Енергията на Слънцето - интервю с индиеца Х. Р. Манек

Интервю на Живко Стоилов с Х. Р. Манек специално за сп. Житно зърно

Житно зърно: От кога и как започнахте Вашите експерименти със слънчевата светлина? Можете ли да се представите на нашите читатели?

Хира Р. Манек: Благодаря! Започнах да се интересувам от практиката със Слънцето от 25 годишен, когато бях при Майка Мира в ашрама на Шри Ауробиндо. Тогава започнах да чета и да правя свои собствени наблюдения и проучвания относно най-различни практики, свързани със Слънцето, които могат да се срещнат при различни култури, различни хора, в различни свещени текстове по цял свят. В продължение на 30 години само събирах данни и впечатления за слънчевите практики. Когато станах на 55 години започнах с практиката „sungazing”, която сега преподавам по цял свят, и за 3 години постигнах голям личен успех. Тази практика е позната под различни имена: сурия намаскар, слънчева или соларна йога, аполотерапия, хелиотерапия и т.н.

Ж.З.: Какви физиологически промени почувствахте в тялото си, когато започнахте да практикувате? Какво се случи? Регистрира ли се промяна в храносмилателната или в отделителната Ви система, например? Въобще какво Ви е отношението към тялото?

Х. Р. Манек: Най-големият проблем на човечеството е душевното здраве. Умът ни не е балансиран, никога не мислим позитивно, животът ни винаги е придружен от страха, имаме толкова много пороци и слабости... Чрез тази „sungazing” практика първо се сдобих с прекрасно душевно здраве, започнах да се радвам на душевен мир, който стана постоянен в живота ми. Същевременно практиката се отрази и на физическото ми тяло - мързелът, липсата на енергия изчезнаха. Даже и на годините, в които съм сега, се чувствам отлично - пътувайки по света, никога не се изморявам, пълен съм с енергия. Не се появиха някакви огромни промени нито в храносмилателната система, нито където и да е в тялото, не, това не е от значение в случая. Всички части на тялото ми се радват на прекрасно здраве, заредени са с енергия. Животът ми се поддържа основно чрез енергията на Слънцето.

Ж.З.: Имате ли някаква специална медитация или практикувате единствено „sungazing”?

Х. Р. Манек: Това е моята медитация. Практиката „sungazing” по естествен път те води към дълбока медитация. Какво е медитацията всъщност? Ние сме в медитация, когато не сме обезпокоявани от мисли, произхождащи от начина ни на живот. А когато практикуваме „sungazing”, ние ставаме способни да сме в състояние на 24 часова, постоянна медитация. И това е най-хубавата част от практиката. Наричам я „непрекъсната медитация", тъй като постоянно продължава, никога не свършва.

Ж.З.: Да разбирам ли, че за Вас медитацията е спиране на мисълта или спиране на пречещите ни мисли?

Х. Р. Манек: Мислите никога не спират. Те ще идват, докато мозъкът функционира. Докато живеем, ще имаме мисли. Но чрез „sungazing” мислите престават да бъдат ужасяващи, а божествени и даже мислите, засягащи ежедневни рутинни дейности, ще бъдат също божествени.

Ж.З.: Появиха ли се промени във вашата възприемчивост и чувствителност? Развили ли сте шесто чувство или нещо подобно чрез практиката? Учителят Петър Дънов говори, че в бъдеще човек ще развива все повече своите потенциални възможности.

Х. Р. Манек: Да, има толкова неща, които физическото тяло може да направи. Например, ние гледаме чрез очите си, говорим чрез устата си, но човек ще развие способността да вижда и говори чрез пръстите си. Всички тези възможности съществуват в латентно състояние и тяхното развитие отнема време, тъй като е свързано с духовния напредък на човека. Но ако такива неща се случат естествено при някой, най-добре ще е да ги приеме. При мен се изостри интуицията - знаех какво предстои да се случва, знаех с какви хора ще се срещна... Но тези неща е много трудно да се обясняват и често се разбират погрешно, затова не се занимавам да обяснявам подобен род „сиддхи” или т. нар. необикновени човешки способности. Моята настояща цел в света е да преподавам как можем да укрепим здравето си; а здравето е един от най-големите проблеми на нашето човечество. И така, човек може да си изгради съвършено здрава аура, енергийните кръгове около тялото ще са мощни. Тази аура може да бъде фотографирана. Сега съществуват толкова много устройства, които могат да заснемат или отчетат ауричното поле на, кое и да е физическо тяло.

