Явих ви го!

Неделни беседи

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г.

По образ и подобие (1937–1938)

Явих ви го!

Отче наш.

В начало бе Словото.

Ще прочета 15 стих от 15-та глава от Евангелието на Йоана: „Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца си , явих ви го.“

Духът Божи.

Туй, което смущава хората, е неразбирането. Туй, което смущава съвременните хора и туй, което всякога смущава хората, е било всякога неразбраното и туй, което е давало подтик на хората в живота, то е било разбраното. Разбраното дава подтик. Всяко нещо, което дава подтик, е разбрано. Не само да кажеш: „Разбирам.“ Ако разбраното ти дава подтик, то е разбрано. Ако разбраното не ти дава подтик, то не е разбрано. Ако то дава подтик, то е разбрано. Ти може да мислиш, че не е разбрано. Сега, великият закон в природата, тя иска да застави всичките хора, тя иска да се проявят. Тя внася живота като един нов елемент вътре във вселената. Цялата материална вселена е създадена за живота, следователно, материалните светове съществуват като една възможност за живота и всичките тела на хората съществуват като възможност за проявлението на живота. Туй е научно, така да обусловим нещата. Чрез три неща природата се стреми да подтиква хората да схванат тази мисъл. Най-първо, тя дава простор, пространство. Второ, чрез топлината и светлината, светлината е, която дава разширение на телата. Топлината е, която дава растеж. Следователно, всяко нещо, за да се прояви, трябва да има пространство, място, където и да е. Второ, трябва да знае да се разширява, да има сила да му помага топлината и да расте. Растежът винаги показва едно движение нагоре. Следователно, ние изучаваме три посоки на живота: Чрез постъпките ние изучаваме едноизмерния свят, чрез чувствата ние изучаваме двуизмерния свят, чрез своите мисли изучаваме триизмерния свят. Като се говори за оня свят, те са неща непонятни, понеже оня свят, Божественият свят, спада към друго измерение. Той е понятен дотолкоз, доколкото може да има малко, микроскопическо отражение върху нашите триизмерни светове, върху нашия едноизмерен свят, значи в света на нашите постъпки, в света на нашите чувства, в света на нашите мисли, дотолкоз ние можем да разберем този отдалечен свят. Наричам отдалечен свят всеки, който не е разбран. Всяко нещо, което е неразбрано, е далечно, а всяко нещо, което е разбрано, е близко. Казвам: Има много работи за изучаване. Запример, вземете в спиритизъма. Казвате: „Като умра, съвсем не виждам душата.“ Казваме: Никак не я виждам. Тъй щото ти виждаш човешкото тяло, но човешката душа ти не можеш да я видиш. Не можеш да видиш душата както тялото. Не може да видиш тялото, както виждаш душата. Казваш: Как е тази работа? Тази работа ще оставиш да виждаш тялото, душата после ще се научиш да виждаш. Ако ти почнеш да виждаш душата, ще забележиш една непрекъсната линия светлина и това е душата. Светлината, която от себе си някой път се намалява и увеличава. Като се намалява, свива се, като се увеличава, разширява, увеличава се до безкрайност. Всякога ти ще забележиш, че душата се свива. Казвам: Душата се свива, като се намали светлината, а като се увеличи светлината, разширява се. Казвате: „Туй душа ли е?“ Какво да го нарека тогава? Какво разбирате под думата „душа“? Светлината е нещо неразбрано в живота. Това е светлината. Научно не я знаем, но неразбраното нещо, което, без да сме го учили, го знаем, че е светлина. Кой не разбира светлината? Малките бръмбазъци на земята и те разбират светлината, и езика ѝ разбират. Щом като дойде, казват: Светлината. Всичките бръмбъзъци, ако ги питаш какво нещо е светлината, не знаят и макар че не знаят какво нещо е светлината, научно разбираме, че светлината като дойде, веднага внася подтик. Разбираме света, виждаме предметите, започваме да ги изучаваме. Следователно, светлината ни показва как трябва да изучаваме външната природа. Казваш: „Трептение била светлината.“ – Не. Трептенията не са светлината. Може тъй да говорим. Трептенията са дотолкоз светлина, доколкото е верно, че слънцето изгрява и залязва, дотолкоз е вярно, че трептенията са светлина. Че изгрява слънцето и че залязва слънцето, тази идея иска обяснение. Не е слънцето, което изгрява и което залязва, земята се върти. Ние виждаме, че слънцето изгрява и залязва, при това не виждаме земята като се върти, а тя е виновницата за това. Казва: Не съм аз и то изгрява. Тя иска да покаже, че щестлавна е нашата земя. Много щестлавна е и за да не падне ехтибаря – по човешки говоря – да кажем, понеже слънцето е много малко и че около него се върти тя. Тя казва: То изгрява и то обикаля около мене, а аз седя на едно място. Който не знае, мисли тъй, а който знае, като изтълкува, ще каже на земята: Я ми кажи самата истина как седи. Тя ще ти пришепне, ще каже: Аз се въртя около себе си и около слънцето се въртя. Който ме разбира, а който не ме разбира, слънцето се върти. То се върти около мене и около себе си.

