Мъдростта няма нищо общо със знанието, има общо със свободата

Не е знанието това, което ни води към самите нас. Мъдростта е тази, която ни води. Трябва да правим разлика между знание и мъдрост, защото те не са еднакви. Основният начин да използваме знанието е да общуваме помежду си, да се съгласяваме за това, което възприемаме. Знанието е единственият инструмент, който имаме за да комуникираме, защото хората почти не общуват със сърцата си. Важното е как използваме сърцата си, защото ставаме роби на знанието си и повече не сме свободни. Мъдростта няма нищо общо със знанието, има общо със свободата. Когато сте мъдри, вие сте свободни да използвате собствения си ум и да ръководите собствения си живот. Когато излекувате ума си, вие повече няма да бъдете наивни, а мъдри. Вие просто ставате отново като децата за много неща с една разлика. Детето е наивно и затова може да попадне в страданието и нещастието. Когато станете мъдри, вие ще уважавате тялото си, ще уважавате ума си, ще уважавате душата си. Когато станете мъдри, животът ви ще се контролира от сърцето – не от главата. Няма повече да саботирате себе си, своето собствено щастие, своята собствена любов. Няма повече да носите цялата тази вина, няма повече да осъждате себе си. От този момент нататък, всички вярвания, които са ви правили нещастни, които са ви подтиквали към борба в живота, които са правили живота ви труден, просто ще изчезнат внезапно.