Не ли думах

Не ли думах, мила мамо, не ли казвах

да не седи наша Донка край огнище,

вкъщи само да се гуши,

а да иде, мамо, вече на школото,

да започне да се учи.

Наша Донка, мила мамо, е родена

мома умна, даровита,

та е време от школото за живота

нещо добро да научи.

Да не ходи вечер, мамо, на чешмата

на момците пълни стомни да поднася,

росни китки да им обещава,

а на болни вечер из селото

нека тя вода разнася.

Наша Донка, мила мамо,

по душа е блага, кротка, милостива,

но сърце си трябва да научи, мамо,

момците да не посмива.

Сутрин рано на чешмата да отива,

в бели менци, мамо, вода да налива,

бодра, весела, засмяна,

с чиста бяла риза, с хубава премяна,

та за пример тя да стане.

Кой я види как работи из селото,

как на всекиго помага,

да обикне и да прояви Доброто

като тая душа блага.