Има една опасност в света. Всичките хора се пазят да не бъдат хипнотизирани. Хипнотизмът не е нищо друго, освен да заставиш едно тяло да се не движи, да влезе в покой. Щом поставиш сърцето в покой, то е хипнотизирано. Щом поставиш ума в покой, той е хипнотизиран. Щом поставиш тялото в покой, и то е хипнотизирано. Хипнотизъмът не че не е потребен, потребен е, но той е момент. Трябва да се спреш за един момент. Светлината засега, като пътува, се спира на момент 1/300000 част се спира навсякъде. Светлината при тебе може да се спре само 1/300000 част от секундата. Може ли да знаеш колко е туй? Това са научни работи. Трябва да се мисли. Иска се малко философия. Не обикновената наука, която ние имаме. Сегашната е още за деца от първо отделение. Ние сме в науката, в забавачницата. Нас ни забавляват с малки куклички, с предметно учение. Децата азбуката не знаят, занимават ги с предметно учение. Тези деца не знаят и макар че не знаят да строят, доста големи техници са, знаят как да нареждат нещата. В първо отделение започват да изучават науката за азбуката. Азбуката е цяла наука на кабалата. В старо време философите са изучавали, по 30–40–50 години са посвещавали да изучават кабала. В какво седи кабалата? В еврейския – да знаеш философията на 22 еврейски букви. Сега, ние имаме друга кабала. В съвременната наука казваме естествените науки. Казваме: Това е химия, това е физика, това е астрономия. Астрономията, това е азбука. Какво знаем ние от астрономията? Ние положително за състоянието на слънцето много малко знаем. Знаем нещо, но ние знаем за слънцето толкоз, колкото малките деца знаят за земята, които живеят на земята. Знае нещо детето. Тия работи аз искам да ги преведа като стимул. Природата е туй училище. Тя е предвидила, понеже ние се учим, една школа е тя. Ние трябва да учим добре, понеже минута след минута минаваме в нови степени на туй подготвяне и никой не може да остане на едно място, всеки е подтикнат да се учи. Първо, да се учиш да слугуваш, а после да работиш. Тъй както разбираме сега учението, не такова учение, механическо, да запомним какво са писали великите хора. Хубаво е да запомниш, но това е гимнастическо упражнение. Тъй както сега учат хората, то е гимнастика. Нали има две форми дървета. Някое се обърнало на главата си, подскача на една страна, на друга страна. Или на едно въже се качва първо нагоре, после слиза надолу. То е цяла наука. Или вземете някой учен човек. Учен на бръмбазъци. Седнал, такива невидими същества с микроскоп ги гледа, вредни (са). Има нещо повече от 30 вредни микроби. Този, ученият човек, като ги изучава, изучава техния живот. Казват: „Учен е този човек, бактериолог е. Има бактерии за изучаване.“ Нито говорят тези (бактерии), нито нищо, пък той отде намира език, че изучава нравите и обичаите, как се хранили, какви пакости правят, изучава като криминалист и всичко разправя на хората, да се пазят от тях. Туй се нарича наука. Някой път аз викам някои да гледат, когато прави опит. Я гледайте. Гледам, виждам, че нещо е разбъркано. Той трябва тепърва да се учи да наблюдава под микроскопа, не е така лесна работа. Трябва да знаеш, когато гледаш един сюжет под микроскопа, трябва да знаеш къде е центъра, който ти наблюдаваш. Ти може да наблюдаваш периферията и резултатът е, който става. Трябва да наблюдаваш центъра, около който всяко живо същество се върти. Животът изтича от една точка, която е център и отива към периферията. Така се образуват низшият строеж, мускулите. Ние наричаме този център на човешкия живот „душа“. Външната страна на душата ние наричаме ум – въздухът на земята. В земята се намира душата на земята. Във въздуха е умът на душата. След туй ние имаме водата, която е пък сърцето на земята. Океаните, това е сърцето на земята. Туй е един паралел сега. Аз не казвам: Вие в него няма да вярвате. Аз не искам да вярвате в нищо. Вие трябва да вярвате в науката. Аз, като съм на дъската, вие трябва да вярвате, че аз пиша – може да разбирате, може да не разбирате, но аз, като пиша, вие трябва да вярвате, понеже туй, което виждате, туй може да вярвате. Ти никога не може да вярваш в туй, което не виждаш. Някои казват: „Да вярваме в Бога, без да го виждаме.“ Отчасти е вярно. Новата философия каква е? Вярно е, което не виждаме, но от какво започваме да вярваме в Бога? От онова, което виждаме. Ако няма слънце, ако няма земя, ако бях сам, какво ще мисля за Господа? Хиляди други неща, които съществуват, подбуждат моя ум да мисли, че от всичката тази съвокупност има нещо по-велико, което направлява тия работи. Какво е, не го зная, но от онова вътрешно съчетание, което има между тия проявления виждам, че има нещо разумно. Казват: „Ти вярваш в Бога. Как вярваш?“ Аз вярвам в Бога, че имам крака. Вярвам в Бога, понеже имам ръце. Вярвам в Бога, понеже имам очи. Аз вярвам в Бога понеже имам уши. Аз вярвам в Бога, понеже чувам. Аз вярвам в Бога, понеже имам нос, обонявам. Аз вярвам в Бога, понеже имам уста, с която ям и говоря. Аз вярвам в Бога, понеже лягам вечерно време и сутрин пак ставам. Аз вярвам в Бога, понеже съм сиромах, че ме е освободил от товара ми. Аз вярвам в Бога, понеже съм богат, че ме е натоварил. Аз виждам красивото, че за мене богатството е един приятен товар. За мене сиромашията е разтоварване, една временна почивка. Ще дойде, ще те разтовари Господ, после пак ще те натовари. Който не разбира, това е противоречие. Казва: „Защо съм сиромах?“ Сиромах си, за да си починеш. Защо си богат – за да работиш, затова си станал богат, за да работиш. Как ще те заставя да работиш? Богатият човек, който е мързелив, че не мисли. И като стане богат, като придобие пари, започва да мисли тук да не го оберат, там да не го оберат. Такава каса да не прави. Този слуга ще наблюдава, да не би да не е честен, да не е крадец. Учен, психолог става. Учен човек е този. Гледа го от главата. Сиромахът, като няма пари, той е простак, той само гледа дрехата. Той знае дали дрехите са стари или нови.

