Българска рапсодия

Там горе, край извора,

срещнах мома засмяна,

там горе срещнах Лиляна.

Изворът струи, извира

и чисти води разлива,

планинска песен разнизва.

Момата менци налива,

в песента тихо се заслушва.

Ще отида тамо горе,

ще отида в планината,

чисти води да погледам,

тиха песен да послушам,

ще отида тамо.

Чисти води да погледам,

тиха песен да послушам,

ще отида тамо.

Лиляно, цвете рано в градина,

ако таз песен, Лиляно, не чуя,

ах, от таз вода ако не пия,

скръб ще ми пълни сърцето.

Лиляно моме, ти

в планината, там

горе, ще ме заведеш,

изворът дето извира.

Горе в планината,

Слънце дей огряло

сред треви зелени,

сред цветя засмени.

Горе в планината,

Слънце дей огряло.

Там горе, край извора,

срещнах мома засмяна,

там горе срещнах Лиляна.