голямо благословение за човека от това да диша бавно и да задържа въздуха в дробовете си, докато приеме жизнената сила, т.е. праната, която той носи в себе си.

Обикновеното дишане трябва да достигне до 15 вдишвания и издишвания за минута. Като правите упражненията, ще се стремите постепенно да стигнете до едно вдишване, едно задържане и едно издишване в минута. Постигнете ли това, може да лекувате всички болести, даже и туберколозата. Правете следното упражнение: ръцете, свити в юмрук, поставяте на раменете. Разтваряте бавно ръцете настрана, вдишвате дълбоко въздух, задържате го и след това спущате бавно надолу ръцете, отстрани на тялото, и бавно издишвате. По този начин вие поемате достатъчно прана от въздуха и кръвта се раздвижва, капилярите се разширяват и кръвообращението се усилва. Като ученици трябва да се лекувате с дълбоко дишане. Ако стомахът или коремът ви боли, направете 6 упражнения по 4 пъти на ден. Като правите упражнението, турете лявата ръка на корема с дланта надолу. Върху лявата ръка турете дясната ръка, пак с дланта надолу. Като вдишвате дълбоко, трябва да усещате свиване и разпущане на диафрагмата. Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на новото учение. Дишайте спокойно, плавно, с определен ритъм. Правете опити да се лекувате с дишане сутрин, преди обяд и преди вечеря по 12 - 19 упражнения. Всяко вдишване, задържане и изпускане на въздуха представлява едно упражнение. Като правите тия упражнения, умът ви трябва да бъде концентриран, диафрагмата да се вдига и спуща, да се свива и разширява. Диафрагмата е граница между духовния и физическия свят. Една от причините на сърцебиенето, задухата и някои гръдни болести се дължи на изместването на диафрагмата от естественото й положение. Ако тя се повдигне по-високо, отколкото трябва, сърцето и дробовете не действуват правилно. Когато човек поема дълбоко въздух, дробовете се изпълват, натискат върху диафрагмата и тя заема определеното й място. Може да дишате и да четете „Отче наш” или „Добрата молитва”. Ще дишате бавно, дълбоко, без отклонение на мисълта. Който не е упражнен в дълбокото дишане, нека задържа въздуха до две-три секунди и постепенно всеки ден да увеличава задържането с още една секунда. Докато стигне до 30 секунди. Ако може да задържи въздуха до 30 секунди, той ще се справи с много неразположения и болести - главоболие, гръдна болест, стомах, парализа – всичко изчезва. Лекувайте се, преди да сте се разболели. Ако човек не диша дълбоко, никакви лекарства не могат да му помогнат. Който диша правилно, дъхът и потта му миришат хубаво и кръвообращението му е правилно. От каквато и болест да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане. Няма болест, която да не може да се лекува с дишане.

При дишането трябва да взимат участие и коремните мускули, да дават тласък, напрежение на въздуха, да го изкарват навън. Като диша правилно, човек се обновява и освобождава както от физически, така и от психически болезнени състояния. Добре е да се поеме въздух първо с лявата ноздра, като се брои от 10-15, после да се запуши и да се задържи въздухът в дробовете около 30 - 40 секунди и след това да се издиша бавно, ритмично. Когато се поема въздух през лявата ноздра, дясната трябва да е запушена, а при задържането и двете да са запушени. Тези упражнения са необходими за всички хора, особено за тези, които се занимават с умствен труд. Те са необходими и за здрави, и за болни.

Упражнение за дишане. Ръцете се изнасят бавно настрани, като се поема дълбоко въздух, после се издигат нагоре, а въздухът се задържа. Ръцете зад главата, бавно спущане на ръцете надолу, като се издиша бавно. Упражнение за дишане. Бавно издигнете ръцете над главата и дълбоко поемете въздух. С издигане на ръцете се повдигат и очите нагоре. Задържане на въздуха известно време. Бавно сваляне на ръцете надолу, издишване и бавно сваляне на очите надолу.

Дихателно упражнение. Двете ръце се простират настрана, хоризонтално, с отворени длани, обърнати нагоре.

1. Вдишване - бавно се вдишва въздух и същевременно се свиват пръстите, при което палецът се поставя върху средния пръст и показалеца. През това време се мисли, че заедно с въздуха се възприема и Божията любов. Тя прониква във въздуха и във всичко, понеже Бог прониква във всичко, а Бог е любов.

2. Задържане на въздуха - колкото се може повече време, като мислим, че усвояваме любовта, тя прониква в цялата ни природа. През време на задържането на въздуха, бавно прибираме двете ръце, които са със свити пръсти и ги поставяме до гърдите.

