Ставай, дъще!

В летен ден, в ранни зори

майка ми тихо се приближи.

Сладък глас блага дума

ми каза:“Ставай дъще,

на нива трябва да се ходи!

Ставай, че баща ти вънка

мен и тебе със колата чака.

Слънцето щом изгрей,

ти на нивата трябва да си.

С сърп в ръка, с песен ти

деня срещни. Ставай, дъще,

Слънце дома да не те завари.

Ставай, че моми и момци –

вси към нивата са веч тръгнали.

Нива е, дъще, животът,

де доброто семе се сей.

Кат израсне, живот внася

то във нас. Ставай, дъще,

Любовта днес мен и тебе чака.

Ставай, тя ни носи

своята нова, жива премяна.

Ставай, че животът вънка мен

и тебе с благост вече чака.“