Разумните страдания

Да страда човек, това е голяма привилегия. Природата гледа благосклонно към всички същества, които страдат. Тя не е благосклонна към онези, които не страдат. Радостите са само последствия на страданията. Те са плод на страданията. Човек, който не е страдал, не може да има този плод - радостта. Ние говорим обаче за разумните страдания, защото има и неразумни страдания. Разумните страдания в природата са една привилегия. Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание. Но когато страдаш вътрешно, морално, за някаква идея, и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб. И според закона, това страдание ще ти донесе радост.