След Словото и Паневритмията, „Завета на цветните лъчи на Светлината“ (по-надолу ще бъде изписван накратко Завета) е един от най-разпространените духовни методи в Школата на Бялото Братство. Неговата история е изпълнена с най-висши духовни преживявания, чудодейни изцеления, мигновени просветления и т.н. Обикновено пътят на един духовен метод винаги започва с непосредственото практикуване, преминава през констатации на резултатите му и едва след това започва един съзнателен, дори можем да кажем, свръхсъзнателен духовен процес – неговото непосредствено осмисляне. На въпроса „Как точно действа този метод?” е, определено, най-трудно да се отговори (според някои мнения е ненужно). Но сто години след съставянето на свещената книжка, в историята на Братството за пръв път се роди толкова силна и позитивна дискусия върху този метод за трансформация на съзнанието, завещан от Учителя.
Положително може да се каже, че конференцията е най-високият връх в историята на Завета досега, който може би ще се окаже и един допълнителен мотивиращ фактор в неговото непосредствено практикуване. Това съ-битие отвори нова страница в живота на Братството – появата на качествени научни форуми върху различни точки от многостранното творчество на Учителя. С някои изключения, това е първата по рода си конференция в историята на Школата, осъществена според правилата за провеждането на научна конференция. А излизането от печат на сборника с докладите непосредствено преди събитието беше допълнително радващ всички факт.
Несъмнено, като че ли най-оживена дискусия породи въпроса за редакцията на библейския текст от Цариградската Библия. Аргументът, че езикът също е нещо, което се развива, не бе посрещнат одобрително от една част от присъстващите. В тази връзка препоръчително би било интересуващите се да се запознаят с основните преводи и редакции на Библията, което би редуцирало дискусията до проблема за корелацията език-епоха. Учителя съставя Завета по стихове от Библията, която ползва в епохата, в която твори – разбираемият и естествен език на времето. Епоха и език са най-тясно свързани, поради което е естествено библейският текст да претърпява трансформации. В този ред на мисли са актуални думите Христови: „Съботата е за човека, а не човек за съботата” (Марк 2:27).
Докладите. Първа пленарна сесия
Председател на първата пленарна сесия, озаглавена „Исторически, езикови, физични, философски и невробиологични аспекти на „Завета”, беше доц. д-р Георги Чалдъков. Първият доклад изнесе проф. Мони Алмалех на тема: Библейски равнища на символизъм и наследство на „червеното” тип „кръв-земя-човек. Докладът представи връзката между името „Адам” и думата „адам”, която се извежда от древносемитски корен, от който се образуват думи със значение на „земя”, „пръст”, дори „кръв” и прилагателното „червен”. Предвид факта, че съдържанието на Завета са избрани от Учителя библейски стихове, този първи доклад представи една, различна от традиционната, гледна точка към червения цвят и неговото присъствие на библейските страници, което беше своеобразно въведение към цялата научна част на конференцията.
Докладът на Марин Железов Синестезия: цветовете на думите, ни въведе в една сравнително нова област на познанието за цветовете. Терминът synesthesia е изведен от гръцките думи syn (заедно) и aesthesia (чувство, сетиво). Този неврологичен феномен е отчетен, когато стимулацията на едно сетиво, автоматично стимулира друго. По такъв начин се получава преживяването на звуците като цветове, което според М.Железов в никакъв случай не е болестно състояние, а сравнително рядко наблюдаван феномен при определени, обикновено по-сензитивни личности (съгласно данни от доклада 2-4 % от хората са синестети). Примери за синестезия са: „Какъв трошлив жълт глас имаш“, „…Ароматът на бадеми е бледооранжев. И когато тенор саксофони свирят, музиката изглежда като плаваща ока¬чена виеща се змия – топка от светещи ли¬лави неонови тръби“. Тези преживявания са лични, субективни и уникални за всеки синестет.
