Боян Мага - Стихотворение

От тъмен здрач до ранните зори

всяка нощ

Могъщ вълшебник слова мълви

слова Христови

Като дете неуко бе пред него мъдростта на Магнаура

А цял народ утеха диреше в могъщата аура.

Богомилите поведе синът на разрушението

Към свобода, единство и любов

И Милостта Божия бе им вдъхновението

А живота им – мир и благослов.

Още от Бизанс - във велика Магнаура

Го обича тя – царица Ирена

О, Богородице прости й –

Един от твоите монаси обикна тя.

Но студено бе сърцето му – като пръстен от желязо

На който осъдените приковават

И той презря снагата на девица

И в душата й разпали пъклени огнища.

Намрази го царицата

Него – суров и строг

Изоставил нея - хубавицата

Заради своя намръщен мършав Бог.

И смърт пожела царицата

Да го зърне мъртъв на медна колесница

Неин би бил той тогава

Този девствен съзерцател, потънал във забрава.

И пъклени духове за помощ царица Ирена помоли

Стари вълшебници-копти от Масър и Сирия призова

За да не издъхне ромейката неотмъстена

И душата му да отрови с мъст знойна.

Силен в слово и мощен във десница

Загърбил царство и венец

Хиляди повел в безкрайна броеница

Към този чието име бе Агнец.

Тъмна рожба на тъмни дни

Боян мага бе тайна

И черна полунощ го сваряше в подземните чертози

Дето златна пентаграма

Трепереше от звук на мощни заклинания

И на верни и епископи говореше :

„Готови за смърт бъдете, братя мои!

Готови за поругание, за мъки и за – смърт!

Че можем ли стигна чертозите на Небесния Велможа

Освен чрез кръст?”

В нощ влажна и мъглива

Императорски джелати Боян удушиха

А Ирена – мъртва – не чу за смъртта на оногова

Който живя славно – и когото убиха позорно

Както се убива животно.

Радислав Кондаков

kondakov@abv.bg