„Майките ще спасят света.”
„Който мисли, че светът може да се спаси извън майката, се заблуждава. Всички учители трябва да се наредят около майката.”
„Жените ще спасят света. Жената трябва да стане любов и когато стане любов, тя ще намери истинския път за повдигането на света.”
Учителят
Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов. Това е майката! Детето се ражда безпомощно, слабо, с много нужди, които само не може да задоволи. То само не може да направи почти нищо. Ето защо, тогава разумната природа го заобикаля с нежността и самоотричането на майчината любов. Съществуването на майчината любов говори, че има Провидение в света за всички същества, че има едно Велико Разумно Начало, което дирижира нещата.
Чрез майката говори Разумната Природа, чрез нея говори сърцето на света. Майката е израз на Разумната Природа - Великата Световна Майка.
Тя възпламенява своята любов в сърцето на Земната майка и чрез последната обича. Тя - Великата Световна Майка! И както природата е несъкрушима в своите цели и планове, такава е и любовта на майката. Чрез устата на майката говори Мировата майка!
Съществуването на майчината любов е гаранция за красивото бъдеще на човечеството. Додето в майката гори свещеният огън на любовта, запален от Мировата Майка, възходът на човечеството е осигурен.
Любовта на майката има неземен произход. Тя не е от този свят. Тя иде от небесните сфери, за да покаже, че любовта управлява света.
Любовта на майката не зависи от това, дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно, понеже това са външни неща. Като души, в своята Божествена същина, всички хора са еднакво красиви. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда. За другите това дете може би е бездарно, глупаво и лениво, но за нея то е добро, умно и даровито. Кой е прав? Тя е права. Чрез любовта си тя вижда у него Божествената същина.
Създаването на благоприятни условия за детското развитие почва много рано. Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот.” Това е необходимо, за да предаде на детето едно добре организирано тяло, правилно развита нервна система и пр. Това се отнася и за бащата.
Възпитанието на детето почва от периода на бременността. Този период е от голяма важност, понеже тогава се изграждат формата и строежът на детското тяло.Тогава е важна средата, в която живее майката: нейните мисли, чувства, постъпки и пр. Не е безразлично, какви настроения, какви мисли има тя през този период. Мисълта е сила. В това се убеждаваме всеки ден. Физиономията е огледало на душата. Истинският психолог би могъл да прочете естеството на мислите, с които е живял човек, по неговата физиономия. Но мислите, чувствата и настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Жената в периода на бременността чрез храната си, чрез мислите и чувствата си ще влияе върху младенеца и то както върху неговото тяло, тъй и върху характера му. Учителят казва: „Чрез храната си майката определя бъдещето на детето. През време на бременността си жената трябва да бъде поставена при най-благоприятни условия - тя трябва да се храни правилно, с чиста храна, при добро хармонично разположение на духа; никога да не вечеря късно преди лягане. Трябва да диша дълбоко, да мисли и да чувства право. Понеже в това състояние жената е силно чувствителна и възприемчива, със силно въображение, трябва да си създава гледки, занятия и удоволствия най-възвишени. Трябва да прави сутринни разходки, да наблюдава красиви картини в природата, да се разхожда в градини, дето цъфтят красиви, благоуханни цветя, дето растат хубави плодни дървета, дето животът расте и се развива. Чистотата, както физическа, тъй и духовна, е необходимо условие за бременната жена. Къде ще намери тя по-голяма чистота от тая в природата? За тая цел тя трябва да посещава чисти извори и реки, водите на които да служат като огледало на нейния живот. Тихите приятни нощи с небе, осеяно с безброй трептящи звездици, също представят незаменими картини за жената - бъдеща майка. Тя трябва да възпитава детето си, докато е още в утробата й. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането то има вече условия за обработване на възприетото. Ето защо и умственият живот на жената не трябва да се пренебрегва. Най-красивата и изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна, животът на мъдреците, на великите хора, трябва да бъде двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот. Спокойствието, тишината са нужни за жената-майка.
