* дипломна работа защитена на 09.07.2001г.
1. Увод
Съзнанието на хората се променя.[1] Човечеството влиза в нов период от своето развитие. Oстарелите човешки закони, норми и институции не могат да решат световните проблеми и тези на всеки индивид. Едно вътрешно недоволство от живота като цяло и в частност от световния ред и порядък се забелязва у всеки. То постоянно расте и подтиква човека да търси нови решения на старите си проблеми. Една нова невидима вълна залива света и обхваща всеки човек, семейство, общество и народ. Търси се нова парадигма, ново светоусещане, нов импулс за живот. На изток и на запад много хора, опитват да намерят пътища един към друг. Все повече са тези, които търсят начини за един по-добър, по-смислен и по-одухотворен живот.
Холистичният принцип “Живот за Цялото” издигнат в началото на века от един Мъдрец и подет още тогава от будните български и световни умове, сега вече е факт. Планетата ни се смалява. Днес всеки осъзнава, че Земята е жив организъм и не може да бъде изследвана или пък стопанисвана по механичен начин. В наше време е известно, че мислите и чувствата на всеки човек променят света около него. Всеки елемент е свързан с всички други, образувайки цялото. Природата е жива, разумна. Едно добро направено днес от един човек се предава към света и расте. Гениална мисъл споходила частица от организма е в полза за целия организъм. Нужни са нови методи за работа, нови модели на мислене, нов начин на живот. Революцията в света на комуникациите изгради нервната система на земята. Във време, когато новините се научават мигновено, с натискане на клавиша или с поглед към телевизора, нервните импулси се предават за секунда до всяка част на Земята. За да е здрава клетката, трябва целия организъм да е здрав, но живота му зависи от всяка негова частица. Цялото е по-голямо от сбора на неговите части. Като се промени индивидът, променят се приятелите му, семейството, обществото, държавата, целия свят. Промяната на света от своя страна, води до промяна на индивида. Носителите на промяната са водачите, импулсаторите на човечеството. Те първи усещат новото, подемат го и го разпръскват из света. Стотиците различни New Age движения в Америка, духовните учения в Индия, новите метафизични и научни открития в Германия, Италия, Франция, Англия, философските ситеми и начините на новомислене, новия светоглед в изкуството: всичко около нас говори за ново съзнание. В България също се усещат тези невидими вълни на вътрешен подем.
През вековете по различни начини е записвано предупреждението, че критичен брой индивиди ще са достатъчната мая, за да заквасят цялото общество. Изпълнявайки ролята на културен магнит, те ще привлекат около себе си най-будните умове на своето време от всички области на познанието и малко по-малко те ще трансформират и обновят цялото общество.(11, 45) [2] Такъв опит за магнито-трансформация е направен в началото на миналия век в България и досега всеки чувства плодотворните му влияния. Те не само, че не са намалели, напротив – увеличили са се и са се разрастнали. За да се разбере по-ясно за какво става въпрос ще се наложи да се погледне в архивите на историята, за да се види, коя е превратната точка в близкото минало на България, която като че ли открива нова страница в българското народно съзнание и показва нови хоризонти за хилядите търсещи на изток и на запад. Първоизточника на този преврат е наречен от видния френски мистик Рене-Геньон “най-големия магнит слизал някога на Земята”(4, 87). Кой е той? Мнозина българи не знаят.
2. Кратка историческа и фактологическа справка
Родното място на Петър Константинов Дънов е с.Хадърча (сега Николаевка), Варненско.
Баща му поп Константин Дъновски, цял живот е бил радетел за свободна и независима българска църква. През 1854г., на 24 години, тръгва за Света Гора, където иска да стане монах. След корабокрушение по пътя той не се отказва, но странна среща с монах го разтърсва и променя изцяло намеренията. Монахът му обяснява, че му е отреден друг път и че трябва да се върне обратно “защото това място е било и ще бъде ... прагът на чудни световни промени.”(8, 39) Силно впечатлен Константин се завръща обратно в родината си.
През 1858г. Константин се жени и има три деца.(8, 59) Той е първия български свещеник във Варненския край на обявената за независима българска Църква, а в края на живота си е глава на варненската епархия.
