Транзитите на Уран, Нептун и Плутон - част 1

Митологически подход към разрешаването на основните кризи в живота на съвременния човек

Встъпление

“Твоята болка – това е просто разбиване на бронята, пречеща да разбереш реалността" Халил Джубран

Животът не винаги е леко нещо. Не е възможно да се живее пълнокръвно и да не се изпитва болка, да не се мине през кризи, дълбоки трансформации. Естествено, не е възможно да се избегне това, но ние не винаги помним, че болката и кризите играят много важна роля в нашето израстване и еволюция. По времето, когато някои хора са се чувстват безсилни и объркани след тежки изпитания, други са излизали от преработването, обновени и трансформирани, действително много по-живи. Те се “връщат” към живота с ново разбиране за нещата, които са пренебрегвали до сега, с усещането за важността на това, което бихме нарекли “свято”, с обогатено възприемане на живота на околните.

Древните китайци са използвали мъдра дума за определяне на кризата – вей-чи, тя представлява комбинация от две думи: опасност (вей) и възможност (чи). Кризата може да се разглежда като катастрофа, като нещо ужасно, което трябва да се избягва с всички сили и на всяка цена, но може да се счита за повратна точка, важна стъпка в развитието – като възможност за нов живот, възможност да се промениш и да станеш друг.

Човешко е да се избягват болезнените ситуации, желанието всичко да остане такова, каквото е било преди кризата. Но все пак съществува възможност да се използва кризисното време за развитие и растеж, за ново разбиране на себе си и живота наоколо. Нещо трябва да умре, но и нещо ново трябва да се роди. Нищо не остава непроменено: старото се унищожава и се дава път на новото. Затова се поставя не въпрос “как да избегнем кризата, болката, промяната?”, а по-скоро как да използваме периода на криза най-творчески? Роберто Асаджиоли, създателя на Психосинтеза е нарекъл това “сътрудничество с неизбежното”. Да се живее пълноценно означава да се преживява и да се разбират, както тъмните страни, така и светлите, и радост, и болка. Неизбежно идва време на сътресения, разрушения, промени, но нищо не може да ни застави да спрем да търсим пътя към съвършенство, нищо не може да ни застави да се откажем от уроците, които ни поднасят изпитанията.

Често ме питат “Кое кара хората да се обръщат към астролозите?” Някои от моите клиенти са просто много любознателни – някой от техните приятели е бил на посещение при астролог, анализирали са му картата и сега, чувайки разказа на приятеля си за астрологическата интерпретация, този човек се поинтересувал – какво може астролога да му каже на него. Други клиенти се надяват, че астролога е в състояние да прояви потенциала и скритите ресурси. Но моя опит доказва, че повечето хора се обръщат към астролога, защото преживяват кризисно състояние.