На бременната жена трябва да свирят най-хубавите парчета, за да се роди едно гениално дете. Гърците са заобикаляли жените с красиви образи, когато са били бременни.”
Жената никога не трябва да бъде духом неразположена през този период. Когато тя по време на бременност се сърди на другите, че са я направили нещастна, това ще се отрази отрицателно върху детето. Учителят казва: „Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, могат да й се предскажат последствията и да се опишат напълно характера и съдбата на младенеца - какво ще стане в бъдеще с него. Майката, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия - да я гледа на старини. То един ден ще си отмъсти и ще й рече: По-добре да не си ме раждала. Ония хора, които проповядват въздържание трябва да знаят, кога се е зародило пиянството. Пиянството на този момък се е зародило още в утробата на неговата майка. Много престъпления, убийства, пиянства и ред подобни неща се зараждат в утробата на майката. Следователно, трябва да се създадат благоприятни условия за майката по време на нейната бременност. Когато майката зачене, тя трябва да бъде жрица. Също така и бащата. И не само те, но също така и сестрите и обществото трябва да бъдат жреци на чистотата и възвишения живот.”
„Докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата и, тя може да създаде до известна степен онова, което иска. От нея зависи да създаде добри или лоши синове на обществото. Ако майката е заченала и не гради с космична обич, не може да създаде онова, що желае. Ако в периода на бременност посещава балове и прекарва времето си в леки удоволствия, тя не може да създаде висши типове.” „Ако една жена е бременна и в това си положение има най-тежки изживявания, например у нея се заражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, то детето, което ще се роди, ще бъде един престъпник. Така говорят научните данни. Тъй че спасението на човечеството седи в съзнателното отказване на жената да ражда престъпници.”
„В бъдеще майката трябва да говори на децата си още в утробата да работят за доброто, за любовта, за мира. Пчелите хранят някои личинки с най-хубави храни и те стават царица. Също така, когато човек иска да отгледа една гениална идея, трябва да я храни с най-хубави храни - с най-хубави мисли и чувства, с любов и пр. И майката трябва да храни детето в утробата си с най-хубави мисли и чувства.” „Ако всички майки говорят на децата си, докато са още в утробата им, че не искат да вършат насилие, тия деца, които се родят, ще носят идеите на своите майки. Те ще станат проводници на новите мисли, ще работят за оправянето на света.”
След раждането иде периодът на кърменето от майката. Когато детето бозае от майка си, магнетична сила излиза от майката и преминава в детето. Тя възпитава и усилва детето. Друга жена не може да замести майката в това отношение. Учителят дава още следните пояснения: „Колко майки са отравяли своите деца с лошото си мляко! През този период майката трябва да има най-добро разположение - да не се гневи. И най-малкото нейно неразположение през този перид се отразява върху детето.”
* * *
Явява се въпрос: Може ли и трябва ли през втория период детето да прекарва в пансион или в пълно общежитие /интернат/ или не? Под пълно общежитие разбираме случая, когато децата са напълно откъснати от семейството и самото училище представя тогава детски дом и замества семейството. Училището приема характер на семейство. Такъв е например „Кошерът” на Себастиян Фор, училището на Херман Лиц и пр.
Днес има мнозина привърженици на пълното общежитие. Те казват, че по този начин най-добре ще се развият социални чувства у детето, ще се развие колективното му съзнание, най-добре ще се възпита в духа на взаимопомощта, който дух е духът на Висшата култура. Пълното общежитие ще преставя едно общество в миниатюра дето детето ще развие своите най-благородни качества. То ще добие там социално възпитание и то не чрез теория, а чрез практикуване. Защитниците на пълното общежитие казват още: „Днешното семейство се разпада. Както бащата, тъй и майката са принудени все повече да работят в някоя фабрика или магазин за задоволяване на материалните си нужди. Освен това, казват те, детето няма ли да се почувства по-естетвено в средата на своите връстници, отколкото в средата на възрастните?”
