Вечният зов на Сириус

Съвременни астрономически сведения за Сириус

 Сириус е най-ярката звезда на нашето нощно небе след Слънцето и най-бляскавата (алфа) в съзвездието Голямо куче. Днес е известно, че Сириус е звездна система, съставена от по-масивната звезда Сириус А и бялото джудже Сириус В. Двете звезди - Сириус А и Сириус В се движат една около друга, постоянно обменяйки частици. Поради по-голямата си плътност и магнитно поле, Сириус В отнема газове и материали от по-големия Сириус А. На всеки 50 години двете звезди от системата - Сириус А и Сириус В, се приближават максимално една до друга. В резултат, двете звезди започват да се въртят по-бързо, тъй като приливните сили стават по-големи и най-накрая те си разменят ролите. Огромни количества електромагнитна енергия - видима светлина, ултравиолетова светлина, рентгенови лъчи и гама лъчи се изхвърлят в космоса. Допълнителните газ и материал, осигурявани от Сириус А дават възможност отново да се възпламенят термоядрените реакции в Сириус В.

Изучавайки собственото движение на Сириус, Фридрих Бесел предполага, че тази звезда има невидим спътник. Това предположение е потвърдено от Алвин Кларк на 31.01.1862, когато с помощта на нов голям модерен за времето си телескоп е открит Сириус В [1]. Звездната система Сириус се движи към нашата Слънчева система със скорост от няколко хиляди километра в час.

Сириус B обикаля в елиптична орбита около Сириус A и техният общ център на гравитацията е директно обърнат към Земята. Сириус B се върти около оста си 23 пъти в минута и създава огромно магнитно поле. Невидим с невъоръжено око, поради яркостта на Сириус А и разстоянието 8.7 светлинни години от нас, Сириус В има видима звездна величина 8.49, както и ефективна температура около 32,000К. Плътността на Сириус В отговаря на около 305т/см3 или около 50,000 пъти тази на водата. Визуално е около 10,000 пъти по-слаб от Сириус А, но всъщност е по-горещият от двамата. Той е бяло-син на цвят. Повърхността на Сириус В е 300 пъти по-твърда от диамантите. Сириус А и Сириус В са на средно разстояние една от друга 20 астрономически единици.

В древни времена цвета на Сириус е определян като червен, червеникав или розов. Смята се, че цветовата смяна (към бяло-синкавият цвят, който се наблюдава в момента) вероятно се дължи на еволюцията на звездата, която първоначално е била червен гигант, и след това е станала бяло джудже. Това е типичен завършек на живота на една звезда, но е твърде малко вероятно процесът да се развие за толкова кратко време (няколко хиляди години). До момента тази промяна в цвета на звездата си остава загадка [2].

Мястото на Сириус в живота на древните култури и цивилизации

В Древен Египет всяка година хелиакалният изгрев на Сириус съвпада с началото на разлива на Нил. То определя началото както на Соптическата, така и на Лунната година. Въпреки известността си в древен Египет, Сириус е била най-популярна в Месопотамия, при това за дълъг период от време. Нейното древноакадско име е "Мул-лик-уд", което означава "звездата куче на Слънцето". Във Вавилон, Сириус е известна като "Какаб-лик-ку", което означава "Кучешката звезда". В Асирия тя е била известна под името "Кал-бу-са-мас", което значи "Кучето на Слънцето". В Халдея наричали Сириус "Как-шиша" или "Водещата звезда", както и "Ду-шиша", "Ръководителя". По-късно персите наричат звездата "Тир", "Стрелата". Семитското име на Сириус е "Хасил". Евреите използват и "Сихор", египетско име, научено вероятно по време на престоя им в Египет. Сириус е бил и "Звездата на царица Изида" в древен Египет.

Тя е асоциирана с майката-богиня Изида и нейния по-стар архетип Хатор. Храмът на Дендера, посветен на богинята, е построен така, че всяка Нова година светлината на Сириус прониква през специален отвор към вътрешността на капелата. Обстоятелството, че в Египет и Вавилон са свързвали началото на новата година с хелиакалния изгрев на Сириус, говори за важната роля на тази звезда в културата на древните. Малко по-късно Сириус има добра репутация сред гърците и римляните [2].

Звездата Сириус се среща също така и в сурите на Корана под името "Шира" [3].

Западно-африканското племе Догони смайва учените с големите си познания за тази звездна система, наследени в местните предания от древни времена. Особено интересно е това, че познанията им за Сириус съдържат елементи, известни на астрономите едва от скоро. Съвременните изследователи на нашата далечна история изтъкват забележимото присъствие на Сириус в културата на древните българи [4].

Сириус в Словото на Беинса Дуно

Според Учителя, Сириус е жилище на светли същества със висока култура:

„В Сириус има една култура два пъти по-възвишена отколкото на Слънцето.” [5]

„Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус например е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца.” [6]

Учителя посочва звездата като следваща стъпка на земното човечество по пътя на неговото космическо израстване:

„Като минете през Юпитер, през Марс, през Венера, през Сатурн и през всичките крайни планети, най-после ще дойдете в слънцето, през неговия университет, дето ще прекарате сто години. Това са сто слънчеви години. Там ще прекарате двa милионa години като дете, 25 милионa години като възрастен и още толкова като стар. След това ще напуснете слънцето и ще отидете да живеете на Сириус. Там ще прекарате 500 милиони години като стар, още толкова като възрастен и толкова като млад.” [7]

Не е случаен по всяка вероятност и факта, че началото на Божествената нова година (19 август) в България се случва няколко дена след хелиакалния изгрев на Сириус, когато звездата става добре видима над хоризонта.

Медитация за свързване с вибрациите на Сириус

Според Учителя има три велики момента: изгревът на Венера, изгревът на Слънцето и изгревът на Сириус. Будността и съзерцанието по време на тези моменти, както и мисленото свързване с небесните тела, които ги предизвикват, внасят животворни сили в душата на човека.

„Аз бях ви препоръчал сутринта да ставате, когато изгрява Сириус или когато изгрява Зорницата... Стани 40–50 пъти за това и ще видиш какъв преврат ще имаш в душата си.” [8]