Те вдигат телефона и звънят на астролога, защото искат да знаят какво става с тях; обикновено те спират да владеят ситуацията, всичко излиза от контрол, рутинния метод за решаване на проблемите престава да действа, те започват да се чувстват загубени. Те преживяват разногласие в семейните отношения, сблъскват се с тежки проблеми на работа, не са в състояние да подобрят контактите с децата, не могат да общуват с родителите си; заболяват сериозно или губят близък човек; изпадат в депресия и губят желание за живот. Някои хора идват при мен, мислейки, че аз мога магически за кратко време да им реша всички проблеми. Има, обаче, клиенти, които гледат на моята роля по-реалистично, те виждат в мен човека, който може да им помогне да открият смисъл в това, което става с тях. В повечето случаи периодите на стрес, резки промени съвпадат с времето на транзитите на Сатурн, Хирон, Уран, Нептун, Плутон или прогресиите, засягащи тези планети. Всяка от тези планети носи със себе си специфичен проблем, свой особен вид изпитания. Конфликтът, свързан със Сатурн има различна природа от конфликта имащ отношение към Уран; объркването, предизвикано от Нептун има малко общо с натиска на Плутон, който ни напомня поговорката, че “живота прилича на камък – той или ни спъва или ни полира”. Понякога две, три или четири планети едновременно засягат няколко важни точки от рождената карта, сякаш Космосът е решил сериозно да “връхлети” човека. Но каквито и конфликти, травми и дилеми да носят със себе си планетите, едно нещо наблюдаваме във всеки случай: те не искат да ни оставят в това положение, в което първоначално са ни заварили. Дейн Ръдиър писа веднъж, че “не събитията се случват на човека, а човека се случва на събитията”. Човек среща определени събития затова, защото той има нужда от тях, за да стане именно такъв, какъвто е той в потенциала си. Затова се разбира, че нашето отношение към кризите ще влияе на това как минаваме през такива периоди: ако считаме, че кризата – това е нещо ужасно и основната ни цел е да върнем времето назад и да се избавим от кризата колкото можем по-бързо, твърде вероятно е да останем в кризисната ситуация по-дълго време. Обаче, ако вярваме като древните китайци, че кризата се явява възможно обновление, ние увеличаваме нашата способност да използваме тези периоди конструктивно. Има хора по-късметлии: в самия разгар на кризата могат да видят рационалното зърно във всичко това, което става с тях. Те могат да видят кризата от гледна точка на своя ръст и развитие, и това разбиране им помага да минат през трудностите. За други е необходимо по-продължително време, за да започнат да осъзнават смисъла на нещастията, които са се струпали върху тях и възможностите за обновяване, които им предлага дадената ситуация. За нещастие има хора, които не могат да излязат от кризата – те продължават да гледат не на бъдещето, а на миналото, те се вкопчват за старото – опитват се да направят живота такъв, какъвто е бил преди кризата, и пропускат шанса да започнат нов живот. Нашето отношение към тези фази на жизнения процес влияят не само върху начина, по който минаваме такива периоди, но също така и върху това как в качеството си на астролози взаимодействаме с нашите клиенти. Ако сме склонни да виждаме в кризисните периоди само негативното, как ще можем да помогнем на хората да открият смисъл в трудностите, които те преживяват? Ако самите ние имаме тенденция да избягваме конфликтите, изпитанията, болката с всякакви средства, ние по-скоро непосредствено или косвено ще съдействаме нашите клиенти да правят същото. Ще се стараем да решим всички проблеми и да “спасим” хората, колкото се може по-бързо; без да осъзнаваме, че постъпвайки по този начин, ние ги лишаваме от силите или шанса да се променят, който им се дава от кризата. Целта на тази книга е да се разберат всички кризи, свързани с транзитите на Уран, Нептун и Плутон, и да се покаже възможността за израстване и трансформация, които те предлагат. Там, където е възможно аз съм включил примери от собствената си астрологическа практика, а в последната глава разглеждам три случая детайлно. Тази книга може да се използва като пособие за интерпретация на транзитите на висшите планети, но се надявам, че тя ще даде възможност на читателя по-дълбоко да разбере как да превърне кризата във възможност.

Говард Саспортас, Лондон, 1988

Част 1. Сътрудничество с неизбежното.

Първа глава

В търсене на смисъла

“Тежко на този, който не вижда смисъла на своя живот, не вижда целите, към които се стреми. Той скоро ще загуби себе си” Виктор Франклин

К.Г.Юнг писа веднъж:”Ако виждахме смисъла, то много лесно бихме могли да понесем, практически всичко”. Наличието на смисъл ни помага да понесем трудностите. Ще се справим с болката и кризата, ако намерим някакво значение или цел в това, което се случва с нас. Едва ли ще намерим по-добър пример за това, отколкото в книгата на Виктор Франкел “Човекът в търсене на смисъла”. В тази книга Франкел описва годините от 1943 до 1945, когато той се намира във фашистки концлагер. Това време бележи преврат в западното самосъзнание, то поставило под съмнение всичките ни понятния за морал, за добро и зло, за самото съществуване на Господ. Опирайки се на своя опит, Франкел осъзнава, че (ако оставим настрана чистата случайност) затворниците, които са можели да видят някакъв смисъл в своите изпитания, винаги са имали по-голям шанс да оцелеят. Някои хора са намирали смисъл в убеждението, че Бог ги подлага на изпитание, докато други са намирали по-конкретен личен мотив да останат живи “Длъжен съм да остана жив, за да видя своето семейство”, самият Франкел успява да понесе всички ужаси в концлагера, защото се е стремил на всяка цена да разкаже на другите през какво е преминал. Франкел описва деня, когато той почувствал, че повече не може да издържи това, когато вятърът бил прекалено студен, когато той болен и гладен е бил принуден да измине много километри с изранени крака. Той искал да умре. Но изведнъж пред него се появило видение, той се видял да стои на сцената на комфортна лекционна зала, срещу внимателна аудитория, която е дошла да чуе неговата лекция за психиката на заключените в концлагер. Това видение му помогнало да оживее, то дало смисъл и цел на това, през което е трябвало да премине. Той трябвало да оживее, за да разкаже на света какви ужаси са вършили в концлагера. В този момент Франкел осъзнал нещо, което никога не забравил и което по-късно станало негова философска основа на неговата собствена форма на терапия (логотерапия): “Затворените, изгубили вяра в бъдещето – своето бъдеще – са обречени. С загубата на вярата в бъдещето той също губи и психическата устойчивост, той губи духовния ориентир; той се отпуска и се оставя на умствено и физическо разлагане. Той просто се предава”. Ницше писа:”Този, който има за какво да живее, може да понесе почти всяко как”. Както било открито от Франкел от неговия страшен опит, ако можем да намерим някакъв смисъл в тежко изпитание, ако ние макар и да сме само отворени за възможността да открием смисъл, ние можем да мобилизираме ресурсите, за да посрещнем кризата открито.

