Живеем в свят проникнат от високи технологии. Мобилните комуникации са навсякъде, световната компютърна мрежа Internet обгърна планетата и предостави неподозирани възможности за достъп до знания и информация. Скоростта на съвременните транспортни средства промени представите ни за време и пространство. Човекът стъпи на Луната, изпрати космическите сонди "Voyager" до Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, построи орбиталния телескоп "Hubble", който разшири погледа ни към видимата вселена с милиарди светлинни години.
Наред с това науката изведе нови философски тези за произхода на Вселената и човека. Според Дарвиновата теория, ние произхождаме от вид човекоподобни маймуни, които са слезли от дърветата преди няколко милиона години. Тази хипотеза е основна брънка от веригата на мисълта на съвременните материалисти и атеисти. Те отхвърлят Божествения произход на човека, който е битувал в почти всички философски школи в продължение на хилядолетия.
Нещо повече, генните инженери клонираха човек (според непотвърдени съобщения). Това постави пред цялата научна и обществена мисъл сложни философски и морално-етични въпроси: има ли право човекът да се намеси в естествените процеси на зачатие; клонираният индивид ще има ли еднакъв характер със своя оригинал; клонингът ще има ли душа?
Тези въпроси са само върха на айсберга от проблеми, които показват безсилието на съвременната наука да отговори на фундаменталните въпроси на живота: Защо живеем? Какво става след като умрем? Защо съществува Вселената? Какво е Бог? Отговорът на тези въпроси е оформил през вековете различни философски и духовни концепции.
Какво разбираме под понятието духовност? Учение, в основата на което стои идеята за Бога, сътворил видимия и невидимия свят. Великият Учител на човечеството Хермес е формулирал първият принцип на своето учение така: "Вселената е ментална", т.е. тя е живо, разумно същество, а не мъртъв механизъм, движен от физически закони. В понятието духовност се включва и стремежът на човека да познае себе си и битието, да изяви и развие най-висшите си качества и способности. Човекът не е случаен продукт на еволюцията, а една велика идея на Бога, която се проявява в различни форми в цялата Вселена. Именно тази идея създава подходящите условия за възникване на живота, а не абстрактния микс от теорията на вероятностите и химически формули.
В процеса на своето развитие човечеството е преминава през различни култури - индийска, древноперсийска, египетска, гръко-римска. Във всички тях духовността е ръководното начало на човешкия живот. През епохата на средновековието, стремежът на човешкия дух към развитие и нови открития е подтиснат от фанатизирани религиозни структури. Така науката се отделя от духовността, а това което остава от нея бива наречено религия.
Как да възстановим моста между невидимия свят на вярата и видимия свят на науката? Нека да обърнем отново поглед към древността, когато двата свята са били обединени в едно. Връзката между тях се е осъществявала от астрологията, защото тя поставя човека в пряк контакт с цикличните процеси в Природата. Създава му условия да разбере заобикалящият го свят и най-вече себе си, да открие потенциалните си възможности и да се пребори със страховете си, откривайки причините за тях. Така астрологията помага да осъзнаем самите нас не като творение на случайни своенравни фактори, а като отражение на ритмите на Природата, сътворени и приведени в действие от Бога. Вторият принцип на Хермес гласи: "Както е горе, така е и долу, както е долу, така е и горе". Този принцип стои в основата на науката астрология. Тя започва да изучава връзката между разположенията на планетите от слънчевата система спрямо зодиакалните знаци и събитията на Земята. Биват създадени първите календари, основани на движението на Слънцето, Луната или и на двете тела едновременно. Земеделската работа се подчинява на фазите на Луната, медицинската практика се основава влиянието на зодиакалните знаци и планетите, държавническите решения се взимат в съответствие с положенията на небесните тела. Създадена от Посветените и развита благодарение на астрономическите наблюдения, астрологията търпи разцвет в всички древни държави - Египет, Индия, Персия, Месопотамия, Китай, Япония.
