Еволюцията – космически път за човека. За понятието еволюция

„Ето, една тайна ви казвам: Всинца няма да умрем, но всинца ще се изменим” (1 Кор. 15:51)

Кой съм аз, откъде идвам и накъде отивам? Този въпрос вълнува човека от вечни времена до днес. Той ще бъде актуален винаги. В желанието си да постигне разбиране за истината относно същността и произхода на света който го заобикаля, човек създава своя космогония. Космогонията, разбрана като статика, има за цел да изгради структурна концепция за Космоса, за съотношенията между неговите материални и духовни компоненти, за съотношенията между духовните йерархии, които го изграждат. Разбрана като динамика, космогонията има за цел да осветли пораждането, развитието и предназначението на Космоса, вътрешните закони, направляващи развитието на неговите компоненти и духовни йерархии. Усещайки се част от необятния Космос, човек разбира, че той също е включен в този колосален процес. Динамичният компонент на космогонията се нарича еволюция.

Космогонията и теорията за еволюцията, развити от съвременните науки астрономия и биология, се занимават изключително с материалния свят. Понятието "еволюция" – както се разбира в науката биология – има предвид единствено видимите промени на физическите тела с течение на времето. За разлика от тях, космогеничните системи и еволюционни концепции, предавани чрез духовните учения и школи, са фокусирани предимно върху Духа. Понятието „еволюция”, дадено в западните окултни школи, има предвид най-вече превъплъщенията и трансформациите на човешкият дух, а промените във физическите тела се разглеждат като тяхна функция. Там този термин се разбира изключително комплексно и многомерно. За да го схванем, нужно е да имаме предварително известна представа относно статичния компонент на космогонията в окултен план – различните светове и йерархии, изграждащи Космоса.

“Всеки атом във вселената носи свойствата, качествата и формите, отпечатани у него от Първото Начало. Това Начало е Духът на живота – Вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена, Първичната Същност, от Която произтичат всички разумни действия. Той е положил оня върховен закон, който ръководи душата и я подтиква да се стреми към съвършенство. Той е скритата сила на самосъзнанието у човека, което постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича истината. Но за да постигне всичко, което живее в душата на всяко живо същество, изисквало се време, място и условия, дето да се постави първото семе на живота. Затова природата е работила и приготвяла бъдещите условия – така богати, така разнообразни.” [5]

“Духът е най-възвишеното, най-чистото, най-святото. И в тази святост Духът носи условията на разумния човешки живот…” [4]

“Материята е онова, което събира нещата и носи бременността на идеите….Ако нямаше материя, форма не би могло да се създаде…. Сегашната материя - това са заспали духове, които трябва да се събудят.” [4]

В широк смисъл, понятието „еволюция” означава „развитие, напредък, усъвършенстване”, имаме налице един постоянен и непрекъснат процес на усъвършенстване. В по-тесен смисъл, процесът на глобално развитие на Духа се състои от два циклични етапа или фази: инволюция и еволюция. По този начин понятието еволюция има две значения: 1. Глобален процес на непрекъснато развитие на всички живи същества като проява на Бога; 2. Една от двете полярни фази от глобалният процес на развитие. Ето защо е нужно да бъдем внимателни, за да можем да определяме двете значения на думата еволюция правилно в текстовете, където тя е употребена.

Инволюцията – образно казано – е процес на материализиране, въплъщаване на духа. Духът си изработва тяло и посредством него получава опитности, недостъпни за него в по-фините светове, от които е слязъл. Това има велик смисъл за него. За да се изкачи, духът първо трябва да слезе. И после се изкачва, но много помъдрял, самостоятелен и активен вече. И всички жертви, които той е направил, му се изплащат многократно.

Еволюцията означава процес на връщане на Духа към своят първоизточник. Еволюцията предполага инволюция преди това. Инволюцията е ограничаване на Бога, докато Еволюцията е пследващото разширяване.

“В природата съществуват два велики процеса, които взимат участие във всички нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича инволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция. Това са два обновяващи процеса, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота.” [7]

Понякога понятието „инволюция” се схваща приблизително като синоним на "влошаване", а „еволюция” - на "подобряване". Но инволюцията сама по себе си не е "лоша" и съответно еволюцията не е "добра"; това са обективно обусловени глобални полярни процеси, в които човечеството като цяло и в частност всеки от нас е включен. Наистина, възможно е понятието "инволюция" да се схваща като деградация и застой. Какъв би бил смисъла в слизането на Духа в тяло и материална обвивка, ако след това ще трябва да се качва и да се връща отново на мястото от което е поел, без ни най-малко да се промени? В този случай очевидно инволюцията би била застой, а еволюцията - напредък. Но ние знаем, че в природата всичко е разумно и всеки процес има свой дълбок смисъл.