Ядрото на човека и карта на раждане.

Една от възможностите да се намери смисъла на живота видях в убеждението, че всички ние имаме дълбоко ядро, което насочва и регулира нашия растеж и развитие. Също, както ябълковата семка знае, че й е съдено да порасне в ябълка, а не в круша, така и някаква част от нашето същество знае, какво ни е съдено да станем и какъв път трябва да изминем, за да станем такива, каквито ни е съдено да станем. Такива концепции като “индивидуация”, “самореализация” описват процеса на превръщане в това, което ни е предначертано. Пиеро Феручи в “Какви можем да станем”, описва своето виждане за това как протича развитието на човека съгласно определени вътрешни механизми:”Явно съществува за всяко нещо свой път на развитие, вътрешно присъщ на даденото нещо: те стават такива, каквито са предназначени да бъдат. Аристотел нарича края на този процес ентелехия – пълна и завършена реализация на това, което се намира в потенциално състояние”. Проявява ли се това в момента, когато пеперудата излети от своята какавида, или когато зрелият плод пада от дървото, или когато от желъда израства дъб, всеки от тези процеси ясно показва качеството на хармонията и плана на Създателя: съгласно доктрината на Дхармата на източната философия, всеки от нас е призван да постигне особена жизнена цел... всеки от нас е длъжен да се опита да открие тази цел и да съдейства за нейната реализация”.

Именно тук рождената карта може да бъде особено полезна за откриване природата на нашето семе: тя ни информира за това, което нашето най-дълбоко “АЗ” е приготвило за нас. Рождената карта ни казва нещо за това какъв вид семе се явяваме или както казва Лиза Грин какво сме ние – леща, авокадо или брюкселско зеле. Астрологът-консултант Кристина Роуз сравнява изучаването на рождената карта с изучаването на картинката върху пакета със семена. Вие може да видите на тази картинка какво точно ще порасне от тези семена, какви ще станат те. Във въведението към “Транзитите на планетите” Роб Хенд прави подобна забележка:”Аз съм напълно уверен, макар, че не мога да го докажа тук, че във всеки от нас съществува творческо съзидателно ядро, което активно твори Вселената, или като създава всяка част от нищото, или съгласявайки се предварително, преди нашето физическо въплъщение да разиграе определена игра по определени правила. В този случай хороскопа се явява показател за вашите намерения, а не разписание на всичко, което трябва да ви се случи. С други думи характерът е съдба”. Представата за това, че съществува дълбочинно “АЗ”, което ръководи нашето развитие, ние срещаме при Лиза Грин, макар, че тя е предпочела да го нарече по друг начин:”Опитът ми от работата с астрологическите клиенти ме води до заключението, че съществува нещо – не е важно как ще го наречем: съдба, Провидение, закон на природата, карма или безсъзнателно – което винаги много силно реагира при нарушаване на областта на неговата компетенция или когато то не вижда от страна на човека уважение или стремеж за сътрудничество. То, явно, притежава “абсолютно познание” за това какво е нужно на дадения индивид и даже какво може скоро да му потрябва за понататъшното развитие... Нямам претенции да знам какво представлява това “нещо”, но съм склонна да го нарека съдба”.

