Правилно използване на знанието

Когато водачите се стремят към знание, но не следват Пътя, всички, които вървят след тях, се объркват и се загубват. Защо твърдя това? Много знания се прилагат за правенето на лъкове, арбалети, стрели, но те безпокоят и нараняват птиците в небето. Много знания се използват за правенето на кукички, мрежи и други подобни средства, но те безпокоят и нараняват рибите във водата. Много знания се употребяват за създаването и разполагането на капани, примки и клопки, но те нараняват съществата на сушата. С усъвършенстването и разностранното развитие на познанието хората навсякъде по света биват безпокоени и наранявани. Тогава те се мъчат да схванат това, което не знаят, но не се опитват да схванат това, което вече знаят. Те заклеймяват неразбирането на другите, но не заклеймяват своето собствено неразбиране. От това произлиза още по-голяма объркване. Ако Слънцето и Луната загубят своята светлина, планините и реките се разделят със своята жизненост, а ако четерите сезона преустановят хода си, нито едно насекомо или животно няма да запази истинската си природа. Но точно в това състояние изпадат хората, обладани от стремеж към знание. Честността и простотата се пренебрегват, а безпокойството буди възхищение. Тихото действие без усилие е забравено и се чува шумна кавга. Такова е естеството на глада за познание. Шумът от него хвърля света в безредие.