Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
Протоколи на годишната среща на Веригата - Търново, 1914г.
стр.32 - 34 от прикачения файл
14 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК
Времето е отлично. Сутринта слънцето се показа на ясно небе и продължава пътя си в ясно. Тихо. Никакъв облак, никакъв вятър, а инак — топло. Така продължава до еечерта, даже и след захода на слънцето. Всинца се радваме на хубавото време,
- Правя интифа (тур.) - съобразявам се, еьбетвам се, сВерявам (бел, peg.)
38
от годишнатасрегир на Фермата 1914 година Бдението се подкачи от 12 часа в полунощ и се свърши в 12 часа днес, Мъжете -- до 8 часа заранта, а след 8 часа — жените, като всяка отиваше в горнщата по 9 минута. В седем и половина часа вечерта влязохме всинца в салона, гдето върху масата бяха сложена ястия с фрукты: грозде, ябълки, круши, дани, хляб, вино и прочее. Пеньо Киров прочете „Хвалата", Димитър Голов — една молитва, а след туй, по указание на Учителя, Пеньо Киров, Ил. Стойчев, Тод. Сто-именов, Петко Г у мне роз, Конст. И Ларионов и Деньо Цанев прочетоха съответствуващите места от Евангелията. Най-nodup Учителя, след като прочете 75 Псалом и от Евангелие-то на Йоана гл.З, каза: Мнозина Л се причестявали, но не всички разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, конто имат вяра без съмнение, детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота. И трябва ум, непокварен от съвременната филосо¬фия; да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи, човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на земята ние можем да ги разбираме само символично, па и сам Христос никога не е говорил направо, а казва, например, че хлябът бил Неговото тяло, а виното -- неговата кръв и прочее. И действително, хлябът, конто имаме, това е емблемата на Словото Божие. То, както хлябът, дава на глади и я сила, живот, избавя го от страда нията. Чрез тези емблеми, конто има¬ме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата в духовния свят. Ние имаме много неща сложени на трапезата. Например, риба. Христос след своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея свои ученици, Рибата е емблема на Христа, На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израэа „Исус Христос, син Божий, победител (спасител)". Водата — това е светът. В астралния свят, в духовния свят водата е емблема на живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то за да си представим мина-ването от- този живот в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има.енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек като пие вино, опива се и пада в грях, докато а ко беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила. В първоначалния език виното означава енергия, огън, както и думата „Серафим" значи огън. И тъй, да пием вино эначи да бъдем така огнени, както Серафимите; да, Любовта следва да бъде така огнена. Това, което става тази вечер тук, не е пречистване, както може някои да мислят, а е възпоменание, защото ние трябва да си спомним това, което Христос 39
ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Вели/со ТьрноВо е казал, вършил; да си спомним онези възвишени мисли, за онази велика Любов, чрез която Той ни е избавил. Туй е то, което ни се казва чрез всичко туй, което имаме тук таэи вечер. Та значи, ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Хлябът означава учението Христово, а виното -• Неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него. Житното эърно, това е именно Христос. И днес, когато това житно зърно е толкова в употребление, значи целият свят се храни от Христос. Житните зърна са Неговото тяло, Веществото на житното зърно, това са соковете — манна та, с която ангел ите са се храни¬ли. Житното зърно е емблемата на Христа. И във всички плодове, конто ние имаме, Христос се олицетворява в Своята чистота. Защото само растенията са единствените, конто не са изгубили своята чистота. В техните облекла има още тази райска хубост. И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде no-чист, по-светъл. На всичко, което вършим, трябва да разбираме дълбокия смисъл. Така Хрис¬тос, в духовен смисъл на думата, е между нас. И когато си отидете по своите места, ще почувствувате, че е с вас. Той е, който ще ви упътва. Във време на затруднение ще ви помага. Само с тази детинска вяра трябва да живеем — вяра, върху която се гради всичко. Върху таэи вяра се крепи целият свят. Когато един ден ние разберем вярата, то тя ще се превърне в Истина, а Истин эта ще се превърне в знание. Та затова трябва да се държим за вярата, както човекът в бурного море се държи за въжето. Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. Сега особено, през тези времена, сред тези бурни вълни дръжте се за вярата. Ние трябва да бъдем избавени. С критического си ножче ние често пъти човъркаме това въже, уж под предлог да изследваме, защото се смущаваме дали нашата вяра е права или не. Вярвайте, обаче, че Христос е, Който може да ни даде сила, вярвайте, че Той слуша нашия глас. Не искам да философствувам по въпроса доколко Той е далеч от нас. Но аз зная едно нещо: щом се помолим, Той слуша и е толкова блиэо, че чува изведнъж; а напротив, изгубим ли вярата, Той се много отдалечава. Това е една опитност, която всички светии са имали. Вие трябва да имате същата опитност, защото само тогава можете да^бъдете ученици Христови. Само с такава вяра ще се спасите. След тази беседа Учителя раздаде чашата всекиму, та вкусихме от виното; преломи, та раздаде всекиму и от хляба и възгласи: Да ви благослови Господ Бог Мой. Да просвети ума ви, сърцето ви и душата ви. Заради вашето послушание да ви благослови Господ. Подир всичко изложено излязохме един по един из салона,като взех-ме всякой по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, рибни ястия и разни овощия, който отнесохме и сложихме на трапезата в Бостанджиевата колиба. Вечеряхме весели а единодушии, а към 10 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време: съвършено ясно, никъде нямаше облак и тихо, без вятър; но тъмно, без луна, F 40
от годишнатасреща на *Веригата 1914 година СЯ