Разписание на растежа на семето

Рождената карта е спрял момент от време – картина на небесната сфера, как изглежда тя по време на раждането от мястото на раждане. Но планетите не спират след раждането на човека: те продължават да се движат и настъпва момент, когато те се връщат на това място, което са заемали по време на раждането на човека, или минават през мястото, което е заемала друга планета, или правят аспект с друга планета. Транзитите показват къде се намира планетата в дадения момент по отношение местонахождението на планетите по време на раждане. Друг вид временен анализ на картата – Прогресиите – показват в символична форма как движението на планетите след раждането влияят върху хороскопа. Рождената карта показва вида семе, което ние се явяваме, а транзитите и прогресиите ни показват разписанието на растежа на това семе. Узряло ли е нещо? Ще пусне ли нов израстък? На едно семе са му нужни няколко седмици за пълно узряване, на друго – години. Всеки от нас се намира в процес на непрекъснато развитие, и аз съм убеден, че транзитите и прогресиите ни показват, какво иска от нас във всеки момент от време нашето дълбоко “АЗ” да правим. Нашето ядро оживява рзлични аспекти на нашата душа, различни части от рождената ни карта в зависимост от това какви задачи на развитие се поставят пред нас в дадения момент от време. Транзитите и прогресиите ни разкриват какво се стреми нашето вътрешно “АЗ” да предложи на нашето внимание, какво сме длъжни да отработим. Ако искаме да си сътрудничим с нашата еволюция, ние сме длъжни внимателно да се вслушваме в това, което става вътре в нас. Само тогава ще възприемем транзитите и прогресиите като сигнал, идващ от самия център на нашата индивидуалност.

Обаче, ние не можем да отричаме, че транзитите и прогресиите много често се свързват с външни събития, които ни се стоварват от ясно небе. Даже, ако това е така, аз пак съм уверен, че тези събития са синхронни с външните прояви на вътрешните промени, с други думи нашето вътрешно ядро може да използва външните събития, за да станем това, което ни е определено. Аз само цитирах Роберт Хенд, който счита, че рождената карта ни показва намеренията на нашето вътрешно, творческо “АЗ”. А ето какво той пише за транзитите и прогресиите:”Както транзитите, така и прогресиите показват различни фази в развитието на първоначалния вътрешен “АЗ”. Макар често да използвам терминологията “причинност”, аз не вярвам, че планетите се явяват причина за каквото и да е. Те са просто проява на знаците на първоначалната интенция , която частично се преживява като минаваща през нас воля. Тази интенция, която вие осъзнавате. Друга част от интенцията се преживява като минаваща извън нас. Можете да наречете това фаталност, съдба или обстоятелства, съществуващо извън нашия контрол. Но това става също с вас, нужно ви е да се издигнете до осъзнаване на това. Една от задачите на астрологията е издигане на индивидуалното съзнание по такъв начин”. Ако не се вслушваме, не обръщаме внимание на пътя на развитие, който ядрото на личността е избрало за нас, ние по-скоро ще привлечем външни събития, които ще ни накарат да се променим или да се приспособим. Например, когато транзитния Уран съвпадне с нашата Венера, настъпва време за преоценка на взаимоотношенията. Ако сме настроени на нашия вътрешен свят, ще разберем това и можем да направим всичко, което е необходимо. Но, ако започнем да се съпротивляваме и неохотно да приемаме ураническия импулс, транзитът може да се прояви като външно събитие, което ще ни накара да се променим. Нашият партньор може да си отиде, подтиквайки ни към промени в тази област от живота. С други думи нашето ядро ще действа чрез събития, които ще ни помогнат да осъзнаем какъв вид развитие се очаква от нас в определен период от нашия живот. Отново цитат от Хенд, описващ връзката между вътрешните психологически значения на транзитите и видовете външни събития, които ние привличаме:”Уверен съм, че в крайна сметка транзитите бележат измененията, протичащи в нас самите – психологически изменения, но психологически изменения в широкия смисъл на думата. Обаче, вие може да преживеете тези вътрешни изменения или като психологически изменения в обикновения смисъл във вид на социални взаимодействия или като събития, протичащи напълно във външния свят. Събитието може също да се усеща във вид на болест. Ето по такъв начин вашите вътрешни енергии могат да се преживяват на различни плоскости на съществуване. Това нещо трябва добре да се разбира, т.к. ако вие не разбирате по какъв начин сте въвлечен в събитията това означава, че ще действате безсъзнателно и няма да контролирате ситуацията”.

