Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
Протоколи на годишната среща на Веригата - Търново, 1914г.
стр.18 - 24 от прикачения файл
12 АВГУСТ, ВТОРНИК
Времето сутринта бе студено, но след изгрева на слънцето, лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време. Слънцето идеше през редки, бели, красиви облаци. В 5 часа заранта хората в Търново усетили земетръс, което отсетне се оповести и в пресата. Приятелите – весели и спокойни.
От 5 до 9 часа преди обед има бдение по трима.
В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа", Учителя каза:
Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качест-вото да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или спквата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор. Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вне ще турите една и съща сжва в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различии сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та гостам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие. Следователно, ние трябва да разбираме и знаем основния закон на познанието, т.е. когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки: неговото начало, зародиша му, и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната му междина.
Във връзка с познанието, аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа. Казва се там (Битие, гл.1, ст.1), че: „В началото създаде Бог Небето и земята", т.е., Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като е направил Небето и земята. И то подразбира не тази земя, която видите, защото тя, в сравнение със Земята, за която аз ще ви говоря, е един малък остров. В цялата вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце. Има много слънца, но другите слънца, по отношение Слънцето, за което ни е думата, са като нашите електрически лампи, по отношение на естествената светлина. Тия светила, които виждаме, са само турени да осветяват, само за тия същества, които са около тях. Под думата „Небе" се подразбират съществата, създадени преди човека, а те са: Ангелите, Архангелите, Херувимите, Серафимите и човешката душа. Да, „Земята", то са човешките души. (Чете стиховете от 2 до 5 включително.)
Върху „Земята", значи, нямало ред и порядък, „неустроена", „пуста"; но „рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина". Тъй. Виделината е една Божествена сила, която скрива вътрешните качества на нещата; т.е. Виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, па и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света, то е Виделината, която е започнала своята работа. „Ден" в стих 5 е символ на Виделината, която е една сила положителна, а „нощ" е символ на тъмнината – сила, отрицателна на Виделината. И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-висшите духове, които са взели участие в творческия принцип на вселената.
По-нататък се говори за твърдостта. (Чете стихове 6 до 8.) "Твърд". Защо Господ направи тази "твърд"? Да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат от земните неща. Защото, ако вие, които имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и я угрози; то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешките души! Да, тази преграда показва мястото, отгдето са започнали хората да слизат надолу, също както пък екваторът е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават. Образуват се два противоположни полюса. Така процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който ангелите са минали. Но понеже има диаметрално различие, то ангелите идват, когато слизат надолу, а ние идваме, когато отиваме отдолу – нагоре. Ние сме започнали да учим отгоре – надолу и затова ангелите са, които имат правилно схващане на нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството.
(Чете стихове 9 до 13.) „И стана вечер, и стана утро, ден третий", а то значи; първият ден – за първото тяло, вторият – за второто, а третият – за третото тяло. (Чете стихове 14 до 18.) Чудят се някои хора и учени, как е възможно да се направи това, за толкова малко време. У човека са много работи невъзможни, а у Бога е всичко възможно. Божествената Земя, към която ние отиваме, далеч се различава от мястото, в което сега живеем и което, в сравнение с онази земя, в която отивате, е пустота и един малък остров. И така, в четири дни Бог направи жизненото тяло, жизнената енергия, принципа на разплодяването и размножаването. А понеже човек, в своето слизане, е отишъл много далеч, слънцето е поставено, та един ден, като се върне и дойде, да си припомни и знае мястото, отгдето е минал. И преэ тия четири години, знаете ли през колко врати сте минали? В тия четири години, вие сте се забъркали с четири планети, та този сега е четвъртият ви затвор, а след него ще влезете в 5-ий, 6-ий, 7-ий, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога.
(Чете стиховете 19 до 25.) Тук имаме вече обличането на човека в неговото пето тяло. Тия животни са петото тяло на живота, след което иде шестото поле, гдето „...рече Бог: Да направим человека по образу Нашему и по подобию Нашему..." Да владее, но да владее над риби, птици, скотове и гадове, а не се казва, че ще владее и над растенията.