Ж.З.: Мислите ли, че хора, които нямат интерес към духовното, не вярват в Бог или са материалистично настроени, могат да имат успех с Вашата практика?

Х. Р. Манек: Аз се опитвам да дам нова концепция за това що е духовност. Някои хора вярват в Бог, други не вярват. Някои вярват в духовното, други - не. Но дори и тези хора, които вярват или имат някаква духовна практика, първо трябва да са здрави физически и психически. „Sungazing” практиката улеснява духовния път. Всеки на този свят се нуждае от здраво тяло и здрава психика. Докато духовността вече е личен избор. И така, когато хората започнат да практикуват „sungazing” и придобият първо - физическо, после - психическо здраве, по естествен начин автоматично се обръщат към духовното. Този, който се радва на физическо здраве и на психичен мир, спонтанно става духовен. Ето, затова отдавам много по-голямо значение на резултатите от практиката, свързани със здравето. Всеки може да практикува, за да бъде по-жизнен и по-здрав. А когато сме идеално здрави, природата на тялото ни естествено се обръща към духовното. И така, с или без духовни идеи, тази практика може да бъде прилагана и ще последват положителни резултати.

Ж.З.: Учителят Беинса Дуно е предсказал, че човечеството ще започне да използва повсеместно слънчевата енергия след 2100 години. И тогава хората ще спрат да ядат и ще започнат да се зареждат с прана. Какво мислите по този въпрос?

Х. Р. Манек: О да, това започва бавно да се случва. Знаем, че съвременният свят е изправен пред сериозни индустриални и икономически проблеми. А всички те могат да се разрешат чрез използването на този неизчерпаем източник - слънчевата енергия. Световната икономика като цяло е в криза, цените се вдигат и хората се опитват да намерят ефикасни начини за тонизиране и лечение на тялото, без да изразходват много средства, без да използват лекарства, без да се подлагат на ядене или на гладуване. Хората ще могат да укрепват телата си посредством този тип слънчеви практики. И така, даже и в нашето съвремие неговото предсказание се сбъдва на 100 %.

Ж.З.: Всъщност не сме сигурни както точно е казал Учителя - дали „след 2100 години” или „след 2100-тната година” това ще се случи, защото го нямаме записано точно.

Х. Р. Манек: Което и от двете неща да е казал, ние сме свидетели, че то е започнало да се случва. Даже от 2000 година много хора вече са заинтересовани от Слънцето. Лично аз през 2000 година направих важен експеримент, свързан със „sungazing”. Нека не се интересуваме от точната година, а от същината на това, което е казал, защото виждаме, че точно това се случва стъпка по стъпка.

Ж.З.: Каква е вашата визия за еволюцията на човечеството?

Х. Р. Манек: Моята визия е, че човечеството върви към по-добър период. В Индия го наричаме Сатйя Юга - епохата на Истината. Сега в света съществуват много проблеми, но с времето те ще се разрешават. В епохата на Истината ще настъпи мир и просветление, човечеството ще бъде пропито с енергиите на любовта, милостта и милосърдието, ще настъпи световен ред на съглашение.

Ж.З.: Запознат ли сте с учението на Исус Христос и Неговата мисия.

Х. Р. Манек: Да, познавам учението Му и Неговото предсказание, че ще се въдвори Царството на Любовта - хората ще започнат да гледат един на друг като на братя и няма да има повече нещастия в света. И това се случва в нашите времена. Чрез практиката „sungazing” малко по малко започваме да усещаме присъствието на тази вечна, непреривна енергия - Божествената Любов, тъй като Слънцето е именно неин проводник. Слънцето може да ни настрои на честотата на Божествената Любов.

Ж.З.: Разкажете за резултатите от изследванията, които ви правиха в САЩ, напр. тези на д-р Маури Пресман. Какво всъщност откриха?

