Мисли от Любомир Лулчев

Не е важно колко имаш, а колко даваш –

Там е богатството ти – в даването

Когато човек мисли едно, а прави друго,

Ще дойде в конфликт с подсъзнанието си,

Което е запазило в своите архиви мисълта

И ще я върне като едно противоречие.

Мисълта е най-великият дар,

Който имаме от природата.

Тя върши наглед невъзможни работи,

Затова е и Божествена.

„Невъзможното за човека е възможно за Бога!”.

С твоя поглед и мисъл ти можеш:

Да отидеш до която и да е звезда;

Да свържеш с приятеля си,

Който е отишъл да гледа пирамидите,

С египтяните от преди пет хиляди години.

Мисълта – това е водата;

Чувството – това е температурата,

Която може да я направи лед или пара,

А делото – това е пиещият жаден,

Който разбира живота, скрит във водата

И живее чрез глътките, които е опитал.

Има два начина за придобиване на знания:

Чрез ума – учение

Чрез вътрешно възприятие – интуиция-

Сади нещата в себе си, а изникналото ще разбереш

Изворът е малък – водата му е много.

Локвата е голяма – водата й се свършва.

Ограничението на парата

Й дава сила, с която тя работи

Самоограничението на човека

Му дава свобода на действие.

Винаги работи съвестно, за да стане дейността ти

Израз на вътрешно и външно единство.

Да ставаш небрежен „защото и така може” – е падение.

Навикът да работиш небрежно е по-страшен,

Отколкото да не знаеш да работиш.

Винаги можеш да се научиш,

Но не – да се откажеш от небрежно работене.

Външното е първом в човека вътре.

Събуденото съзнание проектира вън.

Това звучи като парадокс за тези, които твърдят, че живеят чрез сетивата си. Те не мислят, че чрез окото могат да влизат хиляди видове лъчи, а се схващат само тези, за които е готово съзнанието (напр. окото на детето и на възрастния).

А растенето на съзнанието е процес органичен, както расте и едно дърво: с неговото растене, увеличават се и плодовете му. Всички други плодове, колкото и да са, нямат отношение с дървото.

Та и ние сме заобиколени с много неизвестности, но от тях схващаме само тази част, която може да регистрира нашето съзнание.

Чешмата може много да тече, но ако отворът на стомната е малък – малко ще приема.

Не може да се отречем от нашето минало,

То е в нас, но от грешките му трябва да се отречем.

Сегашното е основа на бъдещето.

Да влезеш в положението на другия

Значи да разшириш възможностите на съзнанието си,

Т.е да влезеш в колективния живот и съзнание.

Желанието е велика река,

Която и да спреш временно, пак ще прелее бента.

Умният не се бори с желанието,

А се ползва от енергията му, като променя обекта.

Да мислиш – това е мечтата за къщата;

Да чувстваш – да приготвиш плана и

Да го занесеш на майстора;

Да действаш – да градиш самата къща.

Но същинският смисъл се добива,

Когато си я градил за друг.

И ако е той този, когото обичаш –

Ще разбереш и що е щастие.