(Чете стихове 25 до 31.) В ума ми стои мисъл, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате, как може да стане всичко това по този начин. „Докажете" – ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази – необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили; и като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това, вие ще имате вече друго понятие. Да, за да имате съвършено вярно понятие за сливата, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и когато узрее. Тогава ще знаете и вида й, големината й, вкуса й. Така е и с живота. Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден, ние все ще направим една такава разходка, за да опитате; но изискват се условия – тежки сте още да летите в пространството, трябва да поолекнете...
Тодор Стоименов: Моля, изпратете мен в пространството за тая разходка, аз съм готов.
– Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш десет хиляди килограма...
Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите. А не че не мога да ви докажа всичко. Всичко мога да ви докажа, но сега именно, не мога да го направя, главно защото нямате билет за път. Когато отиваме на разходката в пространството, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен билет само пари не давам. В това място, гдето ще отидем, разноските ни ще поемат, но за билет пари не давам. На всяка станция ще ни посрещат, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни и държави. Така, най-напред ще ви се изпречат четири велики царства: първото е Царството на гномите – духовете, които образуват твърдата материя и разполагат със снаряди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят. Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границите на Царството на ундините – духовете на водата, които са добре разположени към вас. После ще се срещнем с Царството на силфите – въздушното царство. Те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас; затова ще ви приемат радушно...
Дядо Петър Тихчев: Ще ни почерпят ли?
Ами че те ви черпят всякой ден, защото праната, която гълтате ежесекундно и подкрепява и съживява вашата жизненост, се намира в тяхното царство.
След това царство ще преминем през Царството на саламандрите – духовете на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични – те са като англичаните: само с пръст ще ви посочат пътя, без да говорят. От тях угощения няма да очаквате, но ако имаме лекета, те ги пречистват. И най-сетне, ще стигнем до ангелите, отгдето ще ни се отдаде възможност да видим, как човек е слязъл и възлязъл. Ето на, този е пътят за Небето. И във вашето слизане, отгоре, вие сте видели тия царства, но сте забравили и всичко из вас е изчезнало. Сега ви е ясно, че като премине човек от този свят, не отива направо в Небето, нали? Но пак ще повторя, че когато сте дошли, всичкия този път сте преминали, но сте забравили. Сега у вас е останало само едно смътно понятие.
Геор. Давидов: Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар?
– Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцелил: „Едно знам, че бях сляп, а сега видя" (Йоана: 9;25).
Сега, четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден и неговото грехопадение се състои именно там. Тия четири царства определят нашите отношения на земята, отношенията на нашето тяло. Например, ако преобладават у нас гномите, значи, че у нас има повече твърди неща, твърди вещества, от които се явяват и разни болести. А то, пропорцията трябва да бъде – една четвърт за всички – всички видове елементарни духове трябва да владеят по една четвърт от нашата физика. Иначе, преобладават ли гномите, например, то е анормално. Анормално е и когато другите вземат връх и са в по-голяма пропорция. Значи, ние винаги трябва да държим равновесие между нещата у нас; разбира се, като се научим предварително, кои от тия духове, какво именно култивират у човека. Както, например, знаем, че нашите желания спадат към категорията на ундините, духовете на водата. Там се култивират желанията.
И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези четири царства, които сега ни се неподчиняват, тъй като виждаме, че саламандрите ни изгарят, ундините ни удавят. Следователно, тия елементи сега ни са господари – владеят те нас, вместо да владеем ние тях. С тях, лошите духове, тъмните сили ни постоянно изкушават и за нас единственият околен път е – да възпитаме нашето желание и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тия духове не ще могат да ни завладяват.
Помогнете си тук и със следната важнейша истина: душата и духът – те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът; силата и животът; мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа; а духът търси Бога. Това правило е най-порядъчният терк* и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър.