На 11 юли 1864г., на Петровден, в с.Хадърча се ражда третото дете на Константин Дъновски – Петър.(7, 67) За детството не се знае почти нищо освен, че малкият Петър е бил много наблюдателен, мислел е задълбочено и понякога е проявявал необикновени способности.
Началното си образование Петър започва в родното си село Хадърча и по-късно завършва в Нови Пазар. На 6 годишна възраст семейството му се премества във Варна.(7, 103) Тук, след Освобождението през 1879г., Петър продължава да учи в новооткрито българско училище. Между преподаващите са и известните български дейци и просветители Сава Доброплодни и Петко Р. Славейков.(7, 117-118) Заедно с училищните си заниманията Петър започва да взема уроци и по цигулка, с която не се разделя до края на живота си.(4, 15) През есента на 1885г. Петър Дънов постъпва в Американско научно-богословско методистко училище в Свищов.(7, 132-134) През юни 1887г. получава диплома удостоверяваща, че е завършил успешно училището и получава правото да проповядва като методистки пастор.(7, 172) По препоръка на двама от бившите си учители от Свищов, той става учител в с.Хотанца. (7, 173) Там композира първата си песен.(4, 17) Посрещнат е с особен ентусиазъм от жителите на селото, където Петър Дънов “идва с благородната си осанка (както казват); и с благото си слово, и с цигулката си, и открива на млади и стари непознати духовни хоризонти”.(7, 176) Но и там той не се задържа особено дълго. През лятото на 1888 г. заминава за Америка. Междувременно е освободен от военна служба чрез закон, който постановява че в следосвобожденска България на всеки 25 000 българи, един ще бъде освободен чрез жребий. По този начин той е заличен от военните списъци. (4, 17)
На 19 септември 1888г., Петър Дънов се записва в семинарията Дрю, Медисън, щата Ню Джърси. Тук са му преподаватели големите за това време духовници и учени наречени “Голямата Петорка”: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Крукс и д-р Бъц.(7, 217-218) Ето накратко каква е част от обстановката в семинарията: “В читалнята и библиотеката има всички големи религиозни и литературни списания от САЩ и Англия, а освен това има и литературно дружество извън учебната програма, в което професорите ... дискутират различни теми, свързани с изящна литература, философията и общата история.” (7, 224)
През 1890 г., след като Петър Дънов е завършил вече двугодишната специализация в семинарията, решава да остане за още две години, за да разшири знанията си. (7, 240-241) По време на тази втора част от обучението си той често посещава големия град Ню Йорк. Тук той, със своето специално отношение към музиката, посещава множество концерти давани от известни за времето си изпълнители. Част от стажа му като методистки мисионер преминава в друг голям американски град - Манхатън.(7, 242) На 19 май 1892г. Петър Дънов получава диплома за завършване на пълния курс в семинарията Дрю в Медисън с изключение на подготовката по старогръцки език. Тази диплома, заедно с лиценза му за правоимащ пастор от Русе от 1887г., както и фактът, че вече е официално регистриран член на методисткото църковно паство на град Медисън му дават възможност за постъпване без приемен изпит в Бостънския университет. (7, 260)
На 12 октомври 1892г. е записан в теологичния факултет в този университет като специален студент – “в най-престижния университет в най-аристократичния квартал, на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати.”(7, 261) Петър Дънов отново има достъп до огромни научни и богословски знания – четири библиотеки и две читателски зали. На първо място е библиотеката на института, после “рядката теологическа колекция” на пастор Джеймс Латимер, общата теологическа библиотека от 20 000 тома заедно с читалните и периодиката и Бостънската обществена библиотека, вече най-голямата в страната, със своите 500 000 тома и продължава да расте с 10 000 тома на година.(7, 270) Освен другите книги, на негово разположение са теософските трудове на Мадам Блаватска, индийска литература – Ведите, Упанишадите, Бхагават Гита, трудовете на трансцеденталисите Емерсон и Торо, на Толстой, и много други. (7, 279-282)
Годините, след записването му за следване в Бостънския университет, са най-интересни за интелектуалния живот на стария град, тъй като са “на границата между стария пуританизъм, консерватизма в теологията и философията, ксенофобията на фамилиите създатели на Бостън и модерните времена. От Германия философията на персонализма намери убежище сред водещите умове на методистката теология. От добрия стар Конкорд се лисна тихото закъсняло мъртво вълнение на стария добър трансцедентализъм на Торо и Емерсън, а унитарианците имаха глас. От юг от Ню Йорк навлизаха новите издания на интелектуалните водачи на Теософското общество, окултна литература, езотерична литература. Започнатата като гръм от ясно небе дискусия за мястото на Русия и нейната съдба, нейната връзка с Америка и идеите на панславизъм.”(7, 274) По време на следването си, след почти две годишен труд, на 15 април 1893 година, защитава на 44 страници темата: “Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране”. На 4 юни 1894г. получава свидетелство за завършен редовен курс на обучение към теологическия факултет в Бостънския университет.(7, 300)
