Радост и скръб

Слушал съм за тебе, скръб,

че жестока си била,

че страдания причиняваш ти.

Не знаеш ли ти,

че съм беден странник?

Кажи, що искаш ти от мене,

скръб, кажи!

Кажи, що искаш,

нека аз това да знам!

„Мъчно може мен някой да обича.

Там е скръбта.

Който мен обича

и приема ме добре,

само той може

живота да разбира.

Труден е и стръмен е пътят,

по който вървя.

Мъчно може да ме следва

някой там,

а за смъртния

невъзможно е почти.

Някой пък да обича

и добре да мисли за мен,

трябва той да бъде жител

съвършено от друг свят.“

Радост и скръб – това са пътища

да се разбира Великия живот.

Любовта еднакво и двете цени.

Скръб и радост са едно,

скръб и радост са едно,

Любовта щом в тях цари.

Правдата в скръбта се цени,

а Доброто – в радостта.

Тях да възприемем,

дружно да вървим напред.

Любовта еднакво и двете цени. (2)