Никак не е лесно да се пише за човек, оставил жена и три деца в името на дело, в което е вярвал с цялата си душа и сърце. Трудно е да се съживи доброволно пожертван живот, дори за всесилното перо.
Никак не е лесно да се пише за човек, потърсил усамотението не в пустинята, а сред хорските страдания, сред плач, разпътство и пролята кръв. Трудно е дори за най-талантливите, още по-трудно е за мен.
Епископ Теодор Преславец, дясната ръка на Йеремия – Богомил, вдъхновителят на църквите в Атина и Прилеп, обаятелният оратор и даровит писател, майсторът на притчите, като че с лека ръка избира мъчителната борба пред личното щастие и семейния живот. Цяла Южна България, а и земите отвъд, са огласени от силните му слова и беседи, разтърсили не една душа от лепкавия средновековен унес.
До нас негови произведения не са стигнали, но според проф. Николай Райнов, в Малта се съхраняват някои от творбите му – „42 беседи, наречени “Тълкувание на Исусовите притчи”, онези странни по разбиране и език 13 “Катехизически поучения”, назовани “Думи по притчи Соломонови”, както и класическите четири “Беседи по Начертанията на Апокалипсиса”.
„Пази се, бди, защото нечистият е около тебе всеки миг – и ти ще бъдеш измамен; когато спиш, плевели ще посее в нивата на твоето сърце, а и в нивата на твоето деяние – също.” – предупреждава младият епископ своите ученици – „не мисли за печалбата и не роптай, той равно награждава; когато и да се върне блудният син, изходил грехове и позор, той ще бъде пръв на пира в бащиния дом.”
Но както дърветата поемат яростта на бурята, гърма и вятъра и пазят пълзящите храсти, така нито Теодор, нито хиляди други ще успеят избегнат огнените прегръдки на кладите или хладните железни остриета.
И църквата „Св. Параскева”, която е символ на началото за всички богомили, е орисана да бъде краят за мнозина.
Именно там, в двора на светата обител, пламъците, с кървав танц, обгръщат и Теодор Преславец, епископът на юга.
Радислав Кондаков
Recommended Comments