За единството и свободата

Често животът ни изправя пред нелеки избори. Много от тях са свързани с вечния хамлетовски въпрос – да бъдеш (свободен) или не... И по какъв начин да постигнеш своята свобода така, че това да не стане с цената на жертване на съществени за нашия живот условия и елементи.

„Най – хубаво е свободен да ходиш и свободно да ядеш, да гледаш, да спиш. Няма по-хубаво нещо от това, човек да е свободен. Няма по-хубаво нещо от това нищо да не мъчи човека. Някой път ние се мъчим за нищо и никакво. Ще се проповядва Свобода, свободни възгледи. Всяка душа се бори за Свобода. Свободата е нещо вътрешно. Тя не е нещо само физическо.” [1 – Т1, с.286]

Всички жадуваме да постигнем свобода. Свободата е необходимо условие за човека – първо, за да може той да се нарече човек в пълния смисъл на думата и второ, за да може да се самоусъвършенства и развива съзнателно и активно. На повърхността понятието „свобода” се схваща най-вече като понятие външно, физическо и конкретно. Но когато човек проникне до неговите дълбини, той вижда, че същността му е по-скоро от психичен и духовен характер. Свободата в пълният смисъл на думата може да съществува само дълбоко вътре в нас, в нашата същност.

„В света има три вида Свобода: Свободата е качество на мисълта, на чувствата и на постъпките. Щом излезеш от рамките на тази вътрешна свобода, отвън вече не си свободен. Човек е свободен, когато изпълнява волята на Бога.” [1 – Т1, с.287]

Постигането на свобода е тясно свързано с осъзнаването на Истината. Доколкото ние сме възприели в съзнанието и живота си вечните принципи на Битието, дотолкова и можем да бъдем реално свободни.

„Ние имаме едно заблуждение: мислим, че като останем сами, ще бъдем свободни, а Свободата е в Цялото и щом влезем в Цялото, ставаме свободни.” [1 – Т1, с.288]

„Бог е един. Единство трябва да има, всички сме в него. Той знае цената на всяко нещо. Извън Него нищо не съществува. Той не счита, че един е по-висок, а друг – по-нисък. И лошият, и добрият живеят в Бога, но разбирането им е различно. Един грешник, като отиде при Бога, става праведник.” [1 – Т1, с.18]

Независимо от текущото си ниво на развитие, човек винаги живее в общество. Само в обществото като среда, човек може да се изгражда и развива пълноценно.

„Законът за единството в природата изисква всички хора да са свободни, но да имат единство. Има простор за всекиго. И всичко, което човек пожелае, може да постигне, но Природата е разстлала особен път пред стъпките му, по който трябва да мине. Никога двама души не придобиват свобода по един и същи начин. А ако беше другояче, то щеше да си бъде просто едно копиране. Кой каквото е пожелал, ще му го дадат, все ще дойде и разбира се, че ще се постигне. В Природата има един запас, от който тя дава щедро.” [1 - Т2, с.177]

Обществото на Новата култура ще бъде изградено и споено не от външно възприети правила и норми, а от едно дълбоко и взаимно разбиране на вътрешният импулс и зачитане на всяка индивидуална свобода и уникалност. Девизът от романа на Дюма „Един за всички, всички за един” описва много точно идеалът за баланс между двете тенденции – да бъдеш верен на обществото, като в същото време оставаш верен на самият себе си. Обществото, което създава подходящи условия за постигане на този баланс, може да се ползва от богатството на освободените и продуктивни индивидуални импулси в себе си. Въпросът за единството включва в себе си и въпроса за индивидуалната свобода, и обратно – индивидуалната свобода включва в себе си единството като условие.

Всеки човек, който желае да се развива правилно, следва не просто да участва, но и активно да изгражда обществото, в което той живее. Всяко общество, което желае да се развива правилно, следва не само да зачита индивидуалната свобода, но да изгражда и възпитава свободни и силни индивидуалности, които да вливат нов живот в него в бъдеще.