Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво
Иво

Мисли за житното зърно

    Автор: Ивайло Станев (съставител)

История на житното зърно

Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велика история в развитието на Природата. Ако вие можехте да разгърнете листата на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. (НБ, Житното зърно, 23.03.1914г)

Кога е дошло житото в света? – Ако отворя архивата на природата и прочета, ще видя, че един ангел е донесъл, първото житно зрънце на земята. Вярвате ли в това? Това е станало преди 250 милиона години.. преди 250 милиони години житното зърно е било внесено в умствения свят. То е расло първо в човешкия ум, т. е. в мозъка на човека. То постепенно е слизало от умствения свят, докато е дошло на земята. И ние днес се ползуваме от него, знаем, каква сила съдържа то. Въпреки това, малцина знаят истинската стойност на житното зърно. (НБ, Бог е говорил, 09.11.1919г)

Първоначално светът е бил създаден от едно малко житно зрънце, което и мравка е могла да носи. Днес обаче светът е станал толкова голям, че и ангелите не могат да го носят. В течение на вековете от това житно зърно са могли да произлязат цели светове. (МОК, Окултната страна на живота, 10.01.1923г)

Още в предиисторични времена, за които се говори в окултната наука, на земята съществувало първото царство, създадено от Бога. Тогава хората се намирали в големи мъчнотии, които не могли да разрешат. Царят им бил добър и благочестив човек. Като видял мъчнотиите на своя народ, той се обърнал към Бога за помощ. Молитвата му била приета. Бог изпратил от небето един ангел, който му донесъл едно житно зърно и казал: Ще посеете това зърно и, като даде плод, с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го пазите. Всеки човек ще вземе от него толкова, колкото сам може да носи на гърба си. Ако ти и твоите поданици служите на тоя закон, ще бъдете щастливи. В който ден измените на тоя закон, ще ви сполетят големи нещастия. И ако ме питате, защо страдате, отговарям: Сегашните хора страдат, защото мерят житото с крини, с коли го пренасят, по пътя го хвърлят, в хамбари го пазят. И всеки човек носи на гърба си повече, отколкото му трябва. Хората измениха на великия закон, който ангелът написа още в предисторични времена. Тоя закон може да се приложи навсякъде. Житното зърно представя една математична формула, която трябва да се изучава. (НБ, Що казва Духът, 29.02.1920г)

Едно време житото, ечемикът, ръжта, овесът и царевицата тръгнали да воюват, да освободят света от робството. Понеже трябвало да оставят някой от тях да храни човечеството, те решили да натоварят с тая служба просото. Те му казали: В наше отсъствие ти ще храниш хората. Като се върнем, всеки от нас ще заеме своето място и ще изпълни задължението си. (НБ, Възкресение на Любовта, 01.05.1921г)

Житното зърно ражда великите неща в света

От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора... Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира. (ООК , Личност и душа, 01.011930г)

И тъй, ако сте слаби, не се обезсърчавайте; ако сте невежи, не се обезсърчавайте; ако сте сиромаси, пак не се обезсърчавайте. Вземете пример от житното зърно, което е малко, но храни цял свят. То прави слабия силен, неучения - учен, сиромаха - богат. И най-малките мисли, чувства и желания са в състояние да повдигнат човека. Те носят в себе си силата на житното зърно. Приемете малките житни зрънца, посадете ги в земята, обработвайте ги с радост. Те ще ви дадат плод стократно. (МОК, Превръщане и съпоставяне, 27.06.1930г)

Ако мине покрай тебе един богат човек и ти даде хиляда лева, а след това мине един мъдрец, и ти даде едно житно зърно, кой от двамата е дал повече? - По човешки ако разсъждавате, онзи, който ти е дал хиляда лева, ти е дал повече. Но ако разсъждавате по Божествено, онзи, който ти е дал житното зърно, ти е дал повече. Ако това зърно го посадиш в земята и го отглеждаш редовно 12 години, в 12 години, то ще даде толкова, че ти ще станеш най-богатия човек в света! Ако това зърно даде средно 60 или сто зърна, следната година ще имате сто по сто зърна и т.н. В продължение на 12 години, ти ще бъдеш най-богатия човек на света. Въз основа на същия закон, ако вие посадите в себе си една красива мисъл, тази мисъл в десет години от горе ще бъде в състояние да създаде от вас един отличен човек. (НБ, Разумният домостроител, 03.02.1935г)