Промените при робата на светлината беше третия изнесен доклад. Проф. Мони Алмалех представи значението на ленената дреха в различни ритуали на политеистичните и монотеистичните религии (предимно в юдаизма). Ленените дрехи в различни ритуали са известни като „роба на светлината” („роба” - мантия, наметало, одежда). Тази роба е задължителен елемент в някои посвещения. Обличането в робата на светлината е символ на физическа и морална чистота. Облеклото на служителите в старозаветния храм (т.нар. Походен храм) включва сакрално четирицветие, което се състои от синьо, червено, мораво и лен. През VІ в. преди Христа старозаветния пророк Езекил извършва промяна – сакралното четирицветие е заменено от сакрално, ленено едноцветие.
Доц. д-р Георги Чалдъков представи забележителната „мозъчна дъга” в доклада си Конектомика: цветовете на мозъка. Доц. Чалдъков започна доклада си с думите: „Неотдавна пловдивският писател доцент Владимир Янев изрече: „Ако Бургас внезапно изчезне, той може да бъде възстановен по стиховете на Христо Фотев”. Сега от тази матрица аз изписвам: Ако светът внезапно изчезне, той може да бъде възстановен по Завета на цветните лъчи на Светлината на Учителя Петър Дънов.” (в текста на доклада стои „…Ако цветовете внезапно изчезнат, те могат да бъдат възстановени по Завета на цветните лъчи на Светлината на Учителя Петър Дънов.”). След проведени опит върху мишки, проф. Джефри Лихтман наблюдава чрез флуоресцентен микроскоп „мочъчна дъга” (brainbow) в малкия мозък на мишките. В края на текста на доклада (публикуван в сборника с доклади), доц. Чалдъков споменава и за интересния феномен, изследван в Китай: през 2009 г. китайски учени публикуват статия, показваща превръщането на мозъчни¬те вълни, записани от електроенцефалограф, в звуци. Опитът е провеждан в продължение на едно денонощие, след което човекът може да чуе музиката на своя мозък.
Проявленията на Духа в „Завета“ беше заглавието на петия доклад, изнесен от Веселин Дочев. Докладчикът постави за основа на разглежданата тема „космичната стълба на реалността”, формулирана от Учителя: 1) Материята е кондензирана Енергия; 2) Енергията е кондензирана Светлина; 3) Светлината е кондензирана Мисъл; 4) Мисълта е кондензирана Любов; 5) Любовта е плод на Духа; 6) Духът е проява на (7) Космич¬ното Начало. Докладът, по думите на Веселин Дочев, е опит, първо, за сравнение между откритията на различни учени от миналото и мъдростта, струяща от Словото на Учителя Петър Дънов и, второ, размисли върху важното значение на Божествения Дух за живота на човека – последното стъпало в „стълбата на реалността”.
След кратката кафе-пауза, в доклада със заглавие Феноменологично въприятие на спектъра на светлината Филип Филипов обърна внимание на това какво би могло да се наблюдава при изследването на светлинния спектър, колко и кои са цветовете в спектъра и каква е връзката между тези цветове и Духовете на Светлината, описани от Учителя в Завета. Филипов представи на вниманието на аудиторията три вида наблюдаващи се дъги: водна дъга, небесна дъга и т.нар. мирова дъга. Първата се наблюдава обикновено при водопади и гейзери, втората – след дъжд, а третата се наблюдава при подходящи атмосферни условия точно преди изгрев слънце. Понякога вторият вид дъга се появява под формата на седемцветна дъга в съвършена кръгла форма, реализирана по посока на зенита. Беше нагледно представена „инволюцията и еволюцията” на светлинния лъч в екперимента на Нютон във връзка с наличието на розовия цвят, който попада, според автора, „там, където бялата светлина започва своето пречупване от призмата към червената светлина”. В заключение Филип Филипов изрази идеята, че в Завета на цветните лъчи на Светлината е показан пълния цикъл на проявата на светлината – нейната диференциация в инволюцията и превръщането на цветните лъчи в диамантови и бели лъчи в еволюцията чрез Христовия Дух.