През двете си години следване в Бостън, интересите на Петър Дънов неудържимо преливат рамките на методизма. Той има възможност да влезе в допир с всичко наоколо: трансцедентализма и поезията на Емерсън; протестите на Хорх срещу догматизма на църквата; пламенната защита на жената на Олкот; “Природното в човека” на Уитман; спиритуализмът, окултните среди; медицината и познанията за мозък и неговите необикновени способности; астрономията и знанията за слънцето и звездите и тяхното въздействие върху човешкия характер и съдба; хиромантията, френологията и физиогномиката, като особено много го вълнува и това как характера на човека зависи от външния вид на тялото, формата на черепа, на ръката…(7, 303) Поради част от тези причини желае да изучи човека и неговото устройство и на 22 юли 1894г. се записва в Медицинския факултет към същия университет.(7, 300-303) Изкарва кратък курс по обща медицина.
През 1895г. (4, 19) Петър Дънов се завръща в България. Това е голям шок за него. Свикнал със свободата, широтата и динамизма на мисълта в Америка, в България всичко му изглежда като в застой, в рамки. Получава няколко покани за пасторски места, но отказва. Прави един опит в Ямбол, който пропада поради несъвместимостта на новодошлия с догматичните църковни служители. (7, 309-310) През 1896г. (4, 20-21) е публикувана негова книга “Наука и възпитание”. В нея са изложени някои от принципите на бъдещото учение на Учителя. След завръщането си от Америка, Петър Дънов две години живее при сестра си във Варна. (7, 311) Междувременно, освен с църковните среди, има допир и до много от по-големите духовни движения за това време в България. Получава покана за теософски проповедник, но отново отказва.(4,20) Подготвя се за нещо.
Едно от най-важните събития в живота му се случва на 7 март 1897г. На тази дата “настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците от небето, от каквато и степен да са и с каквато и мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят.” (8, 93) От този момент нататък, ще бъде писано за същия човек като за една нова личност, претърпяла една необикновена вътрешна трансформация. Това символично ще се показва чрез използването на почитателното Учителят Беинса Дуно или просто Учителят [4]
3. Живот и идеи
Тук целта е не да се изложи космогонията на учението дадено от Учителя, нито пък да се надникне в дълбочината на езотеричното познание, а по-скоро да се даде кратка характеристика, доколкото тя е свързана със заданието на дипломната работа.
Въпреки че бе спомената датата на вътрешната трансформация станала в Петър Дънов, трябва да се отбележи, че мисията му на Учител, се е откривала пред него в продължение на около 5 години. “Годините от 1895 до 1900 Учителят прекарва в уединение и самота, в размишление и съзерцание, в молитва и дълбока вътрешна работа.”(1, 25) “В тези години, когато се пробужда най-дълбокия кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори всички истини за човека, природата и Бога.”(8, 95) Малко след посвещението си записва във Варна едно мистично послание от Духа – “Хели-Ели-Мели-Месаил”.(3,72) През 1898г. изнася пред дружество “Милосърдие” във Варна посланието “Призвание към народа ми”, където той казва на българите най-важното, което трябва да знаят за него и за неговата мисия.(4, 23) Към края на този приблизително петгодишен цикъл, между 25 юни 1900г. и 9 юли 1900г., той записва седем духовни послания, кръстени “Седем разговора с Духа”. В тях се дават наставления и напътствия относно духовната му мисия.(4,30)
Цели 11 години Учителят обикаля из България като изнася богословско-научни сказки, просвещава, дава наставления и упътвания по най-различни въпроси и прави своите наблюдения върху българина. През това време започва да се образува Веригата. Ето какво е записала в дневника си негова ученичка - Ел. Иларионова, след една от сказките му в Търново през 1903г.: “Читалищният салон беше препълнен. Той с ред картини доказваше, че човек е господар на своето тяло. В човека са скрити много способности, неразвити още. Със своя живот, със своите мисли, чувства и вътрешни стремежи той гради това тяло и може да му даде красива форма. … по външния вид на човека може да се определи и неговия живот, характерът му и пр. Всички слушаха с притаен дух и внимание. Той каза, че няма болест неизлечима. Когато човек разбере великите закони на природата, сам ще се лекува.”(4, 27)
През 1901г. са издадени 5 статии по френология от Учителя в сп. “Родина”.(4, 28) Френологията е една от науките, в които Учителят е особено вещ и по време на обиколките из България прави много френологически изследвания на българина, част от резултатите на които изнася в държаните по-късно беседи и лекции.