Житното зърно крие в себе си условия за създаване на стоте житни зърна. Това е философско разбиране на нещата. (НБ, Като себе си, 02.1919г)

Едно житно зърно е в състояние да разреши един важен, мощен социален въпрос. В продължение на десет или 12 години едно житно зърно може да се размножи толкова много, че да бъде в състояние да изхрани целия свят и да разреши въпросите на света. Ако обърнете внимание на това житно зърно, в това време то ще бъде в състояние да ви направи силни, богати хора в света. Вие не обръщате внимание на това житно зърно, т. е. на това, което е вложено във вашите души, колкото малко и да е то. Всеки човек трябва да обърне внимание на това, което Бог е вложил в душата му и да го развие. (НБ, Призоваха Исуса, 23.09.1934г)

Вземете едно житно зърно, ако ви го подадат, ще ви се види нещо обикновено и ще го хвърлите, защото то на вид няма никаква цена... Онзи, който разбира великите закони, които управляват Вселената, той вижда велика тайна в него. И ако съвременният свят би се лишил от това едно житно зрънце, значително би почувствувал какво значение има това житно зърно, защото това едно житно зърно, дошло само едно, днес изпълня целия свят. (ИБ, Когато посрещате, 10.10.1920г)

Преди всичко, човек трябва да се домогне до живия хляб, който се крие в Словото Божие... Словото Божие е висша духовна материя, от която могат да се извадят екстракти за подържане на човешкия живот. Затова, именно, Христос казва, че човек се храни не само с хляб, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога. Той взе пет хляба и пет риби и нахрани пет хиляди души, с което доказа силата на Божието Слово. Възможно ли е това? – Възможно е. Нима от едно житно зрънце не излиза цял клас? От една ябълкова семка израства голямо дърво, което след две -три години дава стотици и хиляди килограма ябълки. Ще кажете, че всичко излиза от земята. – Не само от земята, но и от слънцето. Сама по себе си, земята е резервоар, в който се складират нещата и, ако слънцето не ги привлича нагоре, те ще останат дълго време в земята и ще изгният. Един ден, когато хората се научат да умножават хляба, както Христос направи, всички икономически въпроси ще се разрешат. (МОК, Радвайте се, 15.04.1917г)

Ако имате вяра и знаете как да извадите енергията от житното зърно, в един самун хляб ще има толкова сила, която ако можете да извадите, ще се нахраните най-малко 6 месеца. (НБ, Блажен, който яде хляб в Царството Божие, 21.07.1935г)

Жертвата на житното зърно

Без жертва няма растене. Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа. Как се изразява законът на жертвата между растенията? – В стремежа им да се повдигнат нагоре. Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертва, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие. (НБ, Чистосърдечните, 29.04.1927г)

Ако житното зърно не излезе от хамбара, не се посади в земята, не изгние и не влезе в новия живот, то не може да служи на Бога. (НБ, Ще дойдем при Него, 01.07.1923г)

Житните зрънца са разумни любящи души, слезли на земята да се пожертват за хората, да влязат в телата им и да пробудят висшето им съзнание, за да започнат да живеят един красив, хармоничен, братски живот. (* СБ, Вечното благо, 15.08.1943г)

Човек, който се пожертва, той вече живее в душата на хората, в сърцата той вече има живот, и тогава е истинският живот. Христос казва: “Ако житното зърно не падне и не умре, то остава само. Ако падне и умре, то принася много плод. (НБ, Добро и човещина, 26.02.1933г)

Житното зърно е емблема на Христос. Житните зърна са Неговото Тяло. Целият свят се храни от Христос. Със соковете на житото са се хранили ангелите. (* Калименов, С. “Учителят за храненето”, неиздаден труд)

Къде е Христовият живот? – Навсякъде. Ако Го търсите в житното зърно, в царевицата, и там ще Го намерите. Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползва от този живот, който му отговаря, т. е. който го привлича.... Човек може да привлече към себе си само онзи предмет, който обича. (НБ, Вземане и даване, 06.05.1917г)

Спасението на света зависи от всеки човек поотделно. Не прави ли същото и житното зърно? Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години, то може да изхрани целия свят. Следователно, когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид онази мощна душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде. (НБ, Бог е Дух, 03.06.1917г)

