Мирът иде

Иде вече, иде с палмово

клонче на Мира.

Слиза той отгоре, слиза той,

вестител благ.

Иде вече с палмово

клонче като сияние.

Иде Мирът обещан

със неговия поглед чист.

Всички души поздравява,

всички сърца вдъхновява

с лика си благ, мил, озарен.

Радост и веселие разнася

той навред, където мине.

Иде той във ранните зори,

Слънцето когато простира

своите милващи ръце

и буди всяко семе,

всяко цветче – своите деца.

Полските цветя със аромат го посрещат.

Малките горски птички

от възторг песни пеят нему

и свежите струи

на планински изворчета тук ликуват.

Златни ниви благоговейно

класове навеждат.

Цялата Природа е храм велик.

Иде Ангел на Мира в този храм

да служи.

А стои човекът пред Светия олтар.

Огън гори там, в Свещения олтар.

И с молитва във душа

Божия вестител чака той.

Иде вече ангел на мира

със клонче палмово и жезъл.

Слиза той отгоре,

царствен и желан,

кат’ слънчева усмивка блага,

и с радост пълни сърцата ни той.