Тя няма да се научи чрез морализиране и теоретически, но главно чрез самия живот. Най-ценни са тия правила, които се учат чрез живота - като ги живее човек.
Чистотата не трябва да се налага на децата, но те трябва да я обикнат. За да я обикнат и ценят, в цялото училище - класни стаи, коридори, двор, градина и пр., трябва да царува идеална чистота. Когато детето свикне към чистотата от ранна възраст, у него се създават красиви, трайни навици и склонности, които ще важат за през целия живот. Това ще се отрази и върху морала и характера му.
Една учителка в първоначално училище в едно село в Бургаска област ни разказа своята дейност в това отношение:
„Въведох образцова чистота в училището и разбрах, че това действа много възпитателно. Самата стая беше така чиста, както срещу голям празник. Подът постоянно светеше от чистота. Стъклата на прозорците бяха така чисти, като че ли последните са без стъкла. Стените бяха снежнобели, прозорците - с транспаранти от бяла хартия, която внасяше в стаята мека, бяла светлина. Масата беше покрита с бяла хартия и децата пазеха да не я оцапат и с най-малката драскотина. Те си събуваха обущата при вратата и влизаха по терлици. И самите деца бяха крайно чисти, както телесно, така и в душите си. Когато инспекторът дойде, остана изненадан от чистотата и каза, че в никое друго училище той не е виждал подобно нещо.”
Физическата чистота ще събуди у децата навик и на чистота в мисли, чувства, желания и постъпки. Има връзка между физическата и душевна чистота. Онзи, който спазва и обича физическата чистота, у него ще се яви стремеж и навик да спазва и чистотата в своите мисли. Чрез един подсъзнателен процес физическата чистота води към духовна.
Учителят казва: „Чистотата е едно условие за развиване на разумността.” Физическата чистота видоизменя децата. Тя предразполага към възвишени мисли и чувства. Тя създава в душите им една атмосфера на светлина. Децата опитно трябва да видят, как физичната чистота буди у тях радост, светли мисли, подтик за работа. Нечистотата причинява тъжни мисли, неразположение на духа.
Затова чистотата може да се вземе като важна изходна точка при възпитанието. Учителят може да заведе децата при един извор, от който блика бистър, кристален поток и по чието дъно има чист пясък или бели камъчета. Там ще им говори за чистотата, ще им каже: „Ако бъдем чисти, ще бъдем красиви като този извор.”
Учителят може да си послужи и с песни за чистотата, придружени с движения. Например, песента: „Чисти бъдете като пчелите, чисти бъдете като цветята.”
Ако учителят влезе в клас с чисти мисли, чувства, желания и постъпки, той предава своето състояние на децата и у тях се събужда и подхранва чистотата. Ако учителят влезе в клас с нечисти мисли, чувства и пр., той ще внесе у децата известен вид кал. Неговите нечисти мисли, чувства и пр. ще се предадат на децата, без да им говори.
Като влиза в клас, учителят трябва да види най-хубавото у децата. У последните има наслоени нечисти мисли и чувства, утайки, получени от родителите по наследство или от средата, в която живеят. Учителят като види хубавото у децата ще отстрани тия утайки и ще събуди хубавото у тях. Ако той не види хубавото у децата при влизане в клас, ще внесе у тях своите нечисти мисли и по този начин не само че няма да отстрани утайките, но и ще ги увеличи.
Каквито и педагогически системи да се прилагат в училището - и най-идеалните - ако учителят не спазва горното правило: да влиза в клас с най-чисти мисли, чувства и желания и да вижда най-хубавото и най-чистото у децата, той няма да има никакви резултати. Те ще бъдат отрицателни.
Recommended Comments
Няма коментари за показване