Христос иде и ако излезете да Го посрещнете, непременно ще преминете през тия четири царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще My дадат каляска. И всяко царство ще My даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена. И тъй, през първото царство, Царството на гномите, вие сами ще минете, а ще Го посрещнете в облаците, царствата на ундините и силфите.
Започнете, прочее, да размишлявате така: дали е устроено за вас Небето и Земята. И искайте, щото Господ да направи твърд във вас; и всичкият този процес, описан в първата глава на Битието, искайте да стане във вас. Гледайте сега колкото можете да се освободите от вашия тежък багаж, щото, като дойде Христос, да можете да си вземете необходимия багаж и веднага да бъдете готови. А за времето сега не можете да знаете – като идем там, ще ви доизкажа това, което не съм ви казал. А сега гледайте да си досвършите работата на земята, та да ви каже Христос: „Добре, рабе добрий и верний; на малкото си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на Господаря си." (Матея: 25; 21)
Изпяхме всички „Възкресение Твое, Христе Спасе", подир което Учителя продължи:
Защо днес ви се даде истината за душата и духа, сърцето и ума, мъжа и жената? Чрез сърцето си ние научаваме чувствата и то трябва да влезе в съприкосновение със света. А пък умът ни е даден, да изучаваме света и мислите. Значи, ума трябва да превеждаме в пространството, а сърцето да приведем до всичките хора. Защото, за да познаем силата на един човек, трябва да влезем в съприкосновение с други хора. Така и сърцето трябва да го изпратим в другите хора, та да дойде в съприкосновение със сърцата на другите, тъй като, ако искате да узнаете за сърцето на някого, вие трябва да влезете в сърцето си в съприкосновение с неговото. Вие често казвате, че познавате някой човек. Лъжете се. Може да познавате лицата на хората, но сърцето на човека, неговия ум и душа, за тях вие имате слабо понятие. Даже някои са с претенцията, че Христос познават, но Той далеч не е това, което си Го представят; защото, колкото и да е вярно това, що казват, именно, че Христос ще дойде в сила, пак и тук Той ще бъде нещо повече. Излиза, следователно, че най-голямата глупост на хората е, че много знаят. Казва ни някой си: „Никой, никой не ме обича". Е, добре, питам аз, как ще те обича, когато ти не влизаш в съприкосновение със сърцата на другите? А между това, Господ ни търпи и търпи, като постоянно ни казва: „Учете се, учете се и учете се, защото това време е кратко и няма да го повърна, и затова, учете се; всякой ден и месец носят по едно благо, което трябва да запазите."
Да, ние трябва да дойдем до положението – да знаем, че знаем. Вие се страхувате, че имало военно положение, или че някой свещеник казал това, или онова. Но и ние казваме: нека дойдат да опитат нашата сила. Нека опитат, дали ние сме горещо, или студено желязо. Не бива да се страхуваме от тогоз или оногоз, че щял да ни направи това или онова. Такъв страх не подобава. Гдето е Господ, няма разединение, а гдето липсва Христос, има разни прения и несъгласия и всевъзможни вярвания и невярвания. Секта правят само ония хора, които са лишени от Божествения Дух, докато, напротив, хората на Божествения Дух въдворяват прославянето Името на Бога на земята, идването на Царството My на земята и изпълнението на Неговата Воля.
Често пъти ме питате, какво да казвате на ония, които ви питат – какви сте. Какви ли сте? Отговаряйте на този въпрос отсега нататък така: „Ние сме от онези, които нито лъжем, нито се лъжем." И ако мъжът и жената не се лъжат, би настъпило велико благоденствие, но сега светът страда и страда, защото се лъже. Ние ще се молим за всички, но всички пък, които противодействат за идването на Царството Божие, те са наши неприятели. Два пътя има: или с Христа, или без Христа. Земята същата ли е днес? Не. Всичките неща се изменят. Но и сега трябва да има светии, както е имало едно време, и ние следва да имаме положителна опитност. Как така – питат се някои – има ли духове? Духовете не се връщали – добавят други. Хубаво, за вас не се връщат, но за мен се връщат. Връщат се и присъстват с нас. И сега има много наши приятели, които са ей сега тук. И много думи, които ви говоря сега, са думи Христови. Тази истина все ще я проверите един ден. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата, същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте с Христа. В този закон седи спасението на българския народ и на всички вас. Щом нашата вяра почне да се съкращава, Христос каза: „Малко дайте!"