Да дойдем до съществената работа. Вие всички сте учени, но трябва да се пазите от повторението, което става в света. Неща, които се повтарят, са опасни. Повтарят само слабите ученици, които две години в един клас са. Ако повтаря три години? Казват: „Повторението е майка на знанието.“ Да. Съгласен съм. Повторението за невежите е майка на знанието. Повторението за способните е майка за спъване. Науката е поощрение. Науката поощрява човека да учи. Не е повторението, което поощрява. В науката нищо не се повтаря. Не се повтаря, понеже учените хора, в младини, което са изучавали и туй, което се изучавали в старини, грамадна разлика има. Казвам: Вземете пророците. Вземете пророк Йеремия. Виждате в млади години какво писал и в стари години пише „Плач“. Писал какво е „Плачът“. Плаче като майка, която е изгубила детето си. Като четете „Плач Йеремиев“, той плаче. Защо плаче? Плачът не е лошо нещо. Според мене, от научно гледище, защо трябва да плачеш? Всичко онова, което ти си посял, ще плачеш, ще го полееш, за да израстне. Като дойде някой при мене, пролива сълзи. Казва: „Изтекоха ми очите.“ Казвам на сестрата: Господ не те е пратил да ти изтекат очите, ами онова, което си сяла, гледай да не засъхне, ще го полееш, ще имате саксия. Аз бих препоръчал на всинца ви да имате саксия с един миризлив карамфил. Такъв нискостеблен, че като ти се доплаче, тури сълзите си да плачат и да полееш минзухара, кокичето, че един ден ще се освежи и ще каже: „Много ти благодаря, че ме поливаше със своите хубави сълзи.“ Сега ни най-малко не искам да плачете. Необходимо е, ако не искате да плачете, нищо не сте сяли. Плачът го наричам „благородно поливане“. Влизане в положението на посятите неща. Когато плачеш, плачи на свят, никога не поливай повече нито една капка, да не излезе из саксията. Сега гледам мъже и жени като плачат, падат сълзите на земята. Казвам: Защо не поливат? Виждам защо той плаче така и аз да ви кажа: Аз съм открил една тайна. Гледам преди 5–6 часа мина много красива млада мома. Гледам, не полива, но на всяка стъпка плаче отгоре. Каквото е посяла тя, полива го той. Казвам: Какво благородно сърце има. Аз не се смея на идеята, която открих. Сега доколко е верно, доколко е научно, вие ще го проверите научно. Аз считам, няма нищо излишно в света. Всяка една постъпка, каквато и да е тя, тя си има свой смисъл. Ако ние намерим вътрешния смисъл, постъпката се обезсмисля. Тук, в живота, ние сме призвани сега да изследваме живота и всичко онова, което Бог е създал. Аз употребявам думата Бог, понеже хората думите употребяват в различен смисъл, в различно отношение. Аз я вземам в най-добрия смисъл. Няма по-добра дума от думата Бог. За мене, на български език, буквата „Б“ означава туй, което е посадено. „О“-то означава условията, при които е посадено. „Г“-то в дадения случай показва топлината и светлината, при които посаденото расте. „Ъ“ голямият е оградата, с която е заградено. Това е Бог. Нещо посадено, което има най-добри условия, светлина и топлина, която действува и навсякъде е оградено. Можеш преспокойно да се изявяваш в рая, без никакви противоречия в живота. Следователно, думата „Бог“ разбира да живееш без никакви противоречия в рая, дето нищо да не те смущава, да пътуваш като ангел от една слънчева система в друга слънчева система, от един свят в друг свят и без да виждаш лошите страни на хората. Лошата страна е в малките същества, в човека. Някой казва: „От какво произтича злото?“ Влез в стомаха на човека да видиш каква революция ще стане. След като си ял хубавото ядене, да видиш 10 милиона работници, които започват със своите чукове да работят онези химически процеси и всичко онова обработват и което не струва нищо, изпращат го навън по друг канал, а хубавото събират и го пращат в тялото. Какво ще кажеш ти, който не разбираш? Ще кажеш: Страшна работа. Но тази страшна работа, ако не ставаше в стомаха, човек не би живял сега както живее. Благодарение на страшните работи една част се изхвърля, а другата се оставя. Дотогава, докато вие страдате – аз разглеждам научно страданията, разглеждам страданията като процес, който става вътре в сърцето на човека. Страдаш, понеже ония чувства, които си приел, става смилане. Този живот, който е влязъл, той се руши. Този, старият живот, се приспособява на новите условия за една по-висока работа. Следователно, старият живот плаче, пък новият живот се радва. В едно отношение ти се радваш, в друго едновременно скърбиш. Младият се радва, старият скърби. Старият кой е? Който не разбира, той скърби. Младият, който се радва, кой е? – Който разбира. Тогава младият, който не разбира? Сега не зная, едно време така беше. Аз като дойдох на земята, виждам, ча младите плачат, старите не плачат. Казвам: Обърнал се е светът наопаки. Младите не разбират, а старите разбират. Срещнеш стария човек, разбира какво нещо е любовта. Срещнеш младия човек, не разбира какво е любовта. Един приятел иде, дай му хубава книга, свещена книга, разгледа я оттук, оттам, отдели един лист, пет пари не дава. Казва: Дайте нещо друго, някоя друга книга. Старият като я вземе, с какво уважение гледа книгата. Няма да дере, няма нищо да прави. Аз представям нещата доста реално. Целият живот е една свещена книга, която е разгъната пред нас. Няма по-свещена книга за мене, в научно отношение, от книгата на живота. Цялата природа е една книга. Вечерно време тази книга се разгръща. Като изгрее слънцето, затваря се книгата и тогава аз трябва да ида изкуствено да отворя една малка част. После пак да се изгаси свещта, да не би да отворя книгата, тя се отваря в 12 часа. Ако сте на екватора, 12 часа книгата е затворена и 12 часа книгата е отворена. 12 часа като отворите книгата, на физическото поле и 12 часа като се затвори книгата, ти си в другия свят. Вечерно време всички ходите да учите. Понеже няма установена връзка между тоя и оня свят, няма още установена връзка и тогава се причинява злото. Връзка не че няма, но нашето съзнание не е дошло до тази степен. Запример, някой път като говорим за оня свят, ти докато не ходиш в оня свят, минаваш за учен човек. Щом поменеш за оня свят, току те погледнат и казват: „Дали е с всичкия си ум?“ Аз на един много учен човек говорих и той като ме срещна веднъж казва: „Ти с ума ли си? Виждам, образован човек ми се виждаш, ще си изменя мнението за тебе.“ Слушай, рекох, аз ще ти кажа няколко неща, че след една година като ме срещнеш, ще ми кажеш. Казва: „Откъде ги знаеш тия работи?“ Рекох: Защо правите такова разграничение между този свят и оня свят? Оня свят е все този свят. Аз виждам по-далече, аз съм далекоглед. Виждам на 10, на 20 километра, виждам и по-далече, виждам на слънцето какво има. За мене не са потребни вашите телескопи. Казва: „Какво виждаш?“ – Виждам какво става на слънцето. Не ми трябва телескоп да погледна на слънцето. Виждам и без телескоп. – „Ти с ума ли си?“ – Прав си. Не мисли, че каквото ти мислиш само то е вярно. Аз като ти говоря, че виждам какво става в слънцето, а ако мислиш по твоему, както ти мислиш, прав си, но и ти трябва да започнеш да мислиш, както аз мисля. Трябва да те заведа да провериш тия работи за 5 минути отгоре. Аз и сега може да те накарам да вярваш като мене, но не искам да те изкуся. Ти сега може да провериш. Но, ти ще кажеш: „Какво ме шашардиса?“ – Аз не обичам лъжата. Туй не е лъжа. Един ден и ти ще дойдеш, дето съм аз и ти ще дойдеш. Понеже аз съм на една обстановка висока, виждам, аз не се поддавам, аз благодаря, че съм на това място и може да го използувам. Ти си долу, в долината, не виждаш. Като излезеш на моето място, ще видиш, както аз виждам. Ако сляза долу, при тебе и аз ще виждам като тебе. Дето си ти, аз съм бил там. Казвам: Нашата цел не е да правим от хората, да ги убеждаваме дали има Господ, дали има онзи свят или не. Туй не е тема за научни изследвания. Нека се занимават другите. Онзи свят е свят. За мене фактът е факт. Фактът е нещо, което нито се оспорва, нито се отрича. Едно нещо, което не можем да го отхвърлим и не може да го приемем, то е факт. Може да го обясняваш, но то съществува. Върху тия факти в света е обоснована хипотезата. Върху хипотезите се основават теориите, а върху теорията е обосновано онова, което става в практическия живот. Фактът е онази неумолима истина, която седи. Аз считам една хипотеза, тя е лъч или топлина. Теорията е светлина, обосновано е онова, което се прилага и изпитва. (Това) е факт, защото всичко иде от факта. Фактът се нарича една неоспорима истина. Истината не търпи да се оспорва, нито да се отрича, нито да се приема. Истината трябва да се приеме като нещо абсолютно доказано. Ти, ако речеш да докажеш истината, ти ще влезеш в ада. Ако ти речеш да я отречеш, пак ще влезеш в ада. Тя не търпи нито отричане, нито може да я твърдиш. Значи истината във всички същества, където и да са, всички същества имат едно и също понятие за истината. Само отвън едни изразяват по един начин, а други изразяват по друг начин. Тия, които отвътре изразяват по един начин, ги наричаме добри хора, а тия, които изразяват външно, по друг начин изразяват, ги наричаме лоши хора. Лошото за мене е само един метод. Христос казва за този, за едно същество. Той отначало беше човекоубиец, отцеубиец, баща на лъжата. И когато лъже, от своето си лъже. Не казва истината, както знае, защото той е бил там. Той знае истината, но той от себе си, както той намислил, той създаде една хипотеза. Не онази, неоспорима истина, но създаде една хипотеза, създаде една теория и следователно, казва: Това е. Той остави фактите настрани. Сега да оставим (това). Ние не искаме да влезем в спор с онова, което става в природата. Когато запитали един от великите учени на Египет, какво нещо е злото, той само си стиснал устата. Ние, съвременните хора, искаме да разрешим какво нещо е злото. Злото е нещо, което не може да се разреши. И доброто е въпрос, който не може да се разреши. Те са два въпроса, които едновременно изпъкват. И двата едновременно влияят в света. Злото и доброто са два фактора в света. Половината от човечеството са от страната на злото и половината от страната на доброто и същевременно разменят стоките си.