Х. Р. Манек: Откриха, че човек може да живее много дни без традиционната храна, само на слънчева светлина и вода, и пак да остане силен и здрав. Подобно откритие може да има голямо приложение при провеждането на космически експерименти и пътешествия. Екип от учени от Университета „Томас Джеферсън” и Пенсилванския Университет, които ме изследваха, в това число Андрю Нюберг и д-р Георг Бренард, бяха спонсорирани от НАСА по иновационен проект за въздействието на светлината върху човешкото тяло. Някои учени бяха директно, други - индиректно включени в изследването.

Ж.З.: Колко дни бяхте под наблюдение и без храна?

Х. Р. Манек: Продължителността на експеримента беше 130 дни. Но съм имал и по-продължителни периоди на наблюдения. Най-основният експеримент с мен се проведе малко по-рано в Индия, от международен екип от учени, в това число д-р Сидхир Шах и д-р К. К. Шах. Тогава останах 411 дни пак само на вода под постоянно 24 часово лекарско наблюдение.

Ж.З.: И те са открили, доколкото зная, че епифизната Ви жлеза се е увеличила.

Х. Р. Манек: Да, това беше основното им откритие, че епифизата ми е двойно по-голяма от нормалния за човека размер и че е станала много по-активна и жизнена.

Ж.З.: Какво е Вашето лично обяснение за случилото се с Вас? Според Вас кой орган преобразува светлината в жизнена сила за човешкото тяло?

Х. Р. Манек Всичко в този свят е кондензирана светлина, в това число и човешкото тяло е светлина. Даже и учените вече се съгласяват, че човешкото тяло е кондензирана светлина и може да се храни със светлина. И това е, което казвам на хората - човешкото тяло е светлина, може и трябва да приема светлина, тогава всички органи в нашите тела ще започнат да се захранват със светлина и стават светлина, пълни с енергия, и точно чрез светлината може да намерим просветлението.

Ж.З.: Но ние не знаем със сигурност механизмът на преобръщането...

Х. Р. Манек: Много е трудно да се каже какъв е точно механизмът. За сега, нека просто сме щастливи, че нещата се случват така - приемайки светлина, просветляваме. Това е най-същественото. Как точно става, все още си остава загадка, при всеки човек се случва по индивидуален път, но факт е, че се случва.

Ж.З.: Г-н Прахлад Джайн, твърди, че посредством определена техника с езика произвежда божествената есенция, амрита, с която захранва тялото си.

Х. Р. Манек: Да, това е „кечари Видя” или „кечари мудра”. Езикът натиска определена точка зад небцето в гърлото. Да, има такива хора, които хранят тялото си с амрита (бел. ред. -„божествен нектар”). Но тази техника много малко хора могат да я практикуват, тъй като е трудна и изисква огромна концентрация - да извиеш езика си към гърлото и да го накараш да докосне определена точка там... Аз не уча хората на такива сложни и напрегнати техники, а как чрез най-лесната и достъпна техника да постигнат същото. Всеки може да практикува „sungazing”, без да има нужда от специална подготовка или от постоянното присъствие на компетентен учител.

Ж.З.: Бихте ли направили едно важно уточнение за нашите читатели относно „sungazing” практиката - Вие казвате, че има разлика между това да се стъпва бос върху почва и да се ходи бос върху трева? В какво се състои тази разлика?

Х. Р. Манек: Ходенето върху трева изстудява тялото. А когато изстиваш, губиш енергия. Затова казвам на хората, които се интересуват от точното протичане на енергиите - не ходете боси върху трева, а само върху почва. В почвата има много акумулирана слънчева енергия. Така че, когато ходите по тревата, нямате директната подкрепа на земята. Това (ходенето по трева - бел.ред.) се препоръчва само ако искате да неутрализирате в себе си неблагоприятните, тамастични (инертни - бел. ред.) енергии. Но когато започнете да се занимавате със „sungazing”, натрупвате повече енергия в тялото и ходенето върху трева вече не е предимство.

Ж.З.: Но Паневритмията е препоръчително да се изпълнява точно върху трева. Това според Вас правилно ли е?

Х. Р. Манек: Ако практикувате нещо при определени обстоятелства, няма проблем. Когато умът приеме дадено нещо, то не може да навреди. Единствено, ако стриктно искате да изпълнявате „sungazing” практиката, тогава ходенето по тревата не е препоръчително.