Дядо Петър Тихчев: Слава на Господа, това e така, опитал съм го!
– Искам да имате правилно схващане за нещата и не бива да се вплитате в старите неща. И тогава ние ще бъдем далеч по-православни от другите.
В 12 часа събранието се прекъсна, а в 4 часа подир обед жените подкачиха своето бдение, което свършиха в 6 ч.
В шест и половина часа вечерта всички – мъже и жени, се събрахме в заседателния салон. Изпяхме песента на душата „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави „Хвалата" (Хваление). След това Учителя съобщи, че редът е – утре, от 4 часа заранта, мъжете да подкачат бдението на групи от 9 души. Първата група се състои от лицата: Пеньо Киров, Тодор Стоименов, Илия Стойчев, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Костадин Иларионов, Анастас Бойнов, Деньо Цанов и Петко Епитропов. Тази е първата група, която утре, 13-того, в 4 часа сутринта, ще се яви за бдение.
Подир това съобщение Учителя поде:
Задайте два въпроса, които всинца мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ще ви интересуват.
Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През време на това продължително мълчание, г-жа Елена д-р Иванова с излъчване продума с висок глас: „Готови ли сте да умрете за Христа, всичките?" На този именно въпрос Учителя отговори:
– Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, вземат предпазни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга; калемът или пъпката да са пресни и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същия закон трябва да спазим и при присаждането на новия Дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос в нас. Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване. Затова именно виждаме, че някои хора тръгнат в пътя Господен и после пък започнат да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така, за един човек, след като е следвал Христа много години – за десетина години даже, може да бъде радостен и весел; но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии, ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове. След като порастем добре, ще дойде и принципът на прераждането, ще настъпят и няколко степени.
И първото е – обръщане към центъра, който е причинил нашето действане; да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба й. И следователно, вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред – или отляво, или отдясно, а никога не бива да го държите отзад. Никога не бива да се молите на Бога, с гърба си към Него. И когато се изправите да се молите, вие трябва да знаете, дали сте с лицето си към Господа, защото, ако вие сте с гърба, непременно ще бъдете изтикани: тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат урок за няколко години.
И така, да сме готови да умрем за Господа значи, да жертваме нашите сокове, за да бъдем присадени в Христа, да сме готови да се жертваме и да ни присаждат. Ако не сте готови да ви присаждат, тогава няма какво да очаквате. Дали сте пред лицето на Господа или не, вие ще познавате от туй, че ще усещате светлина и ще сте спокойни. Когато дойде лоша мисъл, да знаете, че е дошла една страдаща душа във вас и ако искате, можете да й помогнете. Имате някоя лоша мисъл към някого; в такъв случай, намерете добър човек и ще ви олекне. И ние всякога трябва да сме свързани с добрите хора, и всякога трябва да имаме за своите приятели най-добрите понятия. Кои са, прочее, нашите приятели? Нашите приятели са светиите, те са и нашите учители и братя, а като така, Исус Христос е най-старият наш брат, Като приятел и брат, показва, че има нещо общо между Неговата душа и нашата. Той е както брат към брата. И така, Исус Христос е всякога близо и ако ние Го любим, то Той е всякога готов да се яви, защото, когато обичаме нещата, те са близо, а когато ги мразим, те са далеч. Трябва да сме благодарни за всичките дарби, които Господ ни дава.
В 7 часа събранието се свърши. Към 8 часа вечерта всинца се разотидохме, при разяснено небе навсякъде. И беше тихо, без всякакъв вятър.
- Терк(тур.) модел, образец (бел.ред.)