Не ли думах, мила мамо, не ли казвах
да не седи наша Донка край огнище,
вкъщи само да се гуши,
а да иде, мамо, вече на школото,
да започне да се учи.
Наша Донка, мила мамо, е родена
мома умна, даровита,
та е време от школото за живота
нещо добро да научи.
Да не ходи вечер, мамо, на чешмата
на момците пълни стомни да поднася,
росни китки да им обещава,
а на болни вечер из селото
нека тя вода разнася.
Наша Донка, мила мамо,
по душа е блага, кротка, милостива,
но сърце си трябва да научи, мамо,
момците да не посмива.
Сутрин рано на чешмата да отива,
в бели менци, мамо, вода да налива,
бодра, весела, засмяна,
с чиста бяла риза, с хубава премяна,
та за пример тя да стане.
Кой я види как работи из селото,
как на всекиго помага,
да обикне и да прояви Доброто
като тая душа блага.
Recommended Comments
Няма коментари за показване
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.