Той е най-известният богомил – за него сме чували, за него сме чели, макар и най-вече от смъртните му врагове. Знаем го като поп Богомил.
Дясна ръка на Боян Мага, той всъщност се казва Йеремия, и е един от най-дейните и отдадени разпространители на идеите на Учението, автор на множество книги и свещени текстове, ръководител на редица богомилски църкви и центрове, неуморен апостол, познал хиляди прашни пътища из България и цяла Европа.
Боян се свързва с него чрез Патриарх Стефан още през 928 г., за да го покани на среща с двама тайнствени сирийци в манастира Света Параскева – среща, която поставя началото на Богомилството. Среща, след която те са неразделни в делото.
В йерархията на движението той е най- високо, заедно с водача Боян и донякъде Гавриил Лесновски – т.е. архиепископ, и въпреки че до края на живота си остава презвитер в официалната църква, тя не само не оценява духовния му гений, но нещо повече – слага край на земния му път и полага усилия да бъде очернен поколения наред. Усилия съвсем успешни.
Ето и някои книгите от Йеремия-Богомил, според големия изследовател на движението, проф. Николай Райнов:
• Дванадесет книги за Брака на Богомил, писани под диктовката на самия Богомил, украсени с 48 миниатюри, изразяващи мистичната Сватбена Вечеря на Исуса Христа;
• Двадесет и девет легенди:
1 . Изгонване на ангелите;
2. Кръстир дърво;
3. Въпроси на Балкиза;
4. Слизане на Исуса в ада;
5. Ходене на Богородица по мъките;
6. Митарственик;
7. Соломоновият Храм;
8. Виденията на Йоан Кръстител;
9. Повест за Чашата;
10. Деяния ня Йосиф Ариматейски;
11. Въпроси на Пилат;
12. Образът на Абгар;
13. Повест за Ева;
14. Слизане на Бога по земята;
15. Архангел Михаил и Сатанаил;
16. Създаването на Рая;
17. Каин гради град;
18. Книга на Енох;
19. Борба на Якова с Бога;
20. За потопа;
21. За Голгота;
22. За детинството Исусово;
23. Магични молитви на св. Поликарп;
24. Битие на св. Богородица;
25. Създаване на звездите;
26. Странстванията на Балкиза;
27. Повест за Мелхиседек;
28. Пророк Елиас;
29. Откровение на апостол Павел.
Прищявка на съдбата, тя отново забулва в тайна живота на човек, чието дело е огромен тласък за развитието на хората, осветил с ярка факла тъмните им средновековни дни, нахранил със собствената си плът ненаситния огън на свободата.
Идва денят, в който Патриарх Даниил и презвитер Козма успяват да убедят нерешителния цар Петър, че именно богомилите, а не слабото му управление са причина за народното недоволство, метежи и бунтове. След като не успява да намери Боян, царят вика на разпит Богомил и го посреща с тежки обвинения. Ето какво, според Николай Райнов, му казва Богомил в края на срещата:
“Ние сме християни – казва той – ние се мъчим да заслужим Божията Милост с дело, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от учението на Христа не отричаме, ни изменяме; ние живеем онова, което са живеели първите апостоли. Проповядваме словото на спасението и пазим христовите овци, разделени на оглашени, верни, избрани и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк. Ако царете и патриарсите идат да грабят стадото, те са вълци и ние ще разкъсаме и тях.”
Около 40 лета след създаване на движението настъпват кървавите години на гонения и ужас – държавата става палач на най-видните си синове. Хиляди са затваряни, измъчвани, посичани. Водачите са сред тях.
След дълги мъчения сред плесен и плъхове, не промълвил и дума за „вълшебните” книги, на 25 януари 971 година Архиепископ Богомил е изгорен на големия преславски площад, пред многобройна тълпа от сиви очи, попиващи последните капки живот на стотици невинни богомили.
А аз ще си позволя да завърша с думите на Стоян Ватралски:
„От своя народ, благодарение на злочестото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен, нещо по-срамно от забравен.”
Радислав Кондаков
Recommended Comments