Основната нишка, прокарана в цялото съдържание на доклада на Светослав Костов Кратък структурен анализ на „Завета на цветните лъчи на Светлината”, беше трихотомната структура на проявеното битие; проявата на принципа на троичността се наблюдава, според автора, навсякъде – от човешкото тяло до Божествената природа. Тя се наблюдава достатъчно отчетливо също и в Завета: седемте цвята са представени на трима места в книгата, а самата книга има троична структура. Първият дял съдържа три въвеждащи страници; вторият дял с основния текст за седемте цвята е разделен на три части, а трети дял – Заповедта на Учителя – също има въвеждащо изречение, основен текст и заключително изречение. „Така всеки дял има в себе си тази троична структура и по този начин е отражение на цялото – една законо¬мерност, която се наблюдава в самото Битие”. Костов извежда целостта и конкретиката на понятията чрез определителния член и по такъв начин се наблюдава следната градация: в първата част на книгата, съответстваща на физическия свят думите за съответните цветове са членувани (Жълтите лъчи), във втората част, съответстващи на духовния свят – нечленувани (Жълти лъчи), а в третата част, съответстваща на Божествения свят дори не е изписано „лъчи”, а само „жълт”, което, според тълкуването на автора, обозначава цвета само като принцип. Оригинално в доклада беше и сравнението на структурата на Завета с класическа рисунка на „Дървото на Живота“ от традицията на Кабала.
Светослав Костов участва в конференцията и с втори доклад, отнасящ се до трудностите при превода на Завета на немски език. Първоначално – споделя докладчикът – работата по превода е изглеждала относително лесна: библейските стихове се копират от немската Библия и се подреждат според подредбата в Завета. Но се оказва, че преводът на Библията на немски много често не отразява точно значението на някои думи, присъстващи в българския превод, по който е съставен Завета. Един такъв стих например е: „Глава на Твоето Слово е Истината”, който в немската версия звучи като „Същина на Твоето Слово е Истината”. Поради това се е наложило освен заместването на стиховете, да се приложи и адекватна редакторска намеса.
Михаил Левин в доклада си О русском издании „Завета” споделя подобна опитност в превода на книгата на руски език. За целта Левин е използвал и старогръцкия оригинал на Новия Завет, чрез който да сравнява руския превод на Библията. Намирането на решение в редакцията на библейските стихове, което да кореспондира с оригинала на Завета, се оказва трудна задача и за братята и сестрите от Русия.
Проследяването на различните издания на Завета от времето на неговото съставяне досега направи Людмила Димитрова в доклада със заглавие Историята на изданията на „Завета”. Според доклада някои податки за отделни мисли за влиянието на цветовете върху духовното състояние на човека има в кореспонденцията на Учителя и в личните му бележници от края на 19. и началото на 20. век. Първоначално Учителя е полагал подписа си върху подаряваните лично от него екземпляри на Завета. Л.Димитрова обобщава: „Според хронологията за периода от сто години – 1912 до 2012 година, са излезли от печат 15 български издания.” Издателство „Бяло Братство” е отпечатало досега десет тиража. Докладчикът обърна внимание и на някои различия между оригинала от 1912 г. и следващите издания. Завета е превеждан досега на следните езици: английски, гръцки, испански, немски, руски и френски.