На 19 юли 1900г. във Варна се е състояла първата среща на негови ученици. Тогава те са били само трима. На въпрос на един от тях как ще изпълняват мисията си след като са толкова малко, следва отговор, че в бъдеще ще бъдат хиляди и милиони.(1, 33) От тази година започват Годишни срещи на Веригата преминали по-късно в събори. Останалите писмени свидетелства от тях, в първите години, се наричат протоколи. В периода 1904-1908г. през месец август събиранията се състоят във Варна. Присъстват хора само лично поканени от Учителя.(4, 33) От 1909г. до 1915г. срещите се провеждат във Велико Търново. Една от целите им е да се “създаде връзка с духовния свят за всеобщо повдигане и просветление”, както и да се подготви почвата за бъдещата по-сериозна духовна работа.(4, 34)
Срещата от 1911г. е паметна с това, че на нея се въвежда един символ на учението - Пентаграмът. Дават се подробни указания и напътствания как да се работи с него, какво е значението му. Всеки от лъчите на Пентаграма символизира съответно: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Това са едни от принципите, които са в основата на Новото учение и които всеки ученик развива в себе си.
През 1912г.(4, 38), на Годишната среща на Веригата, Учителят раздава на всички присъстващи подготвената от него книжка “Завета на цветните лъчи на светлината”. Тя е съставена изцяло от цитати от Библията, които са обвързани със седемте цвята на дъгата включително и белия, и влиянието им върху човека. За стиховете в тази брошура той казва, че са “така систематично извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски, необходими за духовното ваше повдигане.”(9, 5)
През 1904г. Учителят се установява на квартира в София.(4,39) Тук той започва да държи своите беседи, които първоначално са в тесен кръг от хора и постепенно стават публични. Така се слага началото на бъдещите Школни занятия и класове.
През 1914г.(4, 14) започва публичното изнасяне и документиране на така наречения цикъл Неделни беседи. Те продължават около час и обикновено започват в 10 часа сутринта в неделя. От тях слушателите му са очаровани, разкрива им се нов свят. “От словото на Учителя струи нова светлина и тя разкрива Истината тъй, както всеки дълбоко в душата си я чувства.”(1, 50) Беседите обикновено започват с определен стих или стихове от Библията и продължават с тълкуване, давайки отговор на актуални човешки проблеми. Стилът е богословски и в същото време научен и максимално достъпен за слушателя. Последната от неделните беседи е изнесена на 28 ноември 1944г.(5, 102) Особено важна е “Ето Човекът!”, която е представена на 16 март 1914г. и с която символично се слага началото на Ерата на Водолея[5] С нея започва цикъл серии от 6 тома в словото на Учителя наречени “Сила и Живот”. В тях се съдържат основите на Новото учение.(4, 42)
На 15 февруари 1917г.(5, 8) се открива един особен род беседи, наречени беседи пред сестрите. Те са предназначени за жените, майките, възпитателките, учителките, въобще всички жени, от които зависи промяната на обществото. Беседите се изнасят всеки четвъртък. Последната от този цикъл е държана на 30 юни 1932г.(4, 45)
През юни 1917г., във военно време, поради това, че е неудобен на властите и се изказва против участието на България в Първата световна война, Учителят е временно интерниран във Варна. В периода август 1917г. – юни 1918г. във Варна, живее на последния етаж на хотел Лондон. Неделните беседи са временно преустановени.(4, 43)
Постепенно годишните събирания преминават в събори на Бялото Братство. Изнесеното слово се оформя като цикъл от така наречените Съборни беседи. Добре е да се уточни, че според Учителя, Бялото Братство не е някаква човешка организация водена по писани правила и закони, а е съвкупност от всички същества, които са завършили своята земна еволюция и сега помагат за развитието на човечеството. Ето какво още се казва: “…организирането на света се дължи на Бялото Братство. Всички религии са методи на Бялото Братство... В архивите на Бялото Братство се пазят всички тайни... Бялото Братство върви по пътя на Любовта.”(10, 192-193)... В тесен смисъл на думата Бялото Братство е група от хора, които работят в съгласие с идеите на Учителя.
