Всичко в света се развива. Движението и прогресът са основни закони в проявения свят. Това са схващали още древните гърци, и затова са казвали: всичко тече. И всичките придобивки на този прогрес, на това движение се запазват. Защото според окултната наука движението в Битието е резултат от дейността на съзнанието. Така че, самото движение е свързано с това съзнание, и като така съзнанието има известна печалба, известна придобивка от това движение.
Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за прераждането на душите, а древните египтяни — теория за трансмигрирането на душите — всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава на следващите форми. Това е законът за наследствеността на съвременната биология. Но този закон има и по-широк, космичен характер.
Битието в своята целокупност е вечно и безначално; една форма се сменя с друга, като предава придобивките на следващата. Това е пътят за развитие и усъвършенстване на формите. Целият космос представлява едно органическо цяло, и законите, които намираме в съвременната биология, са само една трансформация или вариация на космичните закони.
Приемайки положението, че космосът съществува вечно И е жив и целокупен, и всички придобивки се запазват и предават, идваме логически до заключението, че преди нашата вселена са съществували други вселени във Вечността; и логиката и фактите ни говорят, че преди нашата вселена е имало и други вселени, населени с разумни същества, което е въпрос на окултната космогония. Придобивките и опитностите на тези вселени, на ред разумни и съзнателни същества не са изгубени за Битието, а продължават да живеят, но вече в друга среда и други условия. Защото степента на съзнанието определя и съответната среда и космични условия. Това са факти в окултната наука, които всеки, стремящ се искрено към познанието, може да ги провери; защото в природата има хроники, в които всичко се записва. Достатъчно е да се научи живия език на природата, за да могат да се прочетат тези хроники — съвременната наука вече върви в този път.
Тези същества, които са съществували в минали вселени, са минали по пътя на развитието, по който ние сега минаваме, макар и не съвсем също, защото в природата няма повторение, но те са минали през стадия на човека. Защото в херметичната философия под понятието човек се разбира точно определена степен на развитие в световния развой на съзнанието с точно определени качества. Онази степен в развитието на съзнанието, когато се явява самосъзнанието или когато съзнанието започва да чувствува и схваща себе си като единица, като отделеност, се нарича човек. В тази фаза се заражда и истинската мисъл и затова и човека се нарича същество на мисълта. Тези същества, минали по този път, по който ние сега вървим, знаят всички подробности в характера на пътя и имат всичкото желание да ни бъдат полезни; тяхната опитност може да ни послужи като една светлина, като ръководство и метод, но те няма да ходят заради нас — ние сами трябва да изминем пътя и лично проверим всичко, каквото те ни са дали. Те образуват тъй нареченото Бяло Братство.
Бялото Братство има такава тясна връзка с човечеството, каквато ние имаме с животните и растенията. Те се грижат за нашето развитие и напредък. Те познават най-скритите сили на човека, имат великото живо знание, и могат да научат хората да живеят разумно и щастливо. Те имат в себе си опитността на миналите векове, и пред техния поглед се разкрива и миналото и бъдещето. Те знаят причините на нещата, и законите и методите за опериране със силите, които са скрити зад всяка форма; показват смисъла и тайната на формата и силите на душата и духа, връзката и съотношението между тях. Те знаят тайната на живота и смъртта, и са господари на смъртта и носители на вечния живот. А истинското щастие е обосновано само върху безсмъртието — смъртния човек не може да бъде щастлив. Те са, които внасят всеки нов импулс в човечеството, всяка нова мисъл и идея. Те са носителите на знанието и светлината, които има съвременното човечество. Те никога не парадират с името и знанието си, а работят повече скрито, за да могат да оставят човечеството на собственото му съзнание да се добере до знанието. Когато се явяват открито между хората, те създават нова епоха в развитието на човечеството, дават ново направление на развитието, съдействат за събуждането на нови сили в съзнанието на човечеството, направляват космическите течения и с това изменят външните условия на живота, за да могат да постигнат целта, която преследват. — Те са великите Учители на човечеството, богочовеците които са идеала на човека. Тяхната появя в света не е случайна но е в зависимост от развитието на живота на целия космос. Там където се явяват, става център на нова култура. Те са предвестници за края на една епоха и началото на нова. Те са физически центрове на дейност на Бялото Братство и чрез тях действа цялото Братство, цялата жива Природа, за да положи основите на една нова култура. Те са като извори на жива вода и където се появят, бликва нов живот, създават се нови схващания, нови методи за живот. Всички древни култури са цъфтели до тогава, до като са се намирали под прякото влияние на Братството и неговия живот, т. е. до като между тях са съществували школите на Братството, които са ръководили духовния и социалния живот на културата. На тях се дължи гигантската култура на Египет с неговите пирамиди, на тях дължи Гърция своя разцвет, Индия, Персия, Вавилон, всички са имали първичния си тласък от школите на Братството.
Всички основатели на религиите на миналото са все представители на Бялото Братство, и всеки от тях е имал за задача да пробуди известни нови сили в човешкото съзнание, които до тогава са били потенциални и по такъв начин да подтикнат човечеството в неговото развитие. За да постигнат целта си, те са давали най-разнообразни методи за въздействие върху умовете, сърцата и волите на хората от епохата. Но в последствие, когато буквата убива духа на тяхното учение, техните правила се превръщат в догми, а методите в обреди и церемонии; прогресът на културата спира, човечеството заживява пак в своите закостенели форми. Културата стига до своя край, оставяйки своя плод в човешкото съзнание, и замира, изражда се — за да даде път на нова култура, с нови форми и отношения. И появата на всяка култура се предшества от един велик Учител, който полага основните принципи и закони, върху които ще се изградят новите форми на живота, дава нови методи за събуждане на нови сили в човешкото съзнание.
Бялото Братство винаги е имало школи и центрове, както на физическото, така и в другите полета. Те представляват от себе си известни динамически и организационни центрове, от които излизат строителните сили за организирането на една нова култура, която расте и се развива като един жив организъм. Физическите центрове — школи на Братството се местят, пак не произволно, но целесъобразно, като с това изменят и външната форма на своята дейност; но старите форми продължават още да живеят, и те се отличават по това, че в тях няма творчество, няма прилив на нови сили и идеи. Те са форми без живот. Отличителна черта за присъствието на Братството в дадена епоха и място е онзи творчески елемент в дейността, когато всеки един миг носи нещо ново, а не е само едно преповторение на старото. И дейността и центровете на Братството не следват пътя на външната традиция, както мислят някои, защото традицията сковава и убива живота.
Братството действа по начините, по които действа и самият живот — спонтанно, непринудено, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха. Те никога не се занимават с разрушение на старото, но подпомагат на новото да расте и укрепва, а старото, останало като сухо дърво, без живот, само по себе си ще се разруши. Тъй че хората на новите идеи не трябва да се занимават с рушене на старото, а трябва да бъдат хора на новото, положително творчество.
Бялото Братство представлява един жив организъм, глава на който е този космичен дух, който ние познаваме като Христос, и който ръководи еволюцията на нашата слънчева система, и на нашето човечество. И всички членове на Братството, които са работили в миналото, са целели да пробудят човешката душа, за да дойде до онова съзнание, за да стане съзнателен проводник на принципа на любовта — да влезе във връзка с Христос. И когато Христос започне да действа от вътре в една душа, тя тръгва в пътя на служенето, който е път на ученика.
Recommended Comments
Няма коментари за показване