Ученикът. Качествата на ученика. Пътят на ученика

Ученикът

При други случаи Учителят каза за ученика:

Да живееш като душа - това е задачата, която всеки ученик трябва да разреши. Трудна е задачата, но е постижима. В човека ученикът гледа душата, а не недостатъците му, понеже знае, че душата няма недостатъци.

Само този може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и в рая остава един и същ.

Който може да примири скръбта и радостта в себе си, той е ученик.

При някои противоречия ние се обезсърчаваме. Нещата отвън могат да се менят, но ние трябва да останем неизменни.

От вас се изисква самообладание. Ако сте неразположени, за да запазите мира си, кажете си: "Аз живея в света на пълната хармония. Обиколен съм от Разумни и Възвишени Същества, които са готови да ми помогнат."

Човек трябва да разбере едно: необикновеното в Живота е, което носи Радостта.

Някой попита:

- Какво ще прави човек като стане съвършен?

- Човек като стане съвършен, именно тогава ще започне истинската работа.

Ученикът носи новото в себе си. Дето влезе носи светлина и ухание. И без да говори за Бога, всеки ще познае, че Бог живее в него. За обикновени работи той не говори, но каквото каже, хваща място. Такива хора българинът нарича щастливи. В душата си те носят възвишена, велика идея. На всички помагат и на всички желаят доброто.

Напролет животът на ученика прилича на градина с красиви цветя, на които кацат пеперуди - човешките души. А наесен душата на ученика е градина, пълна със зрели плодове.

Качествата на ученика

Сутринта беше станал малък инцидент. Светът на личните чувства понякога изявява своите права. Следобед учениците стояха малко смутени пред Учителя, чувстваха се неловко. Учителят помълча малко, после рече:

- Първото нещо, което трябва да имате, когато влизате в Школата, е смирение и послушание. Вие искате да станете ученици на Бялото Братство; трябва да имате смирение. Освен смирение, нужни са още четири качества: Първо, абсолютна честност. Каквото каже човек, да го изпълни. Второ, да бъдете добри. Добродетелта прави човека устойчив. Трето, ученикът трябва да бъде интелигентен. Неговият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща моментално всички тънкости. Четвърто, ученикът трябва да бъде благороден.

Честност, доброта, интелигентност и благородство - това са четири качества, присъщи на ученика.

Следвайте онези велики идеи, които сте имали от детинство. Ученикът трябва да има висок идеал и да го следва неотклонно. Този идеал води към знание, Свобода и Любов.

Да осмисли човек живота си, това значи да се проникне от великите идеи на Духа. Колкото по-велики идеи приема, толкова по-смислен е животът му.

Ученикът трябва да има една основна идея. Това не значи цял ден да мисли за нея. Достатъчно е няколко минути да мисли за нея всеки ден, за да я реализира в живота си.

Ученикът трябва да разработва вярата и надеждата. Той трябва да е готов на всички страдания. Трябва да разработва в себе си възвишени мисли и чувства и да устоява на всички изпитания без колебание.

Ако вървите по пътя на света, нищо няма да придобиете, макар и хиляди години да вървите. Бог дава на смирените благодат, т.е. дава им правилно разбиране на Живота.

Говоря на онези от вас, които са готови за ученици, които сте пред вратата на ученичеството. Вие казвате: "Ние сме ученици." Разбира се, че сте ученици. Важно е в кой клас сте. Има ученици в отделенията, в прогимназията и гимназията. При това, от един ученик до друг има разлика.

Работете без да се смущавате от външната обстановка. Когато човек се обезсърчава, това се дължи на изостаналите души, чието състояние човек е възприел.

Работа и постоянство се изисква от всички ученици!

Болното дете в училище не може да учи. Докато има болни въпроси във вас, вие не сте в училището. За да влезе човек в училището, трябва да се освободи от болестта. А болестта - това е лошавината. Щом се освободи от нея, ще може да разбира нещата. Всички трябва да се повдигнете, да бъдете силни, да носите обидите и оскърбленията.