Втора пленарна сесия
Председател на втората пленарна сесия, озаглавена „Езотерични аспекти на „Завета”, беше доц. д-р Димитър Калев. Сесията започна с доклада Ментално отделяне и присъединяване: медитативни техники в „Завета на цветните лъчи на Светлината”. Авторът Димитър Калев аргументира тезата, че „Завета може да бъде интерпретиран и упо¬требяван като медитативна реконструкция с определена алгоритмична последователност”. Тази последователност доц. Калев вижда в три стъпки: 1) Преживяване на библейския стих посредством представи, понятия и идеи, 2) отделяне на съзнанието от традиционните представи, породени от прочита и впоследствие – неговата концентрация към цветовата представа, съответстваща на стиховете, 3) Медитативно „присъединяване” на индивидуалното смислово преживяване на текста към съответстващата му цветова представа.
Обръщайки внимание на значението и различието между двете понятия „светлина” и „виделина” в доклада Метафизика на Светлината в „Завета“ и езотеричното християнство, Деян Пенчев последователни ги разгледа като Христови същности и Божествени еманации. Чрез изследване на присъствието на понятието „светлина” в областите на окултизма, теологията и философията, би могло да се задълбочи разбирането ни за Светлината, което има централно място, дори още в заглавието на Завета. Докладът проследи схващанията и идеите за светлината не само в езотеричното християнство, но и в източната духовна традиция – в текстове като Ведите, Упанишадите и Бхагавад Гита. В края на доклада Деян Пенчев обобщава: „От древността светлината е израз на най-възвишеното, най-благородното, най- чистото и сакрално Божие Божие присъствие. От тайнствените мистерии на древните нощи е избликвала светлината на мощното Слънце и е озарявала с Божествената си субстанция умовете и душите на всички окултни ученици, адепти, мистици и философи. Затова Христос, като Логос, е единението на всички умове и души, затова езотеричното християнство е дълбокото познаване на Христовата същност, мисия и дело, затова Христовият езотеризъм е достъпен за всеки ум и сърце, когато коп¬нежът по чистата Мъдрост и Любов е искрен стремеж към най-висшето само по себе си”.
Илиян Желязков формулира целта на доклада Три ключови понятия от „Завета” и присъствието им в учението на Петър Дънов като „опит да се характеризира начинът, по който се постига ефектът от духовната работа със Завета.” Трите „характеристики”, необходими за нужния ефект са: благоговение, приложение и творчество. Особено първото от тях – благоговението – е важно условие за цялостното ползване на Завета. Учителя насърчава учениците си към творчество във всички сфери на живота. Констатацията на автора, че творческото вдъхновение в Школата на Бялото Братство е било предимно през първата половина на 20 в. (виж сборника с доклади, с. 51), би могла да бъде коренно преосмислена, ако се познават повече факти от живота на Братството днес. Интерпретацията, както и изследването и разработките върху вече поставени от Учителя основи – слово, методи и др., е не по-малък процес на творческо преосмисляне. Дори в някои случаи този процес е по-силно разгърнат сега, отколкото в миналото, особено по отношение на научните изследвания върху различни аспекти на учението. Освен това творчеството не е единствено „външен“ процес.
Ваня Вергова в доклада си „Завета на цветните лъчи на светлината” – индивидуален метод за съпреживяване на божествената любов, мъдрост и истина обърна внимание на Библията като книга на Живота и Слово Божие, където е записано и запазено Божието откровение. Докладът съдържа важна статистическа информация за наличието на библейските стихове в Завета според признака Стар–Нов Завет, т.е. какъв брой стихове са от Новия и съответно – от Стария Завет.
Галина Левина (в Из опыта применения „Завета”) разказа много силен случай за приложението на Завета. Със сина й се случва автомобилна катастрофа, след което тя коренно трансформира отношението си към Завета като един от най-силните методи в Школата на Учителя. Посредством интензивно приложение на оранжевите (портокалените) лъчи, синът й от кома се връща към живот. Случаят е подробно описан в сборника с докладите. Този доклад беше и единственият, описващ реален опит при приложението на Завета на цветните лъчи на Светлината.
