Алберт Айнщайн и Учителя Петър Дънов

Борис Георгиев, великият български художник, последовател на Учителя Петър Дънов, личен приятел с Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру и Николай Рьорих, става близък приятел и с Алберт Айнщайн.

Това се случва през 1928 г., когато в Берлин д-р Елизе Владигерова (майка на Любен и Панчо Владигерови) запознава Борис и Айнщайн. Следва редица изящни портрети на физика и неговото семейство, които сближават творците, като Алберт Айнщайн съдейства на Борис Георгиев да открие своя самостоятелна изложба в Берлин, в Галерия „Шулте” (юли 1929 г.).

Може би дружбата им е била крепко споена и от дълги разговори за законите на природата, красотата и хармонията – любими теми и на двамата. Последното навярно би потвърдил и Рабиндранат Тагор (ако бе сред нас), комуто се е налагало да си беседва и с Айнщайн, и с Борис Георгиев – поотделно.

Може би именно тези сладки приказки, в които наука, изкуство и философия се сливат, запознават Айнщайн с основните идеи от Учението на Учителя Петър Дънов, с неговата дейност, лекции и беседи.

Учение, в което гениалният ум, може би, е доловил живия пулс на светлина и свобода; в което е усетил, че животът е един, цялостен и неделим.

Може би.

Всъщност, няма как да затворим скицника без още един важен щрих – проф. Рашко Зайков. Даровитият български учен специализира една година теоретична физика при Алберт Айнщайн в Берлин и освен физиката, двамата споделят и любовта към цигулката.

Рашко Зайков е и първият българин, получил престижната Хумболтова стипендия на едноименната фондация, като Айнщан е ходатайствал лично за него, а по-късно урежда и отпечатването на един от първите му трудове.

Тъй като не разполагаме с данни за връзка между проф. Зайков и Учителя Петър Дънов, никак не бих искал да спекулирам с този въпрос.

И все пак споменаването на Рашко Зайков има двойно оправдание – това е не само още една несъмнена българска връзка на Алберт Айнщайн, но и паметта за изтъкнатия български физик заслужава да остане жива.