Когато чувствате състояния на обезсърчение, аз ги уподобявам на един плод, преждевремнно откъснат от вятъра, който седи долу при корена. Всяка ваша неузряла мисъл като падне на земята, трябва веднага да се трансформира от корените на живота, да и се даде нов живот. Вие като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: все ще излезе нещо от този плод. Но дойде някоя малка буря, раздруса дървото и плодът пада долу. Вие не можете да си обясните това, защото не можете да чуете вятъра, глух сте малко, но виждате ябълката паднала долу при дънера на дървото. Вие виждате вашия идеал паднал на земята и казвате: отиде идеалът ми! Не считайте, че това, което е горе е идеал. Идеал може да бъде само узрелият плод! И този идеал никога не пада от вятъра! Той е жив и ще чака вие сами да го откъснете. Та казвам: тъй падат и някои от вашите мисли и желания, вследствие на което вие се обезсърчавате. В човешкия ум и в човешкото сърце трябва да има мисли и желания, които да останат на дървото на живота, каквито и бури да се явят.
Recommended Comments
Няма коментари за показване