През 1920г., поради желание на някои от учениците му за по-задълбочена работа с Пентаграма, се образува група за духовна работа. През 1922г. на нейна база се открива Класа на добродетелите. Първоначално е включвал 10 сестри, които са били лично наставлявани от Учителя.(4, 48)
През 1922г. се открива Школата. Тя е своеобразен университет за вътрешно познание и развитие. Под ръководството на Учителя в нея “се изпитват силите, способностите и възможностите на човешката душа, тук се решават много задачи, лекуват се вековни недъзи, ликвидира се един стар живот – животът на миналото – подготвят се условията за новия живот. Едно ново знание се прилага, подлага се на опит и резултатите най-щателно се проучват... Тук са представени всички недостатъци, от които страда човечеството, ала и всички добродетели, дарби и способности присъстват тук. Върху тях се работи грижливо, както градинарят работи върху своите плодни дръвчета и посеви... Човекът и човешкото естество се подлагат в школата на всестранно изследване и опити; изпитва се тялото, неговите качества, неговата устойчивост, издържливост и отзивчивост, изпитва се умът, неговата възприемчивост и възможности. Изпитва се и сърцето, неговата чувствителност, неговата готовност за служене и жертва. Всичко се проверява и постоянно подобрява.”(1, 46-47) Учителят казва: “Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат истината. Едно от качествата на великата школа на живота – школата на Бялото Братство или така наречената Божествена школа – това е: Тя поставя всичко изучено на опит. В нея теорията и практика вървят ръка за ръка. Тя показва на ученика не само пътя към истината, но и начините за нейното приложение.”(1, 46)
На 24 февруари 1922г. започват школните занятията на Младежкия окултен клас. Класът се състои от млади хора, предимно студенти и семейно неангажирани, които първоначално са били лично поканени. Изискванията към класа са много строги. В него могат да влизат лица, които са образец за подражание. Тук се дава нова насока и благоприятна среда за развитие на ума, сърцето и волята, както и за всички човешки способности.(1, 46) Занятията продължават до 7 януари 1944г.(5, 102) и се водят предимно в петък. Същата година и на същия ден, когато е открит Младежкия окултен клас, на 24 февруари 1922г., започва Общия окултен клас. Той е за по-широк кръг слушатели. Работи се главно върху изправянето на някои навици и погрешки във вътрешния и външния живот на човека.(1, 46) Занятията са предимно в сряда. Продължават до 5 януари 1944г., когато е и последното събиране за този клас.
