Науката и възпитанието
8. Материя, сила, ум
1. Тялото е създадено от вещество, посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях.
2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства:
– Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми, или монади.
– Силата – от движението и количеството на тия центрове.
– Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони.
3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил. Тази истина не подлежи на никакво съмнение. Науката ни е предоставила многобройни факти от всички области на живота и тези факти говорят много по-ясно и убедително, от който и да е философ.
4. И така:
– свойствата представляват материята;
– качествата – силата;
– формите – умът.
5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало.
6. Това Начало е:
– Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена;
– Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи;
– Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство;
– Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината.
7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем.
8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота.
9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.
10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата, със своята Божествена интуиция, предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?! Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?!
11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва:
„Събуди се, събуди се, ти, който спиш!
Стани, стани, ти, който си паднал,
и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил!
Ръката, която те крепи, не е отслабнала
и любовта на живота към тебе не е угаснала.”