Виждаме една много добра жена се оженила за един много лош мъж и един много добър мъж се оженил за една много лоша жена. Виждам едно дете много добро, а другото много лошо. Казваме: Защо туй противоречие? Злото, това е мъжкият принцип в природата, доброто, това е женският принцип. Как ще го разберете сега? Вие ще кажете, че една жена е лоша, значи станала мъж. Казвате: „Тя е добра, значи станала е жена.“ Те са научни тези. Понятието за злото и доброто трябва да имат една определена идея, пък може в математиката да имат известен резултат. Ако една дума не е строго определена, ако няма понятие у вас, известни трептения, тя не може да даде една определена идея. Вие щом вземете една идея от първата лесница, тонът „до“, той има определени трептения. Някои считат 16, някои считат 32 трептения. Да кажем 32 трептения, то е „до“. Питам: Във втората октава, „до“-то от колко трептения е? Ами в третата октава, в четвъртата, в петата, в шестата, в седмата октава? В седмата октава тия „до“ се различават по броя на трептенията. Във всяка октава има по едно „до“, но всяко „до“ постепенно се различава. Ако впрегнеш на работа „до“-то, от едната октава ще дойдат едни резултати, от втората октава ще дойдат други резултати, от третата – трети резултати. Всичките ще дадат различни резултати. Аз, запример, сега гледам една много хубава песен направена и гледам как постепенно е построена. Най-първо виждам две терци, след туй последователно две секунди, после забелязвам една кварта, след туй пак терца, пак секунда. Разискват във философията на музиката защо е терца там? Туй за мене разрешава въпроса. За вас не разрешава. Аз, като видях тази песен, разреших един въпрос. Вие ще кажете: „Що ме интересуват терците? Без терци не може ли?“ – Не може без терци. Дом без терци не може да се създаде. Първото свързване на дома е терцата. Първото създаване на дома е секундата. Двама души като се влюбят, това е секунда. Двама души като се влюбят – това е терца. Двама души, като направят едно завъртване в живота, това е квадрат. В квадрата вече имате две положителни числа, имате и две отрицателни. Тогава имате баща, майка, брат и сестра. Братът е положителен, сестрата е отрицателна. Бащата е положителен, а майката е отрицателна. Това е квадратът. В този квадрат не се съобщават. Те се движат. Кръгът е образуван от 4 същества, които се движат за постигане на някаква идея. Ако ти не разбираш туй движение, домът е нещастен. Дето има нещастие в дома, квадратът не се движи правилно и триъгълникът не се движи правилно. Той се движи правилно, но нямате един опит. Вземете един малък триъгълник построен, вземете един равностранен триъгълник и направете един малък опит. Вземете да построите един равностранен триъгълник и след това във всяка една страна на триъгълника направете друг триъгълник от три страни, ще се образува един друг по-голям триъгълник. Първият триъгълник ще бъде обърнат нагоре, а вторият триъгълник ще бъде обърнат надолу. Работите ще се обърнат надолу с главата. Може да вземете в големия да построите друг триъгълник и веднага триъгълникът ще се обърне, той ще бъде в хармония с вътрешния и ако в този триъгълник пак построите друг, и той ще се обърне надолу, той ще бъде в съгласие с втория. Имате обръщане нагоре и надолу. Вие ще видите пак кръгообразно движение. Аз виждам, че тази работа е неразбрана, понеже и за мене е неразбрана. Неразбрани работи са всички ония, които са извън нашия поглед, че не може да виждаме цялото движение, което остава. Отчасти виждаме нещо. Онова, което виждаме, е неразбрано, понеже то има отношение към разбраното. Ние казваме: Тази работа нас не ни е ясна. Казвам: Сега, при сегашните условия, научно искам да се възпитавате. Често казвате: „Да разбираме детската душа.“ – Как се разбира детската душа? – „Да разбираме душата на този народ.“ Как се разбира душата на този народ? Стремежите на духа или на душата не сме разбрали, ума не сме разбрали, сърцето не сме разбрали, а ще искаме да разбираме духа на този народ. То е още по-велико. Един народ си има своя душа. Един светия си има своя душа. Всеки човек има своя душа. Ако и растенията имат душа, вие ще кажете: „Как е възможно?“ Разликата е, че човешката душа е пробудена, а душата на растенията не е пробудена. Какво значи? Душата на човека вече слезе във физическото тяло и се индивидуализира. Личност има. Когато душата на растенията не е в самото растение, а е извън растението, в един свят извън растението. Ясновидците виждат, че душата на растението е извън тях. Растението е, додето живее неговата душа. Ако влезете в Божествения свят – минаваме много неща, които не са научни. Ако влезете в другия свят, (ще) се разправяте с растенията, както тук с хората. Те там се прегръщат, целуват се, разговарят се и като слязат на земята, стават глупаци. Не искам това да го разбирате. Аз искам вие да идете в този свят, дето аз съм, да проверите и да видите и като се върнете, да кажете: „Така е.“ Няма какво да вярвате в мене. Аз не искам да вярвате, идете и вижте и като се върнете, ще кажете. Някой ще ме пита: „Какво разбираш от музика?“ Казвам: Като следваш 4–5 години в музикалната академия, тогава ще ми кажеш какво си научил. Сега не си ходил в академията още и казваш: „Каква полза ще принесе музиката?“ Двама души не могат да се обичат, ако не знаят музика. Всеки, който се лиши от музиката, моментално умира. Като чуе един тон на музиката, оживява. Някой казва: „Мене не ми трябва музика.“ Твоята съдба е подписана. За да оживееш, ти непременно трябва да бъдеш музикален. Понеже музиката, това е един метод за помиряване на всичките големи противоречия, които съществуват на земята. Само когато ти се стремиш да примириш нещо, то е по закона на музиката. По никой начин друг не можеш да примириш. Да прощаваш на хората, музикално може да им простиш, тъй щото един човек, който те обиди, той криво е изпял една песен. Той през въздуха прекара движението, изпял ноти и казва: Аз не ви обичам и вие се докачите. Турете : Аз, не, обичам ви. Турете само запетая на песента. Само една запетая изкривила вашето музикално разбиране. В музиката думата „не обичам“ не съществува. В музиката „не обичам“ съществува като усилване на обичта. Когато в музикалния свят искат да усилят любовта, казват: „Аз не ви обичам.“ И младите моми знаят тази теория. Когато искат да събудят в един момък любов, казват: Аз не ви обичам, а той се запали още повече. Запали се сърцето му, те разбират от музика, и законите на музиката разбират.

