Великата тайна

Днес все повече и повече започва да се говори и пише за окултизма. Едни го считат за сериозна наука и философия, която дава реална обосновка на световните загадки, и се стремят да го проучват и живеят. Други пък го намират като философия, която е рожба на нашето болно време — примесена с индуски фантазии, които нямат никакво реално отношение към живота и които само отклоняват хората от техния „реален” живот. По такъв начин, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното, И едните и другите имат право, защото под името „окултизъм” са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма.

Тук няма да пиша някаква академическа апология на окултизма, но ще направя само някои общи бележки върху характера на окултното знание.

Етимологически думата „окултизъм” или „окултно” значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латинския език. И от тук окултизма го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното — това което, няма нищо общо с реалността. Но това е погрешно схващане. Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото само по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте, „светлина, която не хвърля сянка”.

Окултизмът разглеждан по същина, проучва живота и битието в тяхната целокупност. Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, за това тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили, в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука „окултна” или наука, която изучава скритите сили на природата — скрити за известна степен на съзнание, а явни за други — и така до безкрайните глъбини на Абсолюта. За нас тези сили сега са скрити, защото нямаме органи да ги възприемем. Но ние ги познаваме по ефекта, който произвеждат. Ами че и живота, в който всички живеем, е една такава окултна сила. Не е ли загадка живота за всички учени и философи ? И основният обект на окултната наука е живота във всичките му проявления и разнообразия. Той се е диференцирал в множество сили и процеси, които са само отчасти познати на съвременните хора. А всички тези сили са обект на проучване и използуване от окултизма.

В миналото тази наука е изучавана в храмовете — в онези отдалечени времена на човешката култура, когато религията и науката са били свързани във върховен синтез и са били две сестри, а не два неприятеля. За нас религията и науката са методи за развитието на човека.

Та казвам, в онези отдалечени времена тази върховна наука се е изучавала в храмовете-школи, които са били в уединени места, за да бъдат по-удобни за научни и възпитателни занимания всред чистия въздух и природата. И в тях е могъл да отиде ВСЕКИ, който е имал стремеж към познание и съвършенство — кандидатите са били подлагани на известни предварителни изпити. Такива храмове-школи има и днес, и жадните за знание и светлина ги намират.

Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още „езотерична” или вътрешна наука т. е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука.

Разгледана по същина, окултната наука проучва Битието и Живота в тяхната целокупна проява. До като днешната наука проучва живота като едно случайно явление — случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието — Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие.

Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука. Всяко знание тук се свежда към живота, защото знание, което няма отношение към живота ни, е само един товар, който само може да ни пречи в пътя.

Първата стъпка към проучването на окултизма е човек да научи начините и методите, чрез които да се справя с обективния и проявен живот и с противоречията, които възникват в него. А за да се добере до тези методи, той трябва да намери своя Учител, който ще го въведе в храма на познанието. И чрез процеса на обучение и възпитание по тези методи, които са резултат от дълбоко и подробно проучване на човешката природа, човек ще дойде до онова състояние, при което ще може да контролира СИЛИТЕ И способностите, с които разполага. Така че първата крачка към всяко постижение е живот в хармония със законите, които функционират в живата природа. И тогава човек е готов да се занимава с по-дълбоките сили на природата и да си служи с тях, но не като с слуги, а като с разумна агенти на природата, на която и той става служител.

В разумния живот човек, най-първо трябва да започне с урегулиране и хармонизиране на физическия живот, който е свързан с храносмилателната система. И за това той трябва да се научи най-първо да се храни — да знае какво да яде и кога и как да яде. И който иска да проучва окултизма като наука и да се ползва от него, преди всичко да води чист и природо съобразен живот. Ученикът на окултизма живее така, че да икономисва енергиите на живота, които му са дар от природата.

Окултизмът е онази наука, която е съществувала още от самото начало на човечеството и е била един фар в неговия житейски път. Била е и е мощен фактор в пътя на човешкото развитие. И тя не е от човешки произход т. е. не е плод от усилието на човешкия ум, но е плод от усилието на същества, които стоят по-горе от човека в своята еволюция и са минали по неговия път. Тя е плод от дейността на целия космос.