Всяка истина трябва да се разбере в своите прояви... Посейте в земята една ябълкова семка или едно житно зърно, за да разберете богата ли е почвата, или бедна. Опитът показва качествата на нещата... Някои хора искат целият им живот да мине в музика и песен, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви. Ако щастието е на единия полюс на живота, на другия полюс стои жертвата. (НБ, Петимата Братя, 22.04.1923г)

Животът на Житното зърно е свещен като нашия. (* Дойнов, Н., “И очите ми видяха изгрева”, Сф., 1999г)

Вашият живот се дължи на живота на това житно зърно. Когато Христос казва “Яжте Моето тяло, пийте Моята кръв, Аз съм хлябът”, Той подразбира житното зърно. Това житно зърно се ражда в небето, то е плод на Божествената Любов. (ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г)

Първо ще се намерите в положението на житното зърно като дойдат нещастията върху вас, ще ви заровят, но не издавайте никаква въздишка, задълбочете се в себе си. А какво прави човек в такъв случай? – Стряска се. Не, ще постъпите като житното зърно. Докато не се събори светът, нищо няма да се създаде. Докато земята не се преобърне отдолу нагоре, докато не се разоре, житното зърно няма да излезе. Следователно, ако средата, в която живеете, не ви затрупа, вие не може да никнете. (ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г)

Всяко страдание е малкото пръстчица, която се туря отгоре ви. Всяко страдание е пръстта върху житното зърно, за да не го клъвне някоя птичка, а като се посипе с пръст, то може да се движи нагоре и надолу. Когато страдаш, кажи си “Заровиха ме, погребаха ме, посипаха ме с малко пръст”, та смъртта ми дойде. Но всичко това е привидно и в окултната наука се нарича изпитание. Има зърна, които не могат да поникнат. Това значи, че те не са издържали изпита си. На всеки от вас, като му се тури малко пръст отгоре, дава му се възможност да расте. (ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г)

Като се посади в земята, житното зърно идва в противоречие. Не може да си представи, защо е хвърлено в земята и е притиснато от пръстта. Но когато душата се пробуди, всички тези противоречия изчезват. Докато има противоречие в душата, тя не се е разцъфнала още, тя е още пъпка. Един ден чрез страданията ще влезем в радостта. Страданията са най-малките неудобства. (Първото условие, из Разговори при седемте рилски езера)

Като решава задачи, математикът получава понякога резултат нула. Той не се обезсърчава. Защо? Защото за него и нулата е реална величина. Когато една идея е в нулево състояние, това значи, че се намира в пасивно, в непроявено състояние. Какво трябва да се направи с тази идея? За да се прояви, тя трябва да се постави под нулата, т.е. под почвата. Ако правата линия представлява почвата, т.е. нулевата линия, вие трябва да посадите житното зърно в почвата, под нулата. Щом се намери под нулата, в ограничителните условия на живота, житното зърно започва да страда, но прави усилия да се освободи от страданията. Един ден виждате житен стрък над земята – житното зърно се освободило и започнало да расте. (МОК, Седмият кръг на живота, 22.05.1927г)

Любовта съществува във всяко същество и ако някой не я е проявил, това значи, че още не му са дадени условия да я прояви. Докато е в хамбара, житото не обича никого. Обаче посее ли се, то има вече условия да се прояви. Щом се прояви, то започва да обича. Докато покълне, житното зърно е изложено на големи страдания. (Първото условие, из Разговори при седемте рилски езера)

За да стане човек силен, трябват му знание и Любов. Любов е това: като вземеш едно пясъчно зърно, да го направиш житно зърно, което да расте и да живее. Говоря символично. (Ново небе и нова земя, из Разговори при седемте рилски езера)

И тъй, искате ли да постигнете своите красиви желания и копнежи, следвайте пътя на житното зърно. То дава пример на пълно безкористие, на готовност да помага на ближните си, на окръжаващата среда. Помагайте на себе си, помагайте и на ближните си. - Как може човек да помага на себе си? - Много начини има, чрез които човек може да си помага. Като работи, като учи, като се моли, човек си помага. Обаче, едно нещо трябва да имате предвид; избягвайте еднообразието. (ООК, Много знания, 12.09.1928г)