Сега изнасям известни факти, които са релативно, относително верни. Съществува един свят на противоречия, то е като една постановка, така необходимо е туй. Не може всичките земи да са планини и всичката земя не може да бъде една валчеста топка, една гумена топка. Ако има планини, подразбирам има и долини, има и полета. Туй разнообразие е необходимо. Питам: Цялата земя може ли да бъде само планини? – Не може да бъде, защото под думата „планини“ разбираме един контраст. Под думата „долини“ разбираме един контраст. Под думата „любов“, разбираме пак контраст и безлюбието се подразбира. Безлюбието е долина, а пък любовта е един висок планински връх. Между туй безлюбие и тази любов ние виждаме че има (разлика). Там, дето е любовта, нищо не расте, а там, дето е безлюбието, всичко расте. Как ще си обясните? Любовта горе е планински връх, а безлюбието е долина. Там, дето е любовта, нищо не расте, никакви плодове няма, а дето е безлюбието, всичко расте, за да се образува една връзка между любовта и безлюбието. Любовта дала всичко на своята сестра безлюбието, че да има какво да ѝ даде. Тя казва: „От мене зависиш, аз ако не ти давам да те храня, гладна ще умреш.“ Всичките светски хора казват: „Ние ако не сме, вие гладни ще измрете.“ Туй е обмяна. Всички тяхни блага им ги дадохме ние. Богатството, което събрахме горе от небесното пространство, ние им го изпратихме. Поляхме тяхните плодни градини, светлина, всичко изпратихме с голямо смирение. Казваме: Много сме ви благодарни, че работите долу. Плодовете са хубави, житото е хубаво, хлябът е хубав. Виждаме, че и говорът започнал вече да става сладък. Новата наука, в този смисъл, така ще примири света. Това е начин на света и възпитанието на света. Силните хора трябва да заемат място на слабите. Да дадат място на слабите, защото слабият човек, колкото и да се насилва, все слаб си остава. Силният човек, колкото и да се смалява, той се смирил, той се е качил на гърба и казва: Знаеш, че аз съм господар. Той само като мръдне и отхвръкне.

Има един анекдот. Един царски син се е качил на гърба на слона и казва: „Знаеш ли, че аз съм царски син?“ Слонът го хванал с хобота си и го турил на земята и казал: „Може ли да се качиш на гърба ми?“ Взема го от земята и пак го качва на гърба си. Казва: „Не ми хлопай по главата, защото моят нос е по-дълъг. Аз те нося, то е от моето снизхождение, не ми тропай по главата.“ Когато дойдем до един силен човек, трябва да знаем, че ние не сме царски синове, но да поблагодарим. Туй дете трябва да погали този слон и да му каже: „Много си добър.“ Като дойдеш до един силен човек, кажи му сладка дума, хвърли му един мил поглед, да бъдеш признателен. Ние казваме: Какво от това? Ако е силен, не е Божествен. Силният човек е благороден, като те види паднал на земята, качи те на гърба си. Какво ще кажеш? Като дойдеш до вкъщи, пак те хване и те сложи, ще ти каже: Сбогом. Често в Библията се казва: Вие, силните, носете погрешките на слабите. Слабите какво да правят? Слабите да благодарят на Бога. Аз, ако съм слаб човек, ще кажа на силния: Благодаря ти на тебе, че ми помогна. Кажи на Господа, който живее в тебе: Благодаря, че ме научи на много хубави работи. На Господа, който живее в тебе, благодари, че те е научил на много хубави работи. Аз не може да му предам. Предай му ти моята благодарност за доброто, което Той ми направи. На тебе благодаря и на Господа благодаря, не му търся повече. Аз не съм като онзи, който търси Господа в небето. Аз, ако му казвам, още така ще кажа. Пък после, като отида в небето, ще благодаря на Господа. И в небето, и там ходя. Небето за мене съвсем друго представлява. За мене небето представлява един свят неопетнен, на абсолютна чистота и светлина. Един свят на абсолютна музика, на абсолютно благо, дето всичките мислят все за добро, добро да правят.