„И в инволюционния процес едни се качват, други слизат. Ако качването се преустанови, и слизането ще спре. В такъв случай и качването, и слизането са еднакво необходими. Кое е за предпочитане: да се прояви Божията Любов в света, или да не се прояви?„ [1]

Инволюцията има за задача индивидуалното развитие и в частност – развитие на ума. И не случайно съвременната 5-та коренна раса е неин продукт: индивида се е развил и е достигнал до своето съвършенство, а умът и интелекта е издигнат в култ. Докато еволюцията има за задача вече изработване на една колективна, на една обществена култура. Култура, в която личността не се подтиска за сметка на обществото, а в която цари дух на хармония. Ето защо, еволюцията се нуждае от качествата, развити в предишният, инволюционен етап, за да ги ползва като основа за своя градеж. Само силният човек, с добре развит ум и индивидуалност, е готов да започне своята еволюция.

Всички сме преминали през етапа на инволюция всички ще преминем през следващият, еволюционен етап. Поради огромните периоди от време, които обхваща този исторически процес, за мащабите му е трудно да се говори, а прогнозите са непосилни от нашето текущо човешко ниво на съзнание. Още в най-древният окултен източник на знания – Ведите – можем да открием елементи на еволюционна концепция. Представата за създаване и унищожаване на вселената от Брахма там кореспондира с идеята на Новото учение за отделянето на душите от Бога и за последващото им завръщане при него; с идеята за космичен ден и нощ при д-р Рудолф Щайнер; със съвременната космогенична теория за големият взрив и с пулсиращия модел на вселената. Веднъж създадена, вселената периодично преминава през четири състояния – юги или възрасти – наречени „Кали”, „Двапара”, „Трета” и „Сатя”, съответстващи на гръцките понятия за Желязна, Бронзова, Сребърна и Златна ера [3]. Тази представа, въпреки че не съвпада в своите детайли, кореспондира като цяло със съвременните идеи за ритмично повтарящи се периоди и фази на еволюцията, многопластово насложени една в друга.

Еволюционните схеми, дадени от западните окултни школи, засягат както настоящият период от време в който живеем, така и значително отдалечени от нас времена, за които не е никак лесно да се мисли. Те ни дават представа за закономерностите на поява и трансформиране на човешките раси и култури като инструмент и следствие на еволюцията. Те ни дават и една обща насока за очакваното бъдещо развитие и тенденции в еволюционен план.

От съвременните източници на сведения за тези процеси можем да откроим трудовете на основателя на теософското общество Е. Блаватска, „Космогонията на розенкройцерите” от Макс Хайндл, обширните окултни трудове на д-р Рудолф Щайнер, неизчерпаемото в своята дълбочина Слово на Беинса Дуно. Ползващи различни методи за познание и засягащи различни аспекти и различни по дълбочина пластове от еволюционния процес, тези източници позволяват на читателя да изгради своя начална представа и да започне да навлиза в тайните на тази вечна космическа мистерия.

Но процесът на еволюция не е само едно отвлечено понятие, облечено в интересни сложно насложени ритмични схеми и безкрайни по обхвата си пространства и времена. Този процес се извършва днес в самите нас, в душите ни, в нашите умове и сърца. Самите ние ставаме все повече активни участници в него. Така ние говорим и за множеството аспекти на проявление на еволюцията в нашият живот: еволюция на душата; еволюция на съзнанието; на храненето ни; на отношенията между половете; еволюция на обществото; на отношението ни към природата, животните и растенията; еволюция в международната политика и отношения; еволюция в планетарен мащаб (на планетния логос)... Няма аспект от живота ни, който да не е засегнат от процеса на еволюция по някакъв начин.

„За да можем да разберем това учение, трябва да разберем учението на Отца и Сина и Светаго Духа. Какво трябва да се разбира под Отца? – Учението на Божествената Мъдрост. Под Сина? – Учението на Божествената Любов. Под Духа? – Учението за въздигането, еволюцията на човека. И казва се в Писанието: „Който повярва в това учение, спасен ще бъде“. Трябва да разберем законите на туй учение... Като Духа не сте, но ще бъдете; сега сте именно в процеса на Духа, този именно Дух, който въздига хората и който сега трябва да въздигне Христа в нас.” [6]