Лиз Грин в “Астрология на съдбата” приписва свръхестествен интелект на това, което тя нарича съдба и което аз отнасям към ядрото на личността:”То се проявява в това, че се създават обстоятелства особено удивителни, сблъскващи един човек с друг, или с външна ситуация точно в нужния момент. При това всички изменения се усещат еднакво и на вътрешен, и на външен план. Това се проявява както на физическо ниво, така и на психическо, на лично ниво и на колективно, може да сложиш маската на Мефистофел, а може да се представиш и за самия Бог... Аз чувствам, че ако разбирахме тези неща по-добре, бихме могли да отидем много по-далеч, помагайки на нашите клиенти, без да говорим за нас самите”.

Как да намерим смисъл в транзитите и прогресиите

Ако астрологът правилно разбира транзитите и прогресиите, те му дават възможност да види смисъла на периода, който преживява клиента или фазата на развитие на неговата индивидуалност. Изучаването на картата с помощта на тези методи ясно показва кои части от личността са съзрели за съзнателна интеграция или трансформация. Основната част от работата на астролога-психолог се заключава в това да намери пътища, сближаващи неговия клиент със неговото собствено “АЗ”. При установяването на такъв контакт консултантът може успешно да насочи клиента към сътрудничество с неговото ядро на личността, към провеждането в живота на такъв план, който е приготвен за него от вътрешното ядро. В Психосинтеза, разновидностите на трансперсоналната психология, разработена от италианския психиатър Роберто Асаджиоли, следващата крачка в развитието на личността се казва задача. Задачата отразява намерението на вътрешното ядро във всеки момент от време и, като правило, има непосредствено отношение към жизнените проблеми на клиента, към това, което най.много го интересува в даденото време. Анализирайки транзитите и прогресиите, астрологът може да си зададе следните 3 въпроса за изясняване на това, което е планирало вътрешното ядро за човека:

1. Какво може да се прояви, да се роди чрез решаване на даден проблем?

2. Какви архитипически качества вътрешното ядро на клиента се стреми да извади в неговото съзнание?

3. Какъв е следващия предел, на който вътрешното ядро иска да изведе дадения човек?

Въпреки, че френския философ Паскал е твърдял, че “клонката не може да знае какъв е замисъла на дървото”, Франкел, напротив, е по-оптимистичен. Той е смятал, че ние можем да разберем замисъла на нашето вътрешно “АЗ”. Франкел описва поведението на маймуните, които са пробвали вкуса на ваксината против полиомиелит, която редовно са им инжектирали. Маймуните не са имали никакъв шанс да разберат смисъла на процедурата, но човек е устроен другояче – неговия високоорганизиран мозък е способен да осъзнае защо му се случва нещо. С помощта на рождената карта и системата на транзитите и прогресиите ние можем да определим смисъла на този опит като позитивен, така и като негативен, който ние създаваме или привличаме в нашия живот. Понякога е много лесно да се разбере към какво клони нашето дълбочинно ядро. В други случаи причините поради, които ядрото на нашата личност ни превежда през периоди на криза не винаги са очевидни и лесно определими. Не вярвам, че нашето вътрешно “АЗ” ни устройва изпитания , които да ни мъчат просто от садистично удоволствие. Вътрешното “АЗ” не може да работи по този начин. Целта на вътрешното ядро е да предвиди и да насочи нашето развитие към пълно разкриване на индивидуалността. По такъв начин, каквото и да внася в нашия живот вътрешното ни “АЗ”, даже ако това е травма, стрес, упадък на силите – всичко е свързано с процеса на растеж. Вътрешното “АЗ” може да изисква да преживеем периоди на болка и стрес за развитието в нас на определени качества, които иначе не биха се развили. С други думи, конфликтите, от гледна точка на перспективата на нашето развитие, могат да играят творческа роля. Също така, ако ние сме се отклонили от пътя на индивидуалното развитие, известна доза негативни емоции може да е полезна, за да ни помогне отново влезем в контакт с нашата истинска индивидуалност, да ни върне на пътя, който е предназначен за нас. Болката може да бъде индикатор за това, че не се държим правилно, че нарушаваме разписанието на нашето развитие. Ако в течение на определено време ние постоянно пренебрегваме основните потребности на нашата личност, получаващата се дисхармония ще се прояви във вид на напрежение, болест, стрес. Дали се вслушваме ние в тези симптоми или не физическата отпадналост или други жизнени трудности често се явяват опит на нашето вътрешно “АЗ” да ни информира, че някъде сме кривнали от правия път. Някои хора проявяват в живота само част от своята рождена карта, игнорирайки констелациите, които ги карат да се чувстват дискомфортно. Биат Бишоп – практикуващ астролог и психотерапевт в лекция за членовете на астрологическата асоциация на Великобритания акцентирала върху разясняване последствията от подтискане на определени части от нашето естество и съответно на части от нашата рождена карта. Една от нейните клиентки – жена със Слънце в Лъв и Луна в Овен, Асцендент в Риби, била склонна да изживява само нептунианската страна на своята личност, а проблемите, които възниквали засягали проявата на нейните огнени знаци – Овен, Лъв, Стрелец – тази част от нейната натура, която била по-екстровертна и по-волева. Следвайки линията на възходящите Риби, тя постоянно пренебрегвала своите собствени интереси, помагайки на другите, посвещавайки целия си живот на мъжа и на семейството. Когато транзитния Уран в Стрелец минавал през МС, пренебрегнатата огнена страна на рождената карта се проявила в следните симптоми: нощни кошмари, пристъпи на паническо безпокойство и неврози. Изводът на Биат Бишон трябва да заинтересува всеки, който използва астрологията като инструмент за консултация:”струва ми се, че хора, които не приличат на своите карти, които на са преживели основните фактори на своите карти, рано или късно ще намерят в себе си физически симптоми на вътрешен конфликт. Жената от моя предишен пример се спаси доста леко от своите нови кошмари и дневна паника, но можеше да бъде доста по-зле...”