Представителите на окултната наука във всички времена и народи са имали за цел и задача с нея да служат за културното издигане на човечеството, искали са с нея да бъдат полезни на своите братя-човеци. Но за да бъде тяхната полза реална, те са се съобразявали със степента на съзнанието и обективните услови, при които е трябвало да работят и съобразно с това са определяли и формата, в която да изнесат знанието. По такъв начин са се явили всички религии, всички истински философи и творци в науката и изкуствата. Предадена в известна епоха в известна форма, с течение на времето, когато живота създаде нови отношения и положения, тя трябвало да се яви в нова форма, с нови методи и задачи. Но във всичките си форми тя остава една и съща. А формите на миналото в своята целокупност не са полезни за една следваща епоха, те са даже вредни. И за това който иска да проучва окултизма по миналите форми на неговото предаване, той трябва да дойде в положението и състоянието на онази епоха, иначе ще се натъкне на ред несъобразности и противоречия и ще го намери за наука, която е отживяла времето си.

Но не само в миналото е имало окултни школи и велики учители. И днес ги има и може би и повече от всякога, ала който иска да ги намери във форма, в каквато са се проявявали в миналото, няма да ги намери.

Както споменах по-горе, във всяка епоха окултизмът се е обличал и предавал в подходяща форма, за да може да се разбере и приложи в живота. Но има един специален окултен език, на който са говорил посветените в миналото и така изнесено учението в миналото, се е предавало от уста на ухо, а в последствие, когато е ставало традиция, е било записвано и след това многократно преписвано, та чак до наши дни. И до нас са достигнали само откъслеци от древни съчинения върху окултизма, които са писани на този език и по който искат да възстановят окултизма, но по много съображения така предаденият окултизъм може да постави в противоречие изучаващия. Предаван и изучаван от това, което ни е завещала традицията, окултизмът изгуби своята практическа стойност по две причини:

От една страна придържащ се у традицията и не съобразяващ се с духа на епохата, иска да се приложат стари методи в новите времена когато имаме други отношения на нещата, и за това те дават отрицателен резултат. Второ: това, което ни е предадено, е придружено с много и излишни коментарии на непосветени преводачи и преписвачи. Защото, както казах, посветените са си служили и си служат с един свещен език, който е езика на живата природа и за да може да се вникне в смисъла и съдържанието на древните текстове, трябва да се разбира този език: този език се разкрива на учениците при тъй наречените посвещения, при които на ученика се предават известни ключове да работи с известни сили и закони в природата.

И като се правят преводи от древни текстове, понеже не се знае ключа на тези текстове, често се получават нелепости, които минават под фирмата на окултизъм и с това се дава една невярна представа за това велико учение, което има за задача да помага на хората в техния път. Например в индуската философия, която има в основата си окултизма, но която не е основа на окултизма, както мислят някои, има едно такова положение „убий всяко желание”. И съвременните критици се хващат за него и казват: „Щом убиеш желанията и стремежите, какво ще остане от човека”! И прави са. Но това е един крив превод от свещения език на посветените. Ала съвременната окултна наука поставя въпроса тъй: всички желания и стремежи, които идат на човека, са носители на известни енергии от природата, и човек трябва да знае, как да трансформира желанията, за да може да използува енергията. Така, че когато древните са изказали това изречение, те са разбирали „трансформирай енергиите и чувствата си”. Това привеждам само за изяснение, какво може да докара един крив превод. И нашата Библия е пълна с такива криви преводи, защото първоначално е била предадена със свещения език. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава и светлината и ключа за четене и разбиране древните текстове.

До като традиционният окултизъм ни предава, как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството.

Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям. Не ги противопоставям, защото принципиално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот.

Та всеки, който иска да подигне булото на Великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината, и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание. Влязъл един път в тази пътека, пред него се откриват перспективите и възможностите на Вечността, и животът му се осмисля.