Слънчевите затъмнения. Астрологичен анализ

Слънцето има форма на почти идеална сфера. Разликата между екваториалния и полярния диаметър е около 10км., т.е сплеснатостта на полюсите е 0.000009. Диаметърът му е 109 пъти по-голям от земния. Лунният диаметър е 3474.4 km или 0.27234 от диаметъра на Земята. Средното разстояние Земя – Слънце е 150 млн.км, средното разстояние Земя – Луна е 384 400км. Любопитен е фактът, че диаметърът на Луната е 400 пъти по-малък от този на Слънцето и същевременно разстоянието от Земята до Луната е също почти 400 пъти по-малко от разстоянието от Земята до Слънцето. Следователно ъгловите размери на двете светила са почти еднакви. Видимите им диаметри са с разлика по-малка от 1 градус.

Точно поради оптическото изравняване на Слънцето и Луната, земните жители от древността и до днес с интерес наблюдават астрономическия феномен – Слънчево затъмнение. При това явление слънчевият диск е скрит изцяло или частично от лунния. Наблюдава се когато центровете на Земята, Луната и Слънцето застанат на една линия, като Луната е между Слънцето и Земята. Тогава тя се проектира върху Земята и хвърля сянка върху нея,като спира част от слънчевите лъчи. Това се случва естествено при новолуние.Обаче не при всяко новолуние се наблюдава Слънчево затъмнение. Причината е, че равнините, в които лежат лунната орбита и еклиптиката не съвпадат. Разположени са под ъгъл около 5 градуса и 09’. Еклиптика е сечението на равнината на земната орбита с небесната сфера и представя видимия път на Слънцето по небесната сфера в рамките на 365 дни. Сечението на лунната орбита и еклиптиката става в две точки, наречени лунни възли. За да се наблюдава затъмнение е необходимо да имаме новолуние,което е в съвпад с лунните възли. Само тогава центровете на Слънцето,Луната и Земята ще бъдат на една права линия. Това може да се случи между два и пет пъти за една година.

Още от древността е било известно,че слънчевите и лунни затъмнения са циклични явления. Повтарят се почти в един и същи ред през интервал от време, който се нарича сарос. Сарос е египетска дума означаваща повторение. Неговата продължителност е 18 години 11 дни и 8 часа. По времето на всеки Сарос стават 70 затъмнения - 41 слънчеви и 29 лунни. От древността хората са наблюдавали затъмненията и са правели предсказания, по-често неблагоприятни. Свързвали са ги със съдбата на царя, която съответно се отразява и на всички поданници. Съгласно тази традиция могат да имат влияние върху държавния глава.Основно в случаите, когато попадат на възлови градуси в хороскопа му или в картата на самата държава, с което се активира влиянието на затъмнението.

Слънчевите затъмнения, обаче не трябва да се свързват обезателно с нещо лошо. По-скоро, образувайки съвпад или друг точен аспект в една карта, те са указание за сериозни промени. Примерно избиране на някаква длъжност. Слънчевите затъмнения обикновено се проявяват около 3 и дори 4 месеца след точния момент на затъмнението и водят до промяна, която ще се задържи години наред. От астрологична гледна точка е много интересен фактът,че те стават винаги в съвпад с Лунните възли, наричани в древността Глава и Опашка на дракона. Главата и Опашката на дракона имат силен кармичен заряд. Най-общо, в една карта, показват „от къде идваш и накъде отиваш“.

Слънцето е основният астрологически фактор. Можем да разглеждаме домовете в хороскопа като канали, чрез които то действа. При едно пълно слънчево затъмнение, потокът от слънчева енергия,който постоянно приемаме секва за няколко минути. Смятам, че това е нещо като „обновяване,пренастройване на базата данни“. Разместване на пластовете с цел изравняване на кармата, изчистена или не до момента. За това и те могат да предизвикат много сериозни,мащабни промени в живота. По правило човек преживява много затъмнения без да се случи нещо особено. При съвпади с планети в хороскопа орбис до 1-2 градуса, може да се очаква събитие. Освен това много по-силно влияят затъмненията, които могат да се наблюдават от съответното географско място в сравнение с тези, които не могат да се наблюдават.