Желая ви да започнете със смирението. Не ви желая нещо материално, но това, което Бялото Братство е предвидило за вас. Още тази вечер то ще ви посее в земята, ще ви засипе с малко пръст, ще ви полее и ще ви остави, слънцето да ви е на помощ. И религиозните казват: Господ да ти е на помощ! Значи и вие ще следвате закона на житното зърно. С тялото си вие сте посяти в земята. Много пъти сте следвали този закон. Сега сте вече в крайния предел. (НБ, Първичната връзка, 22.06.1923г)

Следователно, не бързайте да доказвате въпроса за смъртта, че човек умира, но запитайте се, що е смъртта. И по аналогия на посаденото житно зърно, ще кажете, че смъртта не е нищо друго, освен посаждане на човека в земята, да покълне, да възрасте и и отново да възкръсне. Докато е в хамбара, житното зърно е изложено на опасност: мишка, човек или някое животно могат да го изядат. Заровите ли го в земята, след време то възкръсва, започва нов живот. И човека заравят в земата, разкопават около него, поливат го, за да израсте един ден и да възкръсне. (ООК, Планински върхове, 05.09.1928г)

Връзка с житното зърно

Можете да имате ясна представа за житното зърно само тогава, когато сте боравили с него, когато е израсло под прямото ваше ръководство, когато вие сами сте събрали плода му и сте го опитали и веднъж, и дваж, и повече пъти. Още по-ясна представа за житното зърно ще имате, когато влезете в съобщение с него. Възможно ли е между човека и житното зърно да има разговор? — Теоритически е допустимо, но колко хора има днес на земята, които могат да се разговарят с житното зърно? (МОК, Упътвания и образи, 23.12.1923г)

Когато посеете едно житно зрънце, кой му показва как да расте?.. Кой учител е показал на житното зърно как да слезе в земята, как да поникне нагоре? Кой учител му е открил тези велики закони? (ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г)

Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: "Как." – Сложете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока – към Слънцето – Изворът на живота. И ние, като житното зърно, трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: "Когато зърното израсте, стига ли до слънцето? А аз искам да намеря Бога." – Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – ние трябва да произведем същия резултат. (НБ, Ето Човекът, 16.03.1914г)

Казвам, че във всяко житно зърно има условия да се развива, няма нужда да го учат на това нещо философи. Така и вас няма нужда да ви учат как да станете добри, как да вярвате как да любите. Всичко е у вас в душата ви вложено, то си е. Божествено, затова няма нужда никой да ви учи. Пръстта, която ви турят отгоре, е. Божествено нещо и ако вие разбирате какво ви се казва с това, разбрали сте и смисъла й. Не трябва да ви се шепне отвънка, това не е разбиране. Разбиране аз наричам тогава когато вие възприемете всичко, с всяка клетка на вашата душа, ум, сърце и дух. (ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г)

Като дойде някой при мене, аз няма да му дам пари, няма да му дам и дрехи, но ще му дам едно житно зърно и ще му кажа:. Иди и посей това зърно. (ИБ, Точка, линия, плоскост, куб, 07.11.1920г)

Посейте едно житно зрънце и наблюдавайте, как расте и се развива то. Растенето е процес на духа и не се дължи нито само на земята, нито само на слънцето. Земята и небето, съединени в едно, дават условия на духа да се прояви. (НБ, Ако не бях дошъл, 02.03.1919г)

Започнете преди всичко с морала на житото. Трябва да си съставите ясна представа за него. Който не почита житното зърно, не почита душата. Житното зърно е излязло от Бога тъй, както и ти. Като минеш край житна нива, спри се и благодари!.. Имаш ли уважение, благоговение и почит към житото, ще можеш да почиташ и всичко около себе си. Такъв ще бъде новият морал. (* МОК, Чудните предположения, 01.02.1925г)

Христос е и в житото, и в царевицата, и в ечемика. Той е навсякъде и във всичко. Като взема житното зърно, казвам: Ти, който си в това зърно, влез в моята държава. Давам ти пълна свобода, можеш да живееш в мене без никакви закони. Приложи своите закони, живей свободно в мене. (НБ, Бог е говорил, 09.10.1919г)

Питам: има ли разлика в това, дали слугата ще посее цялата нива, или само едно житно зърно? Който е готов да посее едно житно зърно, той ще е готов да посее и цялата нива. Който не може да посее едно житно зърно, той не може да посее и цялата нива. (МОК, Деятелност на сърцето, 02.08.1922г)

