от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

От Учителя - работна среда

Паневритмия

История и хронология - работна


6.Опит за въвеждане Паневритмията в училищата.

През 1942 г. се провежда уникален експеримент, с който се цели въвеждането на Паневритмията в училищата. Главно участие тук взема Милка Периклиева, която по това време е с висока репутация в учителските среди. В доклада си до Учителя тя пише:

„Доклад от Милка Периклиева за възложената ѝ задача – приложение Паневритмията в българското уч-ще. София, 1942 г. 1. От 15 април до 30 май; 2. От 28 юни до 12 юли.


По нареждане на г-н министъра на Народното просвещение, началника по телесно възпитание, г-н Караиванов даде нареждане да се организира едно отделение, в което да се направи опит за провеждане на Паневритмията.

Опитът започна на 15 април и продължи до 30 май с 54 деца от ІV отделение при уч-ще „Тодор Минков” (сега 20-то ОУ в центъра). Учителка на отделението беше г-жа Величкова. Курсът се провеждаше от г-жа Милка Периклиева, като пианистка идваше г-жа Иринка Кисова. Работеше се в час по гимнастика и пеене. Случваше се по четири пъти седмично. Резултатите бяха много добри. Децата играеха с желание и интерес.

При завършването г-н Караиванов ревизира работата, одобри упражненията и обеща в началото на идващата учебна година да открие курс по гимнастика в София за подготовка на всичките основни учители, където ще се проведе Паневритмията като задължителен предмет във всички училища.

По желание на Учителя за поддържане на подетата работа предложих на г-н Караиванов да вземем участие с Паневритмията и в някои от летните курсове. За най-удобен се намери този, организиран от училищното настоятелство за подготовка на ръководители в игрища. По нареждане на г-Караиванов бяха ми дадени 6 часа, а в последствие още 6. Курсистите бяха учители, учителки, студенти и студентки – всичко 40 души. Курсът се провеждаше на открито.

Ритмичната гимнастика – Паневритмията се провеждаше от Милка Периклиева, г-ца Весела Несторова с китара и цигулки (Верка Куртева, А. Янушев, Ф. Стоицев и впоследствие кларинет Д. Хараламбиев).

Предадените 18 упражнения бяха заучени бързо, с голям интерес и удоволствие. Курсистите открито заявяваха, че най приятни и желани са часовете им по ритмика. Специалистите по телесно възпитание – преподаватели в същия курс, се заинтересоваха и започнаха да присъстват на нашите часове…”

Ето какво разказва Милка Периклиева по-нататък: „Наближаваше края. Курсистите очакваха да получат нотите на упражненията, но все се случваше така, че размножаването им закъсняваше и накрая курсистите се разотидоха в провинцията, без да могат да ги получат. Междувременно началникът по физкултурата при Министерството на народната просвета замина на специализация в чужбина. Курсът завърши добре и курсистите бяха усвоили упражненията, но военизираната обстановка в страната затормозяваше изпълнението на подетата идея с Паневритмията.

През декември 1943г., над София бе извършена първата въздушна бомбардировка. На 10.01.1944г. последва масирана бомбардировка над столицата, която предизвика евакуирането на населението, учрежденията и училищата от София. Замисленото начинание с Паневритмията вече не можеше да се реализира. Припомняйки си планираната, но неосъществена инициатива на Учителя с Паневритмията, съзнанието ми се спираше на пречките, които съпътстваха това добро начало и неволно си спомням за подбраните от мен 18 упражнения и за разговора с Учителя.

Всички в Изгрева се бяха евакуирали от София. Учителят с една група от софийското Братство се бяха настанили в с. Мърчаево, Софийско. Един ден отидох в Мърчаево, за да видя Учителя. Между другото в разговора стана дума и за Паневритмията. Запитах го дали не би могло да се направи нещо за в бъдеще.

- Късно е вече – отговори ми той. Сега ще гледаме представлението. С отправен на запад поглед Учителят искаше да ми каже, че сега имат думата самолетите с бомбените товари, които често прелитаха над страната...”