През Новата ера астрологията продължава своето развитие в древна Гърция с най-ярък представител Птоломей. Бележи възход в арабските страни през X в. и достига своя връх в епохата на Ренесанса, когато творят Региомонтанус, Коперник, Тихо Брахе, Кеплер, Лайбниц, Нютон, Плацидус, Джордано Бруно. Много от тези титани на мисълта са преследвани заради заниманията си с астрология и направените от тях астрономически открития, които разширяват познанията ни за Вселената.
Причината официалната църква да преследва астролозите е Вторият вселенски събор проведен през 427 г., когато от Библията са отстранени текстовете свързани с астрологията, другите окултни науки и закона за прераждането. Това обуславя развитието на астрологията като наука в западният свят от V до XVIII в. да бъде скрито от погледа на обществото. Въпреки това тя се превръща в мощен катализатор за развитието на почти всички науки:
- астрономия - породена от необходимостта от точни наблюдения на небесните обекти с цел съставяне на прецизни хороскопи;
- физика - изследвайки движенията на телата от слънчевата система Нютон разработва теорията за гравитацията;
- математика - нуждите на астрологията от изчисления и определяне на небесните координати стимулира алгебрата и сферичната геометрия;
- химия - един от първите опити да се подредят металите в структура подобна на менделеевата таблица се базира на подредбата на планетите осъществена вероятно още в древна Атлантида и пренесена до наши дни от халдейските астролози. На базата на същия алгоритъм са подредени и дните от седмицата;
- навигация - астролозите, познавайки най-добре звездното небе са обучавали мореплавателите;
- психология - тя взима за основа на четирите темперамента стихиите - огън, вода, въздух и земя, използвани от астролозите;
- медицина - Хипократ е казал: "Никой няма право да практикува медицина, ако не е изучавал астрология";
- прогностика - не е тайна, че астрологията се използва за прогнозиране на събития и ситуации, с които днес се занимават науките бизнес планиране, социология, футурология.
Материалистичният подход наложен в науката след XVIII в. влиза в противоречие с основните принципи на астрологията и тя бива низвергната. Независимо от това през XIX и XX в. се утвърждават няколко основни астрологически школи - френската, немската, английската и най-вече американската. Нейните представители Алън Лео, Грант Леви, Луелин Джордж, Дейн Ръдияр, Линда Гудман, с публикациите и трудовете си успяват да направят тази наука по-достъпна до хората.
България също има своя принос в развитието на астрологичната наука. През първата половина на XX в. около учителя Беинса Дуно се сформира кръг от 12 астролози, които черпят знание, идеи и вдъхновение от неговото слово. Те са пионерите, които трасират пътя на астрологията в България. Издават се първите преводни астрологични книги, от печат излиза и първата българска астрологична книга - "Астрология" на Влад Пашов. Други по-известни имена са Николай Дойнов, Методи Константинов, Георги Радев, Иван Антонов, Крум Въжаров. През втората половина на XX в. до 90-те, в България няма условия за развитието на астрологията. Крум Въжаров отива на територията на днешна Русия, където подготвя ученици, на които предава знанията си. Тези ученици сега са в основата на руската астрологична школа, която в момента е една от водещите в света.
Днес официалната науката продължава да изучава физическият свят, игнорирайки фундаменталните въпроси на човешкото съществуване, които остават приоритет на религията. Тя от своя страна, не може да отговори на предизвикателствата отправени към нея от научните открития и се изолира в един свят построен от догми. Това разделение отваря пропаст в съзнанието на хората, между необходимостта им от единение с Първата Причина и връзка с обективната реалност. Поражда се парадокса: да празнуваме Възкресение Христово и на другият ден в училищата да проповядваме груб атеизъм.
Но изход от създалото се положение съществува и той е в създаването на връзка в съзнанието на хората между видимия и невидимия свят посредством методите на астрологията. В момента рязко се увеличава броя на хората, които желаят да изучават астрология. Когато този брой стане критично голям, в обществото закономерно ще се появи потребност от въвеждането на астрологията като дисциплина в висшите училища, а след това и в средните. Баланса между физическия и духовния свят ще бъде възстановен.
Recommended Comments
Няма коментари за показване