Та казвам: Понеже сте дошли на земята, аз не искам да ви проповядвам да напуснете земята и да идете в небето. Тук ще седите. Земята е велико училище, което ви дава всичкото знание, което носят великите хора на земята, в каквато и да е област. За мене всичко, което учените хора пишат, е добро. Някой ще каже, че не е добро. Някои неща са временни. Всички временни неща са добри. Някои неща са временни и временните неща стават излишни за някои, но не и за други. Казвам: Тъй, както светът върви, върви към по-добро. Жените сега са по-добри, по-свободни, отколкото едно време. Мъжете са по-свободни и за в бъдеще след 50–100 години, ще бъдат най-малко 2 пъти по-свободни, отколкото сега. Някои се оплакват, че светът е лош. Светът сега е станал по-добър, отколкото в миналото. Светът е лош по единствената причина, че ние от този свят искаме повече, отколкото той може да ни даде за сега. Ние зимно време не можем да изискваме от слънцето това, което слънцето не може да ни даде. Зимно време в умерените пояси не може да дадеш условия да ореш, да сееш, да садиш. Значи ще чакаш 3–4 месеца, когато слънцето дойде до известно положение и тогава да се създадат благоприятни условия. Трябва да спазваме този закон. И любовта върви по този закон. Има една любов, която наричаме екваториална. Има една любов, която я наричам на умерените пояси. Има една любов на студените пояси. Има една любов на северния полюс, на най-студеното място. Вие трябва да разбирате условията, при които любовта може да се прояви. Екваториалната любов съдържа много големи противоречия. Тя е долина. А пък любовта на планинското място, то е любовта на планинския връх, там нищо не става. Но там е най-чистата любов. Онази чиста, неопетнена любов, която вие искате. Вие искате тази любов да я намерите в долините на човешкия живот. Тук ще намерите екваториалната любов, която има тия противоречия. Но между любовта на северния полюс и екваториалната любов има връзка. Любовта на долините зависи от високите положения. В живота туй е вярно. Мъжът и жената, и двамата не трябва да живеят в долината. Ако дойде за в бъдеще, аз бих казал: Хората, като създават дома, да не го създават както е сегашното схващане, това не е философия. Не искам да спорят. Ако жената е планински връх, мъжът трябва да бъде долина. Ако мъжът е планински връх, жената трябва да бъде долина. Ако жената представлява океан, мъжът трябва да представя суша. Ако мъжът представя океан, жената трябва да представя суша. Трябва да има възможности на нещата. Ако жената е суша като мъжа, нищо няма да излезе. Та казвам: Някои искат да определят жената по какво се отличава. Жената се отличава по устройството на своето тяло. Жената се отличава по устройството на своя мозък. Жената се отличава по устройството на своите способности и чувства, кардинално се отличава от мъжа, и мъжът, и той кардинално се отличава от жената. Това не е противоречие. Това е хармония. Мъжът на друга гама е създаден. Те са две велики гами в света. Жената представлява миньорната гама, а мъжът представлява мажорната гама. Децата представят смесените, хроматическите – ту миньорни, ту мажорни. Миньорните гами имат дължина, мажорните гами имат височина в себе си. Между дълбочината и височината, туй е, което дава хармония. Миньорните гами дават мекота, а мажорните – сила и мощ. Не грубост. Грубостта е прекалена сила. Силата е необходима за преодоляване на известни мъчнотии в света.