Когато човек не дава ход на своите чувства, когато ги подпушва, те се вкисват. За да не се вкисват, човек трябва да ги трансформира и облагородява. Не работи ли човек съзнателно за това, ще бъде в застой. Спасението на човека не е нищо друго, освен изгаряне на всички утайки в него от миналото. Когато човек се откаже от преходните желания на своята плът и се предаде на стремежите на своя дух, само тогава може да се повдигне. Истинското постижение е в това да работите усърдно на земята, за да може Невидимият Свят да се заинтересува от вас и да ви помогне.

В една приказка се разправя за онзи юнак, който копаел тунел между двете царства. Ако в това време някой го заприказвал и той се обърнел назад, изкопаното място се затрупвало и той трябвало да започне отново. Затова копай и недей се обръща назад, докато изкопаеш тунела между двете царства.

Ученикът трябва да излезе от областта на настроенията и да влезе в областта на положителните мисли, които носят вдъхновение. За тази цел той трябва да разсъждава. Да разсъждава, значи да се свързва със съзнанието на Висшите Същества.

Хората на Новото Учение не трябва да бъдат екзалтирани, но трябва да се вдъхновяват.

Веднъж влезли в Школата, знайте, че ще ви поставят на изпити - малки и големи.

Какво е положението на ученика, който разбира законите? Той знае какво му предстои да разрешава всеки ден. Вие, като ученици, имате много знания, но част от тях трябва да приложите. Ще ви приведа пример: един ученик отишъл при Учителя си. Последният му казал: "Първата най-голяма задача е да обичаш Бога, втората - да обичаш ближния си." Ученикът си казал: "Сега има върху какво да работя." Отишъл си и няколко години учил тези заповеди. След това дошъл за нови упътвания.

Всички имате доста задачи, но ходите тук-там да ви ги разрешат. За онези, които не можете да разрешите сами, да, но тези задачи, които можете да разрешите, трябва да ги решите.

Не бързайте, черешите докато не са узрели, не ги яжте. Оставете ги да узреят. Докато не са узрели нещата, работете върху тях. Ще откъснеш черешите като узреят. Докато гроздето не е узряло, вземи мотиката и копай.

Могат ли да ви приемат в хор, ако не пеете? Могат ли да ви приемат в оркестър, ако не можете да свирите? Също и в онзи свят не могат да ви приемат, ако не сте готови. Иначе, ще отивате при вратата му и ще се връщате.

Пътят на ученика

Бяхме с нашия обичан Учител на планината край огън. Времето беше мъгливо, влажно и студено. Пламъците се извиваха нагоре със сила. Огънят грееше надалеч. Само той нарушаваше безмълвието. В такива мигове малкият живот изчезва във Великия. Преди това разговорът беше за пътя на ученика. Сега беше настъпило мълчание. Всеки се вслушваше в себе си. Имаше още много въпроси, които очакваха отговор. Тогава Учителят продължи:

Ученикът на Всемирното Бяло Братство върви едновременно в Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.

Първото нещо в света - човек трябва да разбере Любовта. С нея трябва да направи един велик опит. Ако не изпълните задълженията си с Любов, не сте нито приятели, нито ученици.

Ако ученикът няма Любов в сърцето си, не се приема в Школата.

Ако вие като семенце не можете да се посадите в Любовта, ако не сте готови да жертвате всичко за Любовта, ще бъдете обикновени хора. Всичко можете да бъдете, но никога ученик на Братята адепти, никога Синове на Царството Божие. Ако една малка постъпка на вашия приятел може да ви съблазни, не сте готови за ученици.

Вашата работа за през цялата година е да се научите да обичате. Второто нещо - да намерите начин да изявите тази Любов. Трето - да знаете при какви условия да изявите Любовта си. Ако учениците в един клас се обичат, те взаимно се стимулират. Между вас трябва да се образува една вътрешна връзка на Любовта.

Едно е важно за ученика - да има правилни отношения към Бога.

Формите на Любовта са много, а смисълът е един: познаване на Бога.

Да познае Бога, т.е. Любовта в нейната целокупност - това е задачата на ученика. Ученикът трябва да опита и да познае Бога.

Казано е: "Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Това значи: ако не станете чисти, не можете да влезете в Царството Божие. Тук под "деца" се разбира чисти по сърце. Човек трябва да носи в себе си качеството на детето - Божествената Чистота.

Пътят на Царството Божие е Чистотата.