Ходете из нивите, когато житото зрее; вземете няколко стръка, и като ги ядете, разговаряйте с тях, да покажете, че съзнавате жертвата, която житото прави за човека. Колкото по-съзнателно се отнасяте към тази жертва, толкова по-голяма полза извличате. (* МОК, Божествените условия, 09.10.1927г)

Житното зърно като получи топлина, ще придобие импулс за растене. То може да се уподоби на човек, който е дал ход на вътрешния живот в себе си...Това семе може да се уподоби на човек, който изучава смисъла на живота. (МОК, Трите зрънца, 20.02.1927г)

Житното зърно не трябва да пита: "Слънцето нали ме грее?" То трябва да пита така: "Способно ли съм аз да използвам светлината, която ми се изпраща, мога ли да използвам слънчевата енергия?" А туй колко е силен Господ, не е важно. Важно е в състояние ли сме да използваме тази светлина, която иде от Бога, за благото на нашата душа и за нейното растене? Това трябва да ни интересува като ученици. Тази светлина, малката светлина, която имаш за растене, тя е важна. (ООК, Тъмното петно в съзнанието, 21.I.1923г)

Когато житото на Новия живот се посади в човека, с това ще се подобри и неговия живот. (* НБ, Посред тях, 30.10.1927г)

Засяване на житното зърно

Ако земеделецът знаеше в какви дни да разорава нивата си и кога да сее житото, щеше да има такива резултати, каквито не е очаквал. (* НБ, Условия за растене, 31.08.1930г)

А ако орачът оре и пее хвалебни песни на Бога, от това жито болният ще оздравее, а здравият ще се подмлади. Във всяка работа трябва да се благодари. (* Калименов, С. “Учителят за храненето”, неиздаден труд)

Житото не може много да ползва човека, ако не знае как да го посади, как да го ожъне и как да го запази. Който знае как да посади, ожъне и запази житото, ще използва най-рационално всички негови елементи. (* Калименов, С. “Учителят за храненето”, неиздаден труд)

Всяко растение съдържа в себе си елементи на безсмъртие и разрушителни елементи - на смъртта. Един ден, когато нашето жито се освободи от смъртните елементи в себе си, то ще наедрее и ще се подобри по качество: първо ще стане голямо като боб, после – като орех, а най-после – като кокоше яйце. (* Калименов, С. “Учителят за храненето”, неиздаден труд)

Посяването на житното зърно в земята - това е слизане, инволюция. А когато стръкът се издигне над земята и дава плод - това е възлизане, еволюция. (Шестте гимнастически упражнения, из Разговори при седемте рилски езера)

Ако посадите в земята едно пясъчно зрънце, то няма да се измени; пясъчното зрънце няма да покълне. Ако посадите житно зрънце в земята, то непременно ще израсте. Житното зрънце представлява положителна мисъл, т.е. живо число. То може да расте и да се развива. (МОК, Живите числа, 15.04.1932г)

Представете си, че тъй, както сте насядали, аз започна да раздавам на всички по едно, по две или повече житни зрънца. На едного дам само едно житно зрънце, на друг - две житни зрънца, на трети - три, на четвърти - четири и т. н. На някои дам по една, две и повече крини. Вие ще се чудите защо не давам по еднакво на всички. Важно е обаче как ще решите задачата си. Всички трябва да посеете зрънцата. Един ден ще ви питат: Посяхте ли житото? И онзи, който получи само едно зрънце, ще отговаря посял ли го е. Няма да го питат колко ниви е посял, но ще го питат посял ли е зрънцето. Как ще се оправдава, ако не го е посял? (НБ, Здравият ум, 26.08.1923г)

Мнозина се отказват да посеят своето семе, а са готови да сеят чуждите семена. Не се бъркайте в чуждите работи. Това е истината. Една семка, навреме посята, може да спаси света. Посей ябълчната семка и не мисли. (НБ, Здравият ум, 26.08.1923г)

Ако живееш сто години на земята, от теб се иска да посяваш всяка година по едно зрънце. Не можеш ли в една година да отделиш пет минути за посяването на едно зрънце? Ако кажеш, че нямаш даже пет минути свободни, ти не говориш истината. Ти чакаш в бирарията десет и повече минути за една чаша бира, а нямаш пет минути за посяване на едно семенце. Човек намира време за ядене и пиене, а не е готов да отдели пет минути за едно семенце. (НБ, Здравият ум, 26.08.1923г)