След кафе-паузата думата взе Константин Златев. Според автора на доклада Скрити послания в „Завета”, целта на тази книга (Завета) е най-малкото двустранна: 1) Да разкрие действието на Божия Дух сред земното човечество посредством кон¬кретизация на отделните Му проявления в лицето на светлинни лъчи от спек¬тралната област и извън нея, 2) Да предложи на учениците на Бялото Братство духовна практика, развиваща висшите тела на човека и мотивираща го да култивира определени добродетели. Златев поднесе на аудиторията допълнителни интерпретации на цветните лъчи, допълвайки обясненията, дадени в приложенията към по-новите издания на Завета (протокола от Д.Голов и двете обяснения за ползването на Завета – на Б.Боев и Д.Голов), като обърна специално внимание на един неспектрален цвят – златистият, който не е включен в книгата. Според докладчика златистите лъчи са по-висша октава на оранжевите и изразяват върховната Божественост, но не са включени в Завета, навярно защото днешното човечество не е в състояние да работи с тях. В края на доклада си, Златев оцени високо осъвременения откъм правопис и правоговор текст в юбилейното издание на Завета – дело на Стела Рускова и Димитър Калев, като предложи да се състави и издаде и още една редакция с оглед на най-новия превод на Библиятa на български език, който ще излезе от печат вероятно в началото на 2013 г. Това, разбира се, породи дебата „за” и „против” необходимостта от осъвременяване на текста. Златев подкрепи идеята си с аргумента, че ако Учителя би живял в наше време, то и текста на Завета би бил именно съвременният. Дискусията за отношението: език-епоха продължи и след пленарните сесии.
„Завета” и неговите трансформации в словото на Учителя Петър Дънов беше заглавието на доклада на Георги Стойчев. Авторът изтъкна, че „в седемте цвята е кодиран космо¬гоничният принцип на развитието на човеш¬кото съзнание.” Според него под човек трябва да се разбира не само земните хора, но цялата космическа раса, която в Завета Учителя представя чрез десет Духове (Духът на Любовта, Духът на Светостта…). Особено внимание се обърна на връзката между Завета и музикалното творчество на Учителя, както и между Завета и Паневритмията. Последната тема е обект и на друго изследване, невключено в конференцията, но представляващо ценен плод в разработките за корелациите между основните методи в Школата на Бялото Братство – нещо, което, с малки изключения, тепърва започва битието си.
Заглавието на последния доклад бе Езотерично разбиране на „Завета на цветните лъчи на светлината”. Авторът Филип Филипов наблегна на факта, че Учителя „получава” Завета от Христовия Дух, поради което е важно да бъде постигнато адекватно познание и задълбочено разбиране за Христос от езотерична гледна точка. Христос е Аз-ът на Космичния Човек, а земния човек е създаден по образ и подобие на Първия, Който се разгръща в деветте (десетте) ангелски чина: „Серафими – Братя на Любовта; Херувими – Братя на хармонията; Престоли – Братя на волята; Господства – Братя на интелигентността и радостта; Сили – Братя на движението и растенето; Власти – Братя на външните форми и изкуствата; Началства – Братя на времето, състоянието и такта; Ар¬хангели – Братя на огъня и топлината; Анге¬ли – носители на Живота и растителността.” Филипов разгледа инволюцията и бъдещата еволюция на земята с оглед на въздействието и проявата на „Седемте духове Божии”.
Пленарната сесия завърши с филма на Галина Герасимова „В родния рай ме завръщаш“, който се превърна в едно естествено „вместо заключение“ на целия ден.
* * *
Юбилейната международна научна конференция „Методът на цветните лъчи“ бе кулминацията на честванията на юбилея на Завета през годината, където се вляха духовните потоци на всички важни прояви до момента – концерти, филмови прожекции, презентации. Тази особено важна за Братството дата – 01 септември 2012 – като че ли сгъсти времето и пространството и още по-силно импулсира раждането на една нова епоха, където Духът манифестира в култура – културата на новото човечество и Разумното сърце.
Recommended Comments