Неделни беседи - 1915, 1916 г.
Да възлюбиш Господа (1914-1920)
4. Ще бъдат научени
4. Беседа от Учителя, държана на 24 декември, 1916 г. София.
„И всички ще бъдат научени от Бога. И всеки, който слуша и се научи от Отца, иде при мене." (Йоана 6:45)
„Всички ще бъдат научени от Господа." Идеята, скрита в тоя стих, е проста. За да се обясни същината на Бога, трябват дълги обяснения, дълбоко проникване в стиха. Понятието Бог е отвлечено, достъпно само за философски умове, за хора с висока култура. Тоя въпрос още не е достояние на съвременните хора. Ще възразите, че и вие сте носители на културата. Вие сте от арийската култура, от културата на доброто и на злото. Хората от тая култура не са в състояние да разберат тоя стих. Ако на съвременния човек кажеш, че ще бъде научен от Господа, той ще се види в чудо, не може да разбере, как и отде ще дойде Господ да го научи. Какво е Бог? Той е Първата Причина на нещата. Думата „причина" е съставена от две срички: при и чина. Казваме: Чина нещо, т. е. правя нещо. Значи, Бог е Оня, Който прави първите неща. Вие, както и всички хора, сте първите работи на Господа, но не в тоя вид, в който сте сега. Като казвам, че вие сте първото дело на Господа, имам пред вид вашата душа, която е скрита във външната обвивка – тялото.
„Ще бъдат научени." За да бъде научен, човек трябва да има вътрешен стремеж, подтик към онова, което ще учи. Ученик, който има вътрешен подтик към учението, лесно ще намери учителя си. Момък, в душата на когото има любов, лесно ще намери своята възлюбена. Следователно, за да намерите Бога, Който ще ви учи, първо Той трябва да проговори в ума, в сърцето и в душата ви. Тогава ще намерите и мене. Какво разбирам под „мене"? – Синът Человечески. Казваш: Аз желая да бъда Син Божи. – Няма по-велико нещо от това. Да бъдеш Син Божи, това значи, да служиш и да знаеш, как да служиш. Който не може разумно да служи на Бога, не може да се нарече Син Божи. Служенето не е само към едного. Първо ще служиш на своята душа, после на своя дом, на обществото, на народа си, на своето племе и най-после на цялото човечество. Това са задължения, които човек трябва да научи и да изпълни. Това е велика наука. Да станеш музикант, да свириш добре на цигулка, това значи, предварително да си минал цяла школа, в която да си научил правилно да държиш лъка и цигулката. Много време ще се упражняваш, ще теглиш празни струни, докато най-после пристъпиш към по-сериозни упражнения. Който се учи да свири на пиано, първата работа е да се постави ръката му и да знае, какво положение да даде на пръстите си. И това не е лесна работа. Ще кажете, че тия неща са прости, и вие ги знаете. – Лесно се говори за неща, които не сте опитали.
Задачата на всеки човек е да се запита, Син Божи ли е той, или не е. С други думи казано, всеки трябва да се запита, служил ли е на Господа, или не. Ако може положително да си отговорите на тоя въпрос, всички останали въпроси се разрешават лесно. Това значи, да си научил вече да управляваш лъка и да пристъпиш към другия урок – да теглиш празни струни. Ще кажеш, че това е още по-лесна работа. – Какво нещо е лъкът? – За женената жена лъкът е нейният мъж. Ако е научила урока си, как да управлява лъка на своята цигулка, тя ще живее добре с мъжа си и разумно ще управлява своя дом. Рече ли с лъка да гони мухите, да бие децата, тя не може да управлява дома си. Казваме, че тая жена не може да свири на цигулка. И мъж, който не може да управлява своя лък, не е музикант, нито е в състояние да управлява своя дом. Както учителят по музика дава елементарни уроци на новите си ученици, така и Бог започва с всеки, който иска да се научи от Него. Първо Той ще преподаде начина, по който се управлява лъка; после, как се държи цигулката и най-после ще пристъпи към упражнения върху цигулката. Той ще каже: Вземи цигулката си, застани мирно и започни! Като научиш да свириш леки упражнения, постепенно ще пристъпваш към по-сложни, докато станеш господар на всички позиции. Това значи, да бъдеш научен от Бога. Вие сте дошли на земята, като във велико училище. Който се научи да свири, ще стане велик артист. Който не се научи, ще остане зад сцената. Такъв е великият закон. – Защо е дошъл човек на земята? – За да научи закона на милосърдието.
„Ще бъдат научени от Господа". Ще обясня тоя стих с легенда, в която се говори за създаването на света. Бог създал небето и земята, растенията и животните и решил да си почине. По едно време Му дошло на ума да направи човек, който да представя връзка между небето и земята. Като се научили за това решение, ангелите се изредили пред Господа, да Му дадат мнението си за съществото, което е решил да създаде. Пръв се явил пред Господа ангелът на Истината и казал: Господи, не създавай това същество. То ще завладее света. Втори се явил ангелът на Правдата и казал: Господи, не създавай това същество. То ще бъде жестоко и неотзивчиво, ще мисли само за себе си. Никога няма да влиза в положението на страдащите. После дошъл ангелът на Мира и казал: Господи, не създавай това същество. То ще напои света с кръв. С неговото явяване ще настанат големи кръвопролития. Бог