3. Издишване - постепенно протягаме ръцете си встрани хоризонтално и когато съвсем ги протегнем, бавно изправяме пръстите на ръцете. През това време издишваме въздуха и мислим, че изпращаме в света светлина, която излиза от нашата любов.

Дихателно упражнение. Вдишване - 16 единици време, задържане на въздуха - 16 единици и издишване - 32. Това ще го правите 3 пъти на ден - сутрин, обед и вечер по 6 пъти. Вдишването ще правите през лявата ноздра, ще задържате въздуха и ще издишвате през дясната ноздра. Ще продължите 2 - 3 месеца.

Дихателно упражнение, което има за цел да увеличи вашата способност да задържате въздуха. При това упражнение няма да си служите с никакви единици. Ще вдишвате по-бавно и по-дълбоко, след това ще задържате въздуха, колкото се може по-дълго и ще издишвате, колкото се може по-бавно. Времето за задържане да се увеличава постепенно: 1 мин, 1 1/2 мин, 2 мин, 2 1/2 мин и т.н.

Когато сте нервни, разгневени нещо, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра, а през лявата поемете въздух, като броите мислено до 7. След това не поемайте повече въздух и мислено бройте до 10. После запушете лявата ноздра, а през дясната изпущайте въздуха бавно, като броите до 9. Това упражнение помага за регулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка или за усилване на паметта. Сутрин и преди обяд ще поемете въздух през лявата ноздра, а ще го изпускате през дясната. Вечер ще поемете въздух през дясната ноздра, а ще го изпускате през лявата. Ще правите упражнения по 21 пъти на ден; сутрин, преди обяд и вечер по 7 пъти.

Дихателни упражнения от друг характер. При тези упражнения има известни мисли, известни формули, които трябва да изговаряте мислена. Например: при вдишване, при задържане и при издишване може да изговаряте мислено следните думи: „Много Ти благодаря, Господи, за благата, които си ми дал”. Може да изговаряте мислено „Отче наш” при вдишване, също при задържане и при издишване. Такива упражнения може да правите сутрин, обед и вечер по 10. А може да изговаряте мислено „Добрата молитва” общо 1 път. Може да изговаряте при вдишване мислено думите: „сила”, „живот”, „здраве” (3 пъти). Същото ще направите при задържане и при издишване. Това упражнение може да правите сутрин, обяд и вечер по 10 пъти.

Като поемете въздуха, мислено ще изговаряте думата „живот”, при задържането на въздуха ще произнасяте думата „сила” и като издишвате, ще мислите върху думата „здраве”. Ще поемете бавно, спокойно, задържате, издишвате също бавно, докато съответно мислите върху посочените думи.

Живата енергия, която трябва да освежи организма ни, идва чрез гръбначния стълб. Мозъкът на гръбначния стълб има свойството да поглъща праната от въздуха и да я предава на целия организъм. Запишете си формулите, които може да произнасяте мислено при поемане, задържане и изпущане на въздуха:

Поемане: „Благодаря Ти, Господи, за Божествения живот, който си вложил във въздуха и който приемам заедно с въздуха.”

Задържане: „Този Божествен живот, който приемам с въздуха, прониква във всичките ми клетки и навсякъде дава сила, живот и здраве.”

Издишване: „Този Божествен живот ме укрепва и аз го проявявам навън чрез своята деятелност.” Под Божествен живот се разбира праната. Живо ще си представите праната как сълзи от клетка в клетка, от орган в орган и отива навсякъде.

Вдишване: „Да се прослави името Божие в мене.”

Задържане: „Да се въдвори царството Божие и Неговата правда в мене.”

Издишване: „Да бъде волята Божия.”

Вдишване: „Господи, благодаря Ти, че идваш в мене.”

Задържане: „Господи, благодаря Ти, че си в мене.”

Издишване: „Господи, благодаря Ти, че си оставил своето благословение в мене.”

Упражнение за дишане. Ще поемете въздух през лявата ноздра. В това време дясната ще бъде затворена. При поемане на въздуха мислено ще произнасяте формулата: „Само Божията любов е любов.” Като задържите въздуха известно време, ще отворите дясната ноздра и бавно ще изпущате въздуха навън, като произнасяте същата формула. В това време лявата ноздра ще бъде затворена. Правете упражнението 3 пъти на ден: сутрин, обед и вечер, когато имате разположение и време. При всяко упражнение ще правите 3 или 10 пъти вдишвания и издишвания.

Упражнение: Вдишване през лявата ноздра. През това време се изговарят мислено думите: „Да се прослави името Божие в мене.” При задържане на въздуха се изговарят думите: „Да дойде царството Божие и Божията правда в мене.” При издишването се изговаря: „Да бъде волята Божия.” През лявата ноздра да се поема въздух 5 пъти. След това обратното - 5 пъти да се поема въздух през дясната ноздра и да се издиша през лявата.