от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

1915 - Протоколи от годишната среща на Веригата

8.08.1915

8 АВГУСТ, СЪБОТА

Времето през този ден беше ясно, тихо и топло. Сутринта, преди обяд към 10 часа всички бяхме събрани в салона, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година. Току-що нарядът бе продиктуван, повикаха отвън Учителя, а след Него излязоха и трима от братята — Д-р Хр. Дуков, Д. Голов и В. Граблашев. Подир тяхното излизане г-н Пеньо Киров по поръка от, Учи¬теля, обяви, че всички вече можем да излезем. Какво, обаче, узнахме? Местното комендантско управление, предвид на това, че страната е обявена във военно положение, през което събрания в роде нашето не I се позволяват, искало да разтури нашия събор, та горните три лица, заедно с Драган Попов, били изпратени в Комендантството да изучат, работата и решението на последното и да се върнат и ни съобщят. Те \ се върнаха, съобщиха, че са ходили в канцеларията на търновското комендантско управление, но им казали да оповестят на всинца ни да 107

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и BeAuko ТърноВо се разотидем, защото иначе ще ни арестуват есички. И подиробед при-ятелите започнаха да напущат Търноео. Вечертпа, колкото бяха останали, вечеряха эаедно на общата тра¬пеза, като у есички се бе сложила мисълта, че не е по волята на Ко¬мендантството даже и за ядене да се събираме повече от 5-6 души. Към 9 часа вечерта Учителя, эаедно с други от приятелите, си тръг-нал към града. Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже няко-му нещо. Той отива на мястото на събранията и там заварва патрули военни с един офицер. След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в Комендантството, отгдето го освободили към 12.30 часа през нощта. На другия ден, 9 август, било съобщено Учителя непременно да напуске Търноео. Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г. подиробяд Учителя напусна Търноео, като отпътува за Казанлък. В същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново и есички почти лица, участвующи на тазгодишната среща на Веригата. Край на годишната среща през 1915 година