Казвам: Като дойдем до нашите мисли и чувства, законът е същият. Някой път трябва да знаеш, че трябва да започнеш с известна мекота, но ти свършваш с известна сила. Да свършиш с мекота, това са два метода, които трябва да употребиш. Но в дадения случай трябва да знаеш по кой метод да започнеш: по една миньорна гама или по една мажорна гама. После, онези, които изучават от вас музиката, вземете един тон „до“. Ако си взел право този тон, може да го провериш по един начин. Начин имаш в себе си. Вземете простият пример. Ял си някоя храна, която е мъчно смилаема и като топка се е спряла на стомаха. Ако вземете този основен тон на първата гама тихо, полека, ще го вземете веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти и като го вземете правилно, веднага ще ви стане приятно, веднага тази тяжест ще се премахне. Музикално може да се направи един опит. После двама души се скарат. Единият, който се кара, и другият да вземе основния тон „сол“, защото има „сол“ в първата гама. В първата гама „до“ е основен тон. „Ре“ е основен тон. „Ми“ е основен тон. „Фа“ е основен тон. „Сол“ е основен тон. „Ла“ е основен тон. „Си“ е основен тон. По-нагоре ги няма. „Сол“ е основен тон. Скарал се някой, вземи, че попей тона „сол“. Щом вземеш правилно тона „сол“ този човек, който дига шум около тебе, ще почне да пее и ще каже: „Извини, братко, аз не постъпих добре, ще се примиря с тебе.“ Защо ще му казваш: Ти не говориш хубаво, не се отнасяш човешки, не е по Бога. Ти пей само „сол, сол, сол.“ На български много хубаво е „сол“. На пръв поглед новите методи се виждат смешни. Ами старите методи какви са? Влезе учителят по първия метод на възпитанието между две дървета тури крака на ученика и учителят удря с тоягата. Преди 70–80 години краката се биеха. Значи добър да станеш. Като възпитаха човека да стане добър, казват: Станахте добри. След туй вторият метод ще турят, ученикът на гърба на другия, че учителят ще го налага по задницата. Когато бие по задницата, казва: Малко да ядеш. Това значи хигиена на яденето. След това дойде ръката. Аз съм виждал учителят дигне дряновата пръчка, ученикът си простре ръката и учителят удари, а някой път ученикът си дръпне ръката, за да избегне удара. Той пак ще си просне ръката и той като го удари, три пъти го удари, значи трябва да мислиш хубаво. Справедлив трябва да бъде ученикът. Най-после дойде шляпането с плесница, не с пръчка. Учителят удари една плесница, едно шамарче. Какво означава? – Справедливост. Шамарчето какво означава? – Педагогически сега го вземат. Всички го употребяват този метод. Но да оставим. В нас има известни противоречия, те съществуват. Противоречията не са нещо лошо. В мене има противоречия, от които трябва да се освободя. Искам, не искам, има набрани известни излишни вещества, които моят организъм не търпи. Аз трябва да се освободя. Туй може да са чужди вещества, които може да се изхвърлят чрез изпотяването, може да се изхвърлят навън. Но по кой начин чуждите вещества трябва да се изхвърлят навън? Имаш нещо в сърцето си, което те мъчи. Чувствуваш неразположение. Значи сърцето ти е натоварено с излишни, чужди вещества, които не трябва да са в сърцето. Туй, чуждото трябва да се изхвърли навън, по който и да е начин. Събрал си някаква мисъл, която те мъчи. Тази непотребна мисъл по същия начин трябва да се освободиш от нея, да остане онази, чистата мисъл, чистото чувство, чистата постъпка. Тия чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки са елементи, с които се гради физическото тяло и се обуславя целият наш живот на физическото поле, от който зависи и щастието на човека. Щастието зависи от нашите мисли, нашите чувства и нашите постъпки на земята. Не какво мислим за небето, защото ако туй небе не може да съществува по същия начин вътре в неговия ум и ако духовният свят не може да съществува вътре в неговото сърце и ако всичко онова най-възвишено и благородно не може да съществува в неговите постъпки, къде е човекът? Това е човекът. Физическият живот е един опит, който ни показва по кой начин можем да влезем в една правилна връзка с другите по-напреднали светове и в съвременното възпитание трябва да се внесе този метод. Сега, учат закон Божий, как е учил Христос едно време. Всичките християни станаха толкоз верующи, че каквото казал Христос преди 2000 години, сега му вярват, но ако дойде Христос на земята да говори сега, ще кажат: „Ние имаме особено мнение.“ Това, което е говорил преди хиляди години, кога ще дойдем да вярваме? Когато дойде Христос, евреите вярваха в Мойсея, който беше говорил преди хиляди години, преди Христа. Християните казват: „Вярваме в Бога.“ Сега и вие сте закъсняли, вярвате в това, което Христос е говорил преди 2000 години. Христос като дойде сега, няма да говори това, което е говорил тогава. Какво ще говори сега? Христос едно време говореше за спасението на хората, какво робство беше тогава. Знаете ли какво беше в Римската империя? Един патриций имаше право да има роби. Нямаше закон, който да ги защитава и тогава Христос търсеше спасението на човечеството, тия патриции да не убиват. В наше време като дойде Христос, ние днес убиваме млекопитающите животни и мислим както патрициите, че имаме право на своите роби. Казвате: „Те нямат душа. Господ ги създаде да ги убиваме.“ Като дойде Христос какво ще говори днес? Няма да ви стане приятно. Ще говори малко върху въздържанието да се откажете от месната храна, да не измъчвате вашите по-малки братя. Казвате: „Много ще се размножат“. Но виждаш философията. Нещата много се размножават, когато се злоупотребява. Нещата малко се размножават, когато добре се употребяват. Употребявай едно нещо добре, за да бъде в нормално състояние. Щом постъпваш ненормално, тия неща ще започнат да се увеличават.

Казвам: От съвременно гледище – не за вярване. Вие имате много добро вярване. Аз намирам отлични вярвания. Вие даже за Христа вярвате по-добре, отколкото аз вярвам. Мнозина от вас външно, аз пример вземам, каквото благоговение имате за Христа, аз бих желал туй благоговение да го имате отвътре, като стане дума за Христа. Сега за другото да се справим. Ако дойдем до вътрешната страна, какво е казал Христос, но щом дойдем да се отречем от себе си, после да раздадем имането си, колко хора и християни има, които са готови да раздадат всичко, но така да го раздадат разумно? Колко християни има, които биха се отрекли не глупаво, но разумно, тъй че да ти е приятно. Като се самоотречеш, нищо да не изгубиш в себе си, (но) да получиш. Не да понижиш една душа, но да подигнеш. Като се самотречеш от всичкото богатство, не да осиромашееш, но вътрешно да забогатееш. Сега някои мислят, че трябва да се отречем от златото. Но има една вътрешна страна на златото. Знаете (ли) каква сила се крие в златото? В златото се крие една сила, която може да произведе безсмъртие. Ако хората обичат златото, по единствената причина, понеже съдържа елексира да бъде безсмъртен човек. Казва: „Аз ще живея.“ Но като приемат златото, не може да оперират вътрешното богатство и те умират като другите, пък и другите казват: „Ние, като нямаме злато, сме осъдени на смърт.“ Казвам: Не да се проповядва сиромашия. Христос е проповядвал богатство. Но богатство, което е основано не на лъжа. Не да ти дадат една книжна банкнота, да мислиш, че ти си богат. Избягвай онова, лъжливото богатство. Като имаш 100 хиляди кожи, одрани от животните, да мислиш, че си богат. Избягвай заблуждението. Ти носиш смърт със себе си и ти ще бъдеш одран като тях, нищо повече. Избягвай онова, неправилното богатство. Като мелят житото, правят го на брашно и ти така ще бъдеш смлян като брашното един ден и от тебе нищо няма да остане. Как се определя какво е неправедното богатство? Праведното богатство носи щастие за всичките хора. Всичкото богатство, което носи радост. Богатство, което носи смърт, което носи сиромашия, което носи лъжа, благодарим за такова богатство. Нито богатството искам, нито сиромашията искам. Сиромаси наричам всички хора, които са се освободили от лъжливото богатство. Богати хора наричам тия, които са приели новото богатство, което носи благото на човечеството, благото за всички. Сиромах човек е онзи, като види богатия, казва: „Този брат е достоен, той заслужава. Аз му вярвам, аз не искам да съм на неговото място.“ Той е благоразумен сиромах. Сега Бог ни е изпратил с несметни богатства в този свят. Несметни богатства, които нашият ум съдържа. Хиляди поколения са оставили такива наследства за нас. Хиляди поколения са оставали наследство в нашето сърце. Хиляди поколения са оставили наследство в нашето тяло и при това казваме: Кажете ни сега какво ще каже Христос на земята като дойде? Сега някой проповедник казва: „Като дойде Христос, Той тъй ще говори.“ Представя Христа така. Ти с тази жена защо така се отнасяш? Ти с мъжа си защо така се отнасяш? Не, не! Христос, ако дойде в един дом, ще потупа мъжа и ще каже: Много добър си. Ще ви даде по един билет да идете да се разхождате. Мъжът на север, а жената на юг. Само за изяснение ви казвам това. Предполагам аз сега. Ако дойде Христос, може да ме корегира. Аз съм казал нещо, но съм убеден, че 99 без едно, защото на едно място четох, че учените хора са достигнали до абсолютния студ, до 272.9 градуса, значи до едно място, дето има абсолютен студ и при този абсолютен студ въздухът става течно тяло. Ако прекарате един живак, той става твърд като камък, че може да забиете в живака един гвоздей и ако го ударите с чук, не може да държиш повече от 1 секунда, понеже като държиш, той ще се разпадне.

