Знамението за сърдечната чистота

Е и се нарича чисто онова сърце, което не открива в себе си вече никакъв мирски помисъл, а е изцяло прилепено към Бога и е съчетано с Него така, че вече не си спомня нищо мирско, нито печално, нито радостно, а витае високо в съзерцание, като се възнася до третото небе, възхищава се в рая и вижда наследството от блага, обещани на светците - и така си представя после, доколкото това е възможно поради човешката немощ, и вечните блага. Ето кое е знамението за сърдечната чистота и верният признак, по който всеки може да определи мярата на своята чистота и да вижда в себе си като в огледало.