За да се отговори на този въпрос, трябва да се разгледат духовните нужди на детето през училищната възраст и характера на отношенията му към родителите.
Видяхме, че първият период /от раждането до 7-та година/ е период на оформяне на тялото. Възпитанието през този период е предимно телесно възпитание. Но това възпитание трябва да се разбира по-широко. Тук не е думата за упражнение на мускулите, а за съвсем друго възпитание на тялото. Как можем да съдействаме за изливане /грубо казано/ на физическите органи в правилни форми и преди всичко на мозъка? През първия период предимно физичната обстановка на детето има възпитателно въздействие върху него. Но тук не се касае само за влиянието на светлината, температурата, храната, въздуха, облеклото и пр. Един пример за обяснение: когато детето види едно действие, което е израз на нежност или грубост, това оформя мозъка му по съответен начин и тогава детето добива предразположение да върши подобни действия, когато порасне.
Във втория образователен период /от 7 до 14 г./ детето мисли, чувства и действа така, както мислят, чувстват и действат тия, към които то благоговее. От горното следва, от каква голяма важност е, щото лицата около детето, особено през първия и втория периоди, да са пропити с голяма любов и нежност, както спрямо него, така и изобщо спрямо всички.
Любовта и нежността са слънчевите лъчи, в които трябва да се къпе детската душа, ако искаме тя да се разцъфти. Но у кого ще се намери най-голяма нежност спрямо детето? Учителят казва по това: „Никой не може да замести нежността на майката. Децата, които живеят в пансиони, не могат да намерят в околната среда нежността на майката и затова стават по-груби. Семейството е важен институт. Всички други институти него трябва да имат за модел. Всички възпитателни институти трябва да бъдат подчинени на семейството. То е Божествен институт.”
Преди да е навършило детето 15 години, не е хубаво да се отделя от влиянието на майката в пансиони и др. заведения. Било за момчета или момичета, необходимо е един период от 15 години, през което време детето да прекара при майка си.
В пансиона, в детския дом, никога детето няма да намери майчината нежност. Тя е ненадмината. Наблюдавани са такива примери в живота: деца, откъснати още от малки от къщи и възпитани в пансиони, без да видят с години родителите си, добиват в характера си известни груби черти, които се запазват и в напреднала възраст. И те сами признават, че тези черти дължат на липсата на майчиното влияние. Последното смекчава. Нека си спомним, какво са допринесли майките за развитието на висши качества у детето, например, майката на Гьоте и пр.
И най-грубата жена, с малки изключения, като майка е нежна. Това, което е всадено у майката спрямо детето, иде из глъбините на разумната природа, то е нещо първично и силно. То е непобедимо като самата природа. Чрез любовта на майката говори мощната природа, тая любов има отблясъка на божественото.
От горното следва, че детето, особено през първите два периода, т.е. до 14 години, не бива да се откъсне от семейството.
Този въпрос има и друга по-дълбока страна. Преди раждането има физична връзка между майката и детето. След раждането тая връзка се прекъсва, но има друга от по-висш характер.
Не само, че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на оная интимност и близост, която царува в семейството. И не са ли най-добри отзиви думите, които един инспектор е казал на учител при посещение на училището: „Това не прилича на училище, а по-скоро на семейство.”
Разбира се, при случаи с кръгли сирачета, може да се приложи живот в пансион или интернат, но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени, любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облика на семейство.
А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството.
Като вземем предвид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. Както видяхме, средището на цялото обучение през втория период трябва да бъде работата сред природата. Тая работа пак представя един вид общежитие.
Любовта на майката е онова слънце, което дава живот, топлина и светлина на всички в дома. Детският живот минава като един небесен, неземен живот в рая, потопен в любовната атмосфера на майката. Дето е любовта, там е раят. Детето е къпано постоянно от лъчите на майчината любов.