Физическите симптоми на тази жена са били начина да бъде информирана, че е загубила контакт с основната част на своята истинска природа. В резултат болката и дискомфорта са я заставили да търси помощ, сякаш нейното вътрешно “АЗ” е прибягнало към тези средства, за да й даде да разбере, как трябва да организира своя живот. Не може да се каже, че дискомфорта е бил твърде силен, но е бил достатъчен, за да задейства самолечебния процес. В следващата глава ще разгледаме по-подробно как стреса и кризата служат на нашата трансформация, и, в частност, каква е ролята на Уран и Плутон в този процес.

Втора глава

Да паднеш, за да се промъкнеш

“Бог е редом, макар че не е просто да го разбереш. Но се появява опасност и защитните сили растат” Галдерин

Отнасяме ли го това към проява на съдбата или към работа на нашето вътрешно “АЗ”, транзитите на Уран, Нептун и Плутон проверяват издръжливостта и разрушават нашата представа за собственото “АЗ”, за да може да го пресъздадат по новому. Обаче преди да обсъдим спецификата на тези планети, трябва да стигнем до общо разбиране на термина “Его”; също така ни е нужно да разберем нещо за това как се развива нашето его в детството. “Егото” обикновено се определя като част от психиката, която се усеща като индивидуалност, с други думи – това е нашето чувство за “Аз”, усещането “Аз съм тук и сега”. Ние не се раждаме с ясното съзнание за “Аз”. В утробата ние нямаме съзнание, че сме отделна личност. Ние считаме, че всичко наоколо е нашето “Аз”; мислим, че заемаме цялата Вселена. Раждайки се, ние придобиваме тяло, и осъзнавайки, че имаме тяло, ние осъзнаваме също, че имаме и граница; моето тяло свършва някъде, а другото тяло някъде започва. Ние наричаме това “телесно Его”. С течение на времето се развива “ментално Его”: усещане, че имаме собствено съзнание и собствени чувства. Хората могат да разделят нашите мисли и чувства, но в общия случай това, което ние мислим и чувстваме винаги съответства на това, което мисли и чувства останалия свят. “Егото” – нашето усещане за отделеността на собственото “Аз” със своето тяло, чувства, мислене веднъж установено продължава да се разширява, включвайки в себе си все повече и повече различни атрибути... Започваме да мислим за себе си като за умна, приятна и щедра личност или като за глупава, безполезна и непоносима личност. В нас се появяват различни потребности и цели, някои от които приемливи и ние ги допускаме в своето съзнание, други – предизвикват страх, и ние ги подтискаме, обикновено затова, защото околните не ги одобряват в нас. По такъв начин ние започваме да живеем, мислейки, че сме целия свят, но постепенно, нашето самоопределяне се стеснява и включва само определени качества и характеристики. Нашето “Его” е ограничена проява на нашата същност, съставено от тези страни на нашата натура, които са приемливи за нас. Нашето самоопределяне изглежда като погранична линия. Всичко, което е от тази страна на границата ние определяме като “ние”, всичко, което е зад тази линия – това е “не-ние”. Най-общата демаркационна линия се явява кожата. Това, което е вътре в моята кожа – това съм “Аз”. И това, което е вън от моята кожа – това е “не-Аз”. Нещата извън пограничната линия на моята кожа могат да ми принадлежат – моя автомобил, моя дом, моето семейство – но те не се явяват мен. Обаче нашата кожа не е единствената граница, която ние създаваме. Ние провеждаме граница и вътре на нашата кожна покривка. Някои неща и процеси, които протичат вътре в нас, ние допускаме в нашето Его, а други се стремим да отхвърлим. Можем да приемем тази част от самите нас, която ни се струва приятна, любяща, творческа и т.н.; и да отхвърляме разрушителната, нетърпима част от себе си. Някои правят обратното: идентифицират се с твърдата и хладнокръвна част от своята личност, и не признават меката и чувствителна част. По такъв начин, даже вътре в себе си ние по прежнему правим разграничение между “Аз” и “не-Аз”. В Юнгианската психология това се нарича граница Его-сянка, или граница между това, което осъзнаваме в себе си и това, което остава неосъзнато – граница между това, което показваме на света и това, което остава скрито и тъмно. От гледна точка на астрологията, кожните покрови и функцията на разграничаване на своето и чуждото символизира Сатурн. В своя положителен израз Сатурн ни помага да определим кои сме, помага ни да се концентрираме, стабилизира нашата енергия в границите на дадена структура и форма. Сатурн ни учи на дисциплина и отговорност. Сатурн представлява също тази граница, която ние прокарваме между тези части на личността, които ние допускаме в собственото “Аз” и тези, за които входа в нашето “Аз” е забранен. В този смисъл Сатурн символизира стремежа на Егото да се структурира – защитната система на Егото – механизма на построяване и поддържане на статукво, определено от самоидентификацията. Тази способност на Сатурн може да се прояви и негативно – той може да ни “защитава” от всичко ново, да пази неприкосновени отживелите чувства, мисли и поведение.

