Бащина песен – Угледна мома

От старо време, синко, е знайно,

хубава мома на светъл ден се познава,

кога Слънце сутрин изгрява,

кога Слънце сутрин изгрява.

Тя е ранобудница, рано става (2)

и с кърчази на извора отива

и вода си налива.

Тъй пълна и весела

тя дома се връща,

майка си мило прегръща.

Хубава мома се, синко, познава,

кога на лозе копае

и то изобилно грозде дава.

Лозе момински ръце

добре познава.

Хубава мома се, синко,

на нива познава,

кога ръкои дига и слага

и на земя ги добре полага,

и на Бога хвала дава.

Тя е, синко, гласовита,

лична певица;

нея жито добре познава,

нея жито добре познава.

Тя е, синко, гласовита,

лична певица;

нея жито добре познава,

нея жито добре познава.

Хубава мома се, синко,

добре познава,

кога на гумно жито отвява

и в решето го пресява,

в житници го туря

и на бедни хляб дава.

Нея всички, малки и големи,

добре я познават.

Умна мома, синко, се познава,

кога книга във ръце си взема

и скрито бъдеще разгадава.

Тя всичко във живота

на място поставя.

Хубава мома, синко, е роса,

що земя оросява.

Тя е ангел, що отгоре иде,

при хора слиза

и в дома им мир и радост внася.

Тя е светла кат зората,

тя е мила кат водата,

тя е добра кат храната.