от ПорталУики
Версия от 20:25, 16 юни 2010 на НадяД (Беседа | приноси) (СЪБОРЪТ ОТ 1926 ГОДИНА И СТРАЖАРИТЕ)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева

СЪБОРЪТ ОТ 1926 ГОДИНА И СТРАЖАРИТЕ

В 1926 година съборът на Братството се проведе на Изгрева в София. В съседно място, закупено от Братството, се построи малка стаичка за Учителя, а пред нея се определи място, където приятелите, дошли за събора, да си построят палатките. За провеждането на събора беше взето разрешение от властта, но владиците и поповете и този път не останаха спокойни. Въпреки разрешението, те успяват да подтикнат полицейската власт да обкръжи Изгрева със своите хора и да не пуска никой да влиза или да излиза от там.

Сутринта, в деня на откриването на събора, нашият брат Методи Константинов, както той ми предаде, придружавал Учителя от дома Му на улица "Опълченска" 66 до Изгрева. Приближавайки се дотам, в гората ги посреща една сестра и им казва да не отиват на Изгрева, защото е обкръжен от стражари. Положението, както казала тя, било много напрегнато. Учителя внимателно погледнал Методи, а той светкавично разбрал Неговата мисъл. "Аз помолих сестрата, казва Методи, да придружи Учителя обратно до "Опълченска"66, след което се отправих направо към дома на министър-председателя Андрей Ляпчев. Така интуитивно долових мисълта на Учителя и затова като стрела се спуснах нататък. Неговият дом беше наблизо до моята квартира и знаех точно къде е. Не губех време, и наистина, ако бях закъснял само 2-3 минути, нямаше да го заваря, тъй като министър Андрей Ляпчев се стягаше да замине с автомобил за Варна. Флуидът, с който ме изпрати Учителя, беше така силен, че когато се приближих до министъра, никой не ме спря. Той като че ли ме очакваше, хвана ме под ръка и ме запита какво желая. Аз му казах следното: "Г-н Министьр-председателю, днес е нашият съборен ден. Вчера Вие лично разрешихте съборът да се проведе на Изгрева. Днес ние бяхме изненадани, когато ни обкръжи полицията и искаше да ни разпръсне. По чия заповед става това на нас не ни е известно." Той почти нищо не отговори, върна се у дома си и след малко заяви, че всичко е уредено. Аз му благодарих и отидох при Учителя, като отново Го придружих до Изгрева. Когато пристигнахме там, нямаше нито следа от стражарите. Изнасям, продължи Методи, този факт между другото и за това, за да подчертая, колко мощна е мисълта на Учителя."

За мощта и величието на Неговата мисъл всеки брат и сестра могат да приведат много примери.