Ж.З.: Тези, които имат опитности с постенето, знаят, че човек има две основни пречки за преодоляване. Едната е физическа - гладът. Но следва втората пречка, която има чисто психологически произход - необходимостта от усещането на храна чрез езика в устата, което по определен начин е свързано с чувството за страха от смъртта. Тя се оказва много по-трудна. Мислите ли, че тази необходимост да усещаме храната, е дълбоко вкоренена в мозъка и до каква степен човек може да се освободи от нея по време на пост?

Х. Р. Манек: Да, тя е много дълбоко вкоренена и когато правите насилствен пост, ще срещнете големи трудности в това отношение. Но ако гладът естествено изчезне от вас, тогава просто няма да имате подобни проблеми при постене. Това, което препоръчвам, е да не се впускате в насилствени гладувания. Първо се уверете, че постът става ваше естествено състояние и тогава продължете с него.

Ж.З.: Има хора с опитности във фините енергии, напр. усещат енергията Кундалини на определено ниво. Каква Ви е препоръката за такива хора с пробудени вече по един или друг начин сетива? Трябва ли да променят нещо в техните практики, ако започнат да практикуват „sungazing”; би ли могла да им бъде полезна тази практика по някакъв начин или просто нямат нужда от нея?

Х. Р. Манек: „"Sungazing” практиката може да е от голямо значение за събуждането на кундалини (вътрешната енергия - бел. ред.), тъй като става въпрос за енергия. Слънчевият възел е същата тази енергия. Той има връзка със Слънцето. Кундалини е под слънчевия възел, те са свързани. Така че, ако искате да събудите кундалини лесно, то „sungazing” практиката прави чудеса в това отношение. Другите практики изискват своето си време, имат си съответните усложнения, проблеми, които се избягват чрез „sungazing”-а.

Ж.З.: Кога и как разбрахте за Омраам Микаел Айванхов?

Х. Р. Манек: Не мога да кажа точно, защото когато хората разбраха за опитите ми със „sungazing”-а, започнаха да ми изпращат много информация от цял свят. И тогава чух за този Омраам Микаел Айванхов и прочетох някои негови книги. Неговите книги са достъпни дори и в Индия на английски.

Ж.З.: Вие препоръчвате на първо място суродоядството? Но повечето хора все пак готвят храната си.

Х. Р. Манек: Всичко е въпрос на личен избор. Никой не може и няма право да налага това или онова на хората. Ние просто предлагаме това, което ние чувстваме, че е добро. Въпрос на индивидуален избор е дали да се приеме или не. Нищо наложено чрез насилие няма да даде резултат. Нещата се случват по пътя на хармонията и позитивното убеждение, тогава хората могат да разберат...

Ж.З.: Сходните страни между това, което видяхте в Бялото братство и това, което вие проповядвате?

Х. Р. Манек: Ползите от практиките са сходното. Практиките на движението на Бялото братство, танците и всичко останало се прави с определена цел, която е същата, която и аз проповядвам. Единият начин е пътят на традицията, на сърцето, а моя път е научен, без да изисква някаква вяра...

Ж.З.: Имате ли някаква специална цел, която сте си поставили в бъдещето, основаването на центрове и т.н.?

Х. Р. Манек: Не, нямам за цел да основавам центрове, защото не е необходимо. Практиката е много проста. Индивидът е сам за себе си център. Целта ми е само да разпространявам това послание сред хората по цял свят чрез интернет, чрез пътуванията си...

Ж.З.: Постоянно ли пътувате. Имате ли нужда от почивка?

Х. Р. Манек: Аз пътувам постоянно за последните 9 години. 7 до 8 месеца аз съм на Запад, а през останалото време на Изток. Винаги съм на път. Много рядко в къщи. И това е през цялата година.

Ж.З.: Чувствахте ли в детството си, че сте по-особен, нещо специално?

Х. Р. Манек: Не, не съм имал такова усещане чак до 55-та си година. Дори и сега не се чувствам необикновена личност. В края на краищата това е практика за здравето. Има толкова много здравни практики по света, така че аз не съм различен, просто се опитвам да дам по-научно обяснение на тази древна практика.