Изнесеното слово в класовете е наречено лекции, тъй като е предназначено за една по-добре подготвена, академично настроена аудитория, където с методите на науката, непосредственото наблюдение и опита, се разкриват фактите, законите и принципите, които съставляват и управляват видимия и невидимия свят. Човешката психика и вътрешния живот на човека са осветлени и подложени на подробен анализ. Дават се теми за развиване, упражнения, задачи, методи, чрез които придобитото знание се прилага и подлага на външен опит и вътрешна проверка. Класовете са окултни, тъй като съдържат скрито за ежедневното мислене и светоглед знание. (4, 51)
Поради големия интерес на младежите, през юли 1923 година се провежда Първия младежки събор. Този вид събирания продължават до 1930г. и на тях се показва истинския потенциал на Бялото Братство. Изнасят се есета и реферати на различна тематика обикновено свързана с духовната страна на живота. По-късно голяма част от младите хора развиват богата творческа и научна дейност в обществото.(4, 51)
През 1922г., на откупеното преди година място в подножието на Витоша, в София и наречено по-късно “Изгрев”, се нанасят първите заселници.(4, 57) През 1927г. на Изгрева се построява сграда, в чийто салон Учителят изнася почти всички свои беседи и лекции до края на земния си път.(4, 59)
През 1930г. се откриват нов тип беседи. Наречени са Утринни слова. Първата е изнесена на 21 септември 1930г. Беседите обикновено се изнасят в 5 ч. сутринта в неделя в салона на Изгрева.(4, 63) Последната е представена на 9 януари 1944г.(5, 103)
Като своеобразен синтез на учението и метод за вътрешна работа не само за учениците, но и за всички желаещи, се явява Паневритмията. Тя е особен вид масова игра – оригинален синтез между идея, тон, движение и ритъм. “Същинският смисъл на думата Паневритмия от духовно гледище Учителят е изразил със следното изчерпателно и пълно със смисъл изречение: “Паневритмията е разумна обмяна със силите на живата природа”.(8, 183) Дадена е и постепенно е дооформена в годините от 1932 до 1942, като първото публикувано ръководство по Паневритмия излиза през 1938г.(4, 83) Тя се състои от три части – същинска “Паневритмия”, “Слънчеви лъчи” и “Пентаграм”. Движенията са плавни и хармонични. Играе се на музикален съпровод след изгрев слънце в периода между 22 март и 22 септември. През това време на годината човек има най-добри условия да влезе в разумно взаимодействие и обмен със силите на природата. Ето какво още казва за нея Учителя: “Паневритмията е наука, която регулира физическите, духовните и умствените функции на човека и е в съчетание с човешките мисли, чувства и действия.”(2, 52)“Тези движения на паневритмията са разумни. Те … са взети от природата, от целия всемир и са в хармония с космичния ритъм… Те имат магическа мощ и влияние върху целия свят, а не само върху нас.”(10, 261) “При Паневритмията се поставят в движение всички геометрични линии.... Всяка линия има влияние върху съзнанието и извиква нови сили в човека – физически и духовни… Паневритмията поддържа хармонията между дихателна, мозъчна и храносмилателна система и между ум, душа и дух… При тези движения се прави контакт с природата… Ако музикантите свирят всяка сутрин тези упражнения ще се подмладят.”(2, 53-55) “Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа.”(2, 64) “Паневритмията трябва да се приложи във възпитанието на индивида, обществото, народите.”(2, 52)
През 1929г. Учителят за първи път извежда учениците си на летен лагер в Рила.(4, 68) От тогава, почти всяка година, през лятото на Седемте рилски езера се провеждат събори. Съществува и такъв цикъл беседи наречени Рилски. За учениците планината е нещо живо, разумно. Тя е място за вдъхновение и нови творчески сили, място за духовна работа и вътрешно обновление. На лагерите кипи живот, всеки иска да даде своя принос за Цялото. Става се много рано, преди изгрев слънце. Следва посрещането му като символ на Живота. Изпълняват се песни, молитви и духовни упражнения. Изнася се беседа. Малко по-късно всички играят Паневритмия. След това учениците обменят опит от свършената работа през годината. Учителят напътства, наставлява, дава нови методи за работа, изнася беседи. Правят се екскурзии до близки върхове. Ученикът зад цялата природа вижда една велика Разумност. Потапя се в нея, общува с нея. Чистотата е основно изискване. Тя се съблюдава с голямо внимание. Общата работа е извор на вдъхновение. Правят се мостове, чешмички, оправят се пътеки, почиства се природата, ако някъде е замърсена. Кипи общ живот. “Планинските места са пълни с енергии и носят благословение... Излизаме на планината, за да се научим как да живеем... Планината има дълбоко влияние върху нервната система и върху черния дроб. Влиянието върху черния дроб е в това че се премахва лошото настроение, подобрява се разположението на духа... Този, който е имал неврастения и други нервни страдания, ще се освободи от тях, но планината има друго още по-дълбоко значение. Като се качиш на най-високия връх непременно трябва да научиш нещо... Екскурзиите всякога са хубави, те носят живот.”(2, 208-209) Това са част от причините учениците да използват всяка възможност да бъдат на планина – на Седемте езера, на Мусалла, във Витоша, в Сливенския балкан или в друга красива планина.