Казвам: Трябва ни още една част до абсолютния студ, 1/10 част ни трябва до абсолютния студ. Питам: След като намерят хората абсолютния студ, какво ще се постигне? Който разбира, ще се постигне. Има някои постижения. Питам тогава: Защо е така грамадна разликата? Защо студът съдържа 273 градуса? Абсолютен студ. За топлината не се казва колко е абсолютната топлина. Топлината ни най-малко не съответствува. Какви са деленията тогава? Значи деленията на студа са големи. Студът и той изгаря. Един чук при този студ, разглобява се. Желязото при студа не може да издържи, разтопява се. Като дойдем при топлината има 1000–2000–10000–25000 градуса. Предполагат, че слънцето има 25 милиона градуса. А някои (предполагат, че е) 30–40–50 милиона градуса топлина. Каква топлина е тя? Вече не една малка частица е засегната. Но онази, първоначалната топлина. Казвам: Понякой път вие страдате от две неща. Вие страдате от абсолютен студ, който образувате в себе си. В Холандия правиха тия опити. Вие изстудявате сърцето и казвате, аз не го обичам. Ти го изстудяваш сърцето си. Ти като го изстудяваш, изстудяваш и себе си. Някъде се нагорещяваш, искаш да му отмъстиш. Някъде се нагорещяваш, искаш да отмъстиш някому. Същевременно, като направиш пакост на него, правиш пакост и на себе си. Та в дадения случай нито изстудявай, нито стопляй. Остави хората с обикновения студ. Нищо повече. Учените хора за в бъдеще туй ще го изучават. Имат съвсем други съображения. Онези, които развиват голяма топлина, и те имат съображения. В новото учение, оставете в живота онази, нормалната топлина. Нормалната топлина коя е? – 36 градуса. Значи човек не е още в състояние да понесе по-висока тампература. Те считат, че 37 градуса е малко анормална. 37 градуса трябва да стане нормална топлина, но тя още не е нормална топлина. Една нормална топлина трябва да съдържа един, два, три, 123 градуса. Но при 123 градуса другояче може да се говори. На 123 градуса, понеже човек има 4 тела основни, през които. 36 засега е нормална. Доста е 36 градуса, за физическото тяло е тя, за астралното тяло топлината е друга. За умственото тяло топлината е друга, за причинното тяло топлината е друга. Причинното тяло на човека може да издържи на 273 градуса и два пъти да му туриш по толкоз, то няма да усети. Физическото тяло при 273 градуса няма нищо да остане от него. Засега изучаваме физическото тяло. Казваме: Като умре човек. Ами че туй тяло, то е външната страна. Върху туй тяло сега се гради друго едно тяло, което всеки може да го види. Всеки може да го види. Правете опит. Който и да е от вас, елате и направете един опит. Да не мислите тъй, че ще ви дадем известни мисли и желания. Ще видите, че в половината част отгоре лицето ви ще стане червено, да се освежи лицето ви и веднага да се подмладите. И като ви оставим пак, ще се повърнете при туй същото положение.

Казвам: Трябва да измените вашите постъпки, вашите мисли и веднага ще видите, че лицето ви ще се измени. Трябва да знаете, как действува законът на вашето духовно тяло. Щом искаш да действуваш със законите на любовта, ще влезеш в духовното тяло. Ако искаш да станеш умен човек, ще влезеш в законите на умственото тяло. Три тела има човек, с които трябва да знаеш как да постъпваш. Трябва да имаш здраво физическо тяло, ако искаш да постъпваш добре. Ако искаш да обичаш, трябва да имаш духовно тяло. Ако искаш да бъдеш умствено здрав, трябва да имаш умствено тяло. Тия тела влизат едно в друго. Най-шуплесто е физическото тяло. Духовното тяло влиза в шуплите, Божественото тяло влиза в умственото тяло и те съставят едно цяло. Как ще го разберете? Аз не съм го разбрал, че вие как ще го разберете? Какво е духовното тяло? Вечерно време си лягате, но отивате да се разхождате. Питам: С кое тяло? То е вашето духовно тяло. Човек ходи, приказва, после се връща, бягате, гонят ви, с кое тяло? В туй тяло, с което в събранието ходиш, приказваш с другите хора, след като се върнеш на земята, пак ще се разхождаш по същия начин. Вие имате тази опитност. Вечерно време не сте ли гледали как изгрява слънцето? Казвате: „Какъв е духовният свят?“ Точно както го виждате на сън. Реалист съм. Както вие сте го видяли на сън. Няма друго описание. Казва: Като бях млад. Някой път се огледаш в огледалото, млад си, но като се върнеш, гледаш стар дядо, космите побелели. Мене ми разправяше една стара баба: „Като се погледна в огледалото, казвам: Да ме поживи Господ, да ме направи такава, каквато бях. Като се погледнах, колко бях красива, а като се събудих, казвам: Остаряла съм.“ Вие сте млади, само временно сте остаряли. Вие сте умни, само временно сте оглупяли. Искам да се посмеете малко, понеже, когато човек се смее, благословението иде. Човек като е сериозен, стиснат е малко, че не може да дойде Божието благословение. Искам малко да се посмеете, че Божието благословение да дойде във вас. Че как се смее? Човек има едно чувство да се смее. Само че смехът да дойде на време, да се смееш на време. Когато дойде време за Божието благословение, да се посмеем. Когато Господ каза на Сара, че ще роди дете, тя се позасмя. Казва: Не можах на младини, че сега на 83 години. На млади години като не можах да родя, че сега? Казва: Защо се смееш? Тя се уплаши. Започна като всяка жена да се отрича. Казва: Не се смея. Понеже едно благословение ще ви дойде, вие се позасмейте малко. Ще дойде нещо ново във вас. Като Сара ще родите нещо хубаво за идущата година.

Пожелавам ви на всинца да бъдете здрави, бодри и весели, да учите всичко и да приемете Божието благословение.

Благословен Бог наш.

Добрата молитва.

19-та неделна беседа от Учителя, Държана на 6 февруари, 1938 г., 10 ч. преди обяд. София – Изгрев.