Малко е житното зърно, но милиони работници работят в неговата лаборатория, докато го извадят на бял свят. Малки, светли точки са Божествените мисли, но за реализирането на една такава мисъл са нужни милиарди работници. Човек се е родил на земята, но колко работници са чукали върху него, за да се яви днес в човешка форма! Първоначално човек е съществувал като идея в ума на Бога, докато е дошъл денят на неговото проявление. (МОК, Светлият кръг, 15.05.1927г)

Ще дадем едно мощно движение напред, тъй както житното зърно израства от долу на горе. Ще кажем тъй: "Ние имаме право в този свят да растем, да се развиваме, да цъфтим, да вържем и да узряваме! И на този вътрешен процес, който ни е даден, никой няма право да го спира. Никой няма право да спира Божественото в нас! (ООК, Значение на ръцете и пръстите, 7. 01.1923г)

Тъй като ученици това ще знаете. Никоя сила в света не е в състояние да спъне моето растене! Никоя сила в света няма право да спъва моето Божествено растене! Туй ще го сложите в себе си. Няма да се колебаете. Кажете ли тъй, Бог ще бъде на ваша страна, защото туй е негов закон. Негов закон е вие да растете, да се развивате, да цъфтите, да вържете, да зреете. И когато вие започнете да растете, Богу е приятно, че вие растете. Когато вържете и когато зреете, приятно Му е. Бог се радва на своите дела! (ООК, Значение на ръцете и пръстите, 7. 01.1923г)

Житото е най-чистата храна

Житото е най-чистата храна. (* УС, Той създава, 27.09.1936г)

За да бъдеш здрав, да придобиеш сила, яж жито! (* НБ, Условия за растене, 31.08.1930г.)

След всички нещастия, които сполетяват съвременните хора, след всички болести, които ги нападат, те питат: “Какво трябва да ядем? Коя е най-здравословната храна за нас?” Казвам: За всички разумни хора е точно определено, какво трябва да ядат. Онова, което е необходимо като храна на човека в сегашния му живот – житото – днес то е в изобилие, и никой човек няма право да се оплаква, че ще умре гладен. (НБ, Затова се родих, 10.10.1926г)

Ако знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва друга храна освен житото. Чрез промяна на състоянието си, ще привличаш едни или други елементи от него. Ако ти трябват елементи за ума, ще впрегнеш азота на работа, като мислиш постоянно за духовния свят. Ако ти трябва енергия за чувствата, за сърцето, ще впрегнеш кислорода на работа. (* Нанков, Н., съставител, “Нова книга за здравето”, изд. “Астрала”, Сф. 1993г)

Житото е емблема на търпение. Който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 гр. сурово, неварено жито, като го разделя на три пъти по 33 грама. Ще го дъвчете дълго време в устата си, докато се сдъвче добре. Два часа след ядене ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението. (* НБ, Да се не смущава сърцето ви, 22.03. 1925г)

Мнозина се оплакват, че животът бил тежък. За когото животът е тежък, нека яде сурово жито. Когато животът стане тежък за мене, аз изяждам по 90 грама жито на ден: 30 грама сутрин, 30 грама на обед и 30 грама вечер. (НБ, Затова се родих, 10.10.1926г)

Външната люспа на житното зърно е основната мисъл, съдържанието му е основното чувство, а условията на живот определят основното дело. За да се изяви съзнанието, са нужни мисъл, чувство и дело. (МОК, Погледът на Бога, 17.06.1932г)

Житото съдържа енергия, която печеният хляб няма. Затова аз наричам житото “Божествена погача”. (* ООК, Новата мисъл, 21.09.1932г)


Мисли от Беинса Дуно

съставител: Ивайло Станев

имейл за контакти: i_stanev2000@yahoo.com

статията е в процес на допълване

Източници: 1. електронен архив на лекции и беседи 2. избрани цитати от брошурата Житен Благослов, автор: Христо Маджаров; означени са с *

Благодарности: на всички братя и сестри съхранили лекциите и беседите; на всички братя и сестри работили за електронния архив и неговата достъпност; на Учителя, който ни показа пътя на Житното Зърно и ни води по него;

Бележка: мислите са избирани и подготвяни по време на Житния Режим 2006г

Дата на първоначално въвеждане: 15.02.2006 г., 21:21 ч.

User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×
×
  • Добави...