През 1939г., по военно време, по инициатива на Учителя и благодарение на негови ученици, България става единствената страна в Европа спасила своите евреи.(6, 18-19)
Началото на 1944г., през Втората световна война, той се мести в село Мърчаево, близо до София. Изнася едни от последните си беседи, издадени по късно в поредица от томове кръстени “Заветът на Любовта” и класифицирани от някои като Последни слова. През октомври 1944г. се връща на Изгрева. На 27 декември 1944г. напуска този свят.(4, 76-80)След себе си Учителят оставя за човечеството творчество от над 3 800 беседи и лекции(5, 103) свързани с всички области на живота, стотици композирани песни и хиляди живи души, на които той е бил опора, наставлявал ги е, помагал им е, дал е живота си за тях.
Бележки под линия:
[1]За повече информация:
Фъргюсън М.; “Съзаклятието Водолей”; изд. Анима, София, ISBN 954-8544-04-0
Константинов М., Маджаров Хр.; “Новата култура през епохата на Водолея” 1,2,3-ти том, изд. Алфиола
Константинов М.; “Освобождение чрез космично съзнание”, изд. Алфиола 2001, ISBN 954-8139-31-62
[2] Навсякъде, където се използва цитат или преразказан текст от даден източник, той е обозначен в следния формат: (номер на източник, страница).
[3] Роден през 1886г., Рене Геньон е духовен водач, мистик и автор на философско-езотерични трудове. Умира през 1951г. (Камбъл Е., Бранан Е, “Енциклопедия на окултните науки: разум, дух, тяло – част I”, изд. Абагар холдинг, София 1996, ISBN 954-584-158-3)
[4] “ Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име “дъновисти”. “Дъновист” – това е един псевдоним, аз сам не съм “дъновист”. ...когато споменат името “Дънов”, то е забиване на един гвоздей в ръката ми... Вие можете да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви се предаде, а съвсем ще избеднеете и изсъхнете.” – беседа: “Не правете никому насилие нито оклеветявайте” стр. 379-380, том: Сила и Живот – пета серия (старо издание).
[5] “Оста на Земята е наклонена спрямо еклиптиката на двадесет и три градуса. При движението и около Слънцето тази ос бавно се люлее, като описва една пълна конусна повърхнина в продължение на 25 000 години. При това люлеене пролетната равноденствена точка последователно влиза във всеки зодиакален знак, като го преминава за около 2150 години. Влизането на тази точка в даден зодиакален знак има епохално значение както за нашата планета, така и за всички живи същества върху нея, най-вече за човека и човешките същества... Всеки знак създава условия за събуждането и развитието на дадени качества, способности, стремежи, както за отделния човек така и за обществото.” (4, 42)
Използвана литература:*
1. д-р Константинов М., Боев Б., Тодорова М., Николов Б.; “Учителят”, изд. къща “Сила и живот”, Бургас 1995, ISBN 954-8146-12-62.
2. Дуно Б.; “Aкордиране на човешката душа” том 2-ри, архив на Боян Боев; изд. Бяло Братство, София 2000, ISBN 954-744-003-93.
3. Калев Д.; “Учителя във Варна”, изд. Бяло Братство, София 1999, ISBN 954-8091-91-74.
4. Кралева М.; Учителят Петър Дънов. Живот и Учение.; изд. къща “Кибеа” 2001, ISBN 954-474-264-65.
5. Кръстева Л.; “Словото на Учителя” – каталог, изд. Всемир, София 1998, ISBN 954-8447-07-X6.
6. Маджаров Хр.; Любомили; “В светлината на Учителя. Българският Распутин.”, изд. Алфиола 1999, ISBN 954-8139-25-17.
7. Славов Ат.; “Пътят и времето. Светска биография на Петър Дънов” том 1 “Началото”; изд. “Бяло Братство”, София 1998г., ISBN 954-8091-83-68.
8. Томалевски Г.; “Учителят Беинса Дуно”; изд. къща “Алфа-дар”, ISBN 954-8785-15-39.
9. Учителя; “Завета на цветните лъчи на светлината”, изд. Сонита, София 1944, ISBN 954-8646-05-610.
10. Учителят; “Разговори при седемте рилски езера”, изд. “Кралица Маб”, София 1996, ISBN 954-533-010-411.
11. Фъргюсън, М.; “Съзаклятието Водолей”; изд. Анима, София, ISBN 954-8544-04-0
* Навсякъде, където се използва цитат или преразказан текст от даден източник, той е обозначен в следния формат: (номер на източник, страница).
Recommended Comments
Няма коментари за показване