Всеки, който знае военната стратегия разбира, че граничната линия е потенциална линия на фронта, около която се разгръщат военните действия. Щом създадем граница между себе си и другите, между различните части вътре в нас, ние създаваме възможност за конфликт между елементите, намиращи се от двете страни на границата.

Уран, Нептун и Плутон са настроени враждебно към всяка граница и в този смисъл те са антиподи на Сатурн. Транзитирайки през рождената карта, те заплашват стабилността на нашето Его, понеже тяхната енергия разрушава границите, построени от Егото. Уран, Нептун и Плутон унищожават границите между нас и околните, и ни помагат да осъзнаем нашето единство с всичко, което се случва в света, с целия живот (това се отнася предимно за Нептун). Още по-важно е, че те разрушават стената между осъзнатото и безсъзнателното, скритата от нас самите част. По такъв начин се налага да имаме работа с тази част от нашата психика, която се е намирала в подтиснато състояние. Разбира се Сатурн ще се старае да възстанови статуквото и да върне нещата в изходно положение, но в края на краищата Сатурн губи. Или ние сами ще тръгнем по пътя на промяната, или ще ни заставят да го направим Уран, Нептун и Плутон, но повече няма да можем да живеем по старому. Ще се наложи да очертаем новите граници на нашето Его.