Майката трябва да използва мощното оръжие, което природата е дала в нейните ръце - любовта като образователен фактор.
Когато човек съзнава, че има един, който го обича, той е силен, той може да стане и гениален. Гениалните хора са били обичани с една велика любов. Не само в детска възраст, но и после, когато детето порасне, идеята за любовта на майката го крепи и окуражава. Идеята, че има една душа, която го разбира, познава и обича, му дава неземна сила и в скръбните дни го утешава. Колко е важно човек да съзнава, че има един, който го разбира и познава. Разумната природа е дала на всеки човек това условие в лицето на майката. По безкористие майчината любов стои най-високо.
Днес хорските сърца са заобиколени с ледени стени. Хората си говорят, но не се познават. Само когато погледнете някого през очите на любовта, тогава от вашата душа излиза една светлина, която ще го освети и в нея ще го видите красив. Това прави майката. Ето зашо, тя познава доброто, красивото у детето по-добре, отколкото кой да е друг.
Детските сили тъй възрастват и крепнат, потопени в майчината любов, както цветята се разцъфтяват от действието на слънчевите лъчи.
Каквото и да направи синът, майката има доверие в него. И туй нейно доверие е оня жизнен еликсир, който храни неговия ум, сърце и воля, и те се развиват правилно.
Чрез майчината любов детето научава първия урок на любовта: нежността, милосърдието, любвеобилността, духът на служенето на майката се предават на детето. То добива разположение да ги проявява после в живота си.
Чрез майката домът става за детето училище на любовта. Майката е предметно учение за детето, как трябва да обича, как трябва да люби, как трябва да проявява мекота, търпение, служене и пр. Всяко дете, което идва на света, трябва да вижда в едно лице въплътен образец, който трябва да следва. И разумната природа му дава този образец в лицето на майката. Защото майката - това е синоним на любовта. И всички други качества на майката - безкористие, себеотрицание и пр. - са само изявления на любовта.
Истинската любов се отличава с едно свое качество: досетливостта, човек става досетлив за нуждите на този, когото обича. И понеже през майката тече велика любов, тя е най-досетливото същество.
Учителят казва: „Майката е извора и туй, което извира в нея, то се влива в детето. Божественото, което е в нея, тя му го предава. Обмяната между майката и детето не е само външна, но и вътрешна. Майката играе голяма роля не само в материалния свят, но и в света на мислите и чувствата. Тя не само създава формата, но влага в нея съдържание и смисъл. Става едно преливане между душата на майката и душата на детето.”
Детето може да е далеч от майка си - може би в друга страна. Това не пречи на духовния досег между тях, това не пречи на любовта. Действието на последната не знае преграда. Майката крепи детето с любовта си, пази го, вдъхновява го през пространството. През пространството със своята любов тя работи върху ума, сърцето и волята му. Карин Михаелис описва любовта на двама души. Единият, когато се намирал в най-големи противоречия и мъчнотии почувствал голяма радост, просветление, хармония и вдъхновение. И това било тъкмо в момента, когато другият мислил за него с любов и благоговение. Когато човек обича някого, действително му изпраща реална сила, която го крепи и повдига. Истинската любов работи и в трите свята едновременно - във физическия свят, в света на мислите, чувствата и волята и в света на човешката Божествена същина.
Обмяната между майката и детето е не само по време на бременността. Тя продължава през целия живот. Това е непрекъснат процес. През първия образователен период майката гради нещо красиво в детето, но влиянието на майчината любов е през целия живот.
Разумната природа влага във всяка майка своята любов. Пита се тогава, защо всяка майка не може да изпълни великата си мисия? Това е, защото майката проявява любовта според степента на своята култура. За да даде ход на висшите форми на любовта, която природата й вдъхва, тя трябва да се подготви. Ето защо, само по-високо културните майки са могли да възпитат гениални души. Майките на мнозина гениални души са били забележителни. От това се вижда, какво би могла да направи майката, ако се повдигне и стане проводница на великото, което природата е вложила в нея. Възвишената любов, вложена в майката от природата, е една семка, която майката трябва да отгледа и тя да възрастне и да се разцъфти. Това може да стане чрез духовното повдигане на майката. Иначе заглъхва у нея този велик подтик на живата природа - той добива външни примеси от много унаследени и придобити криви идеи, навици и склонности, които пречат на майката да изпълни добре своята мисия, отклоняват я от нейната задача.
Ето защо, за изграждането на новата култура най-напред трябва да се подготви новата жена - трябва да се издигне жената. Учителят казва: „Издигнете жената! Поставете я на стъпалото, дето трябва и ще видите, че в продължение на 25 години светът ще се поправи. Спасението на света е в повдигането на жената. Не повдигнете ли жената, не се ли повдигне и тя самата, от никъде другаде не може да дойде спасението.”
Кой е отличителният белег на жената? Учителят казва: „В живота си съм срещал само няколко жени - някои в България и някои в чужбина. Истинската жена се отличава с нежността си; нито една груба дума не може да излезе от нейната уста. Всяка жена, която може да проявява грубост, не е още въплъщение на истинската жена - тя се е отклонила. А туй, което отличава истинският мъж - то е благородството.” Трябва да се обърне особено внимание на обучението и възпитанието на жената, за да може да се роди новата дева и новата жена. Новото училище, за което говори Учителят, е в състояние да направи това. То е в състояние да издигне жената. Чрез това ще се издигне цялото човечество, ще се подготви новата култура - новата раса. В новото училище жената чрез общуване с природата ще почерпи от нея разумност и любов. Чрез педагогическите методи на Учителят ще развие своето сърце, духа на служенето. Това може да стане само когато в училището се влее новият дух, за който говори Учителят. За да се създаде новата дева и новата жена, трябва да се работи в новия дух още от детската градина.
Оная майка, която обича само своето дете, не е още разбрала любовта, в нея няма още духът на новия човек, който иде в света. Ако тя е събудила в себе си новите форми на любовта, тя ще обича всички деца, всички същества. Ако тя обича само своето дете, значи сърцето й не е достатъчно широко, за да побере целия свят в себе си, тя не е дала път на мировата любов да протече през сърцето й. Тогава тя не може да има онова образователно въздействие върху своето дете. Само майката, през чието сърце тече мировата любов, може да оформи в своето дете новия тип човек.
Семейството е най-важният образователен фактор. Учителят казва: „Светът ще се поправи, само като се поправи семейството. Хората трябва да имат ясна представа за това. Бащата и майката трябва да са свършили най-главната образователна работа и после идат вече училището и обществото. Последните градят върху това, което е изработено вече в семейството.”
По този начин майката е важният фактор, който гради новото общество. Изграждането на новата култура е преди всичко в ръцете на майката.
Учителят казва: „Младежи, родени от добри майки, представляват бъдещето на човечеството. Те са надеждата на човечеството.”
„Жената ще внесе любовта в семейството и в света.” Тя като подготвя в семейството новия тип човек, вече работи за повдигането на човечеството. От друга страна, жената като носителка на любовта, внася топлотата на своята любов в света и повдига душите. Лъчите на любовта й заливат обществото и цялото човечество. По този начин новата жена не само косвено чрез семейството, но и направо участва в повдигането на човечеството, в идването на новата култура.
* * *
Поради грамадната образователна работа на семейството, досегът между учителя и семейството трябва да бъде оживен. Учителят влиза в допир със семейството по няколко начина - чрез посещения на дома и чрез свикване на родителско-учителски събрания. Така учителите ще научат от една страна домашните работни условия на ученика и от друга страна ще осветлят родителите по много педагогически въпроси. Чрез посещение в дома учителят ще спечели любовта на детето, въз основа на един психологически закон детето обиква тези, които проявяват любов към лицата, които то обича.
Recommended Comments
Няма коментари за показване