Теория на дисипативните структури

През 1977 г. Нобеловата награда беше връчена на белгийския химик Иле Пригожин. Той създал теорията на дисипативните структури и неговата работа научно продемострирала това, че в Древен Китай са знаели много добре: стреса и кризата играят много важна роля в процеса на трансформация. Резултатите на Пригожин са имали същия смисъл, както и китайския израз Вей-Чи: паденията и възходите в нашия живот се явяват възможности за преход на ново ниво на съществуване. Пригожин е изучавал това, което във физиката се нарича “открити системи”. Открита система – това е система, която е въвлечена в определен вид енергетически обмен с околната среда. Градове, села, учреждения, групи от хора – всичко това са открити структури. Градът, например, не е изолиран от околния свят: неговата промишленост използва суровините на съседните области, а после в преобразуван вид тази енергия постъпва обратно в тези райони. Така, както и ти и аз можем да се променяме, взаимодействайки си с обкръжението или под въздействие на несъзнателната част на нашата психика, нашето съзнателно его също представлява открита система, която описва теорията на Пригожин. Съгласно тази теория, ако флуктоациите и сътресенията, внасяни в откритата система не преминават определени предели, системата на саморегулация е способна да поддържа своето съществуване и идентичност. С други думи системата може да се справи с всички нарушения чрез обикновено функциониране и няма да се разруши. По същия начин неизбежните вътрешни и външни сътресения могат периодически да нарушават плавното протичане на нашия живот. Но ако тези въздействия не са много силни, хомеостатиката на нашето его позволява да се приспособяваме с лекота, без да променяме сериозно нашия начин на живот. Ние леко се пренастройваме, оставайки почти такива, каквито сме били и по-рано. Обаче, ако въздействието върху откритата система надхвърли някакво ниво, то довежда системата до състояние на “творчески хаос”. Всичко, което е било по-рано и което е имало смисъл, сега не може да продължи по старому. Прекалено голямото сътресение прави невъзможно съществуването в предишните форми, възниква криза. Ако системата е способна въобще да оживее, тя е длъжна да мине на друго ниво на съществуване. Такава е природата на израстването и трансформацията. Когато нашия живот протича в спокойно русло, няма никакви причини за трансформация. Само, когато всичко върви срещу нас, когато страдаме, когато започват да ни преследват провали във всички важни области от нашия живот, ние се замисляме над промяна на нашето съществуване. Когато привичните отношения се рушат, умира партньор, умира дете, губим родители; когато е фалирала философията, в която сме вярвали, когато нашия живот е заплашен от сериозна болест, ние сме принудени да трансформираме живота си. Става невъзможно да продължим това съществуване, принудени сме да преоценим целия си живот, нашите отношения, мотиви. Връзката между теорията на дисипативните структури и възможните последствия от транзитите на Уран, Нептун и Плутон е очевидна. Както вече споменах Сатурн се асоциира с формата, границата и структурата; а Уран, Нептун и Плутон в този смисъл се явяват врагове на Сатурн. Те сриват съществуващите структури, за да може нещо ново да се случи на това място. От една страна Сатурн представлява сам по себе си хомеостатически принцип на нашето его – стремеж да поддържа статуквото. А Уран, Нептун и Плутон, всеки по своему, внасят флуктуации и сътресения: те разбиват нашия живот с цел да го започнем отново. Понякога тяхното въздействие е доста неприятно: болест, депресия и т.н. Но размириците могат да бъдат и положителни: брак, любов, покупка на дом, неочакван успех и даже печалба от лотарията. Тези на пръв поглед положителни събития предизвикват не по-малък стрес и нарушават реда в нашия живот, отколкото негативните. Каквато и да е природата на разрушителните сътресения, по какъвто и начин Уран, Нептун и Плутон да се стараят да ни изхвърлят от коловоза, винаги това е призив да започнем нов живот. Не винаги е лесно да се правят промени. Хората в по-голяма степен са същества на навика, те губят много енергия, за да избягат от болката и кризата. Повечето от нас трудно се примиряват със загубата на нещо, с което са свикнали, даже, както отбелязва юнгиянски психолог Сали Никълс, с нашите “развалящи се зъби и падащи коси”. Особено ни е жал да загубим вещите, с които е свързано нашето чувство за “Аз”, с което се индетифицираме: отношения, работа, доходи, идеали, принципи. Отживели части на нашето психологическо устройство, нещо като стари навици, негативните образи на “Аза”, или това, което в Транскатния анализ наричат “скиптъри”, които в действителност никога не са ни носили особена полза, предизвикват същата болка при раздялата, както и загубата на близки хора. Махариши Махеш Йоги обичал да разказва притча за семейство, което се преместило да живее от колиба във великолепен дворец, но продължавала да тъгува по тази мръсна, стара колиба, която те така добре познавали. Елизабет Кюблер-Рос, работейки с безнадеждно болни отбелязала 5 етапа, през които трябвало да преминат нейните пациенти преди да се смирят с неизбежната смърт. Наблюденията на Кюблер-Рос се съгласуват с тези реакции, които предизвикват транзитите на Уран, Нептун и Плутон в хората. Т.к. тези планети се стремят да ни променят, те заплашват със смърт нашето его, а ние можем да се съпротивляваме на тяхното въздействие по същия начин, както пациентите на Елизабет Кюблер-Рос не искали да приемат за факт своята обреченост. Повечето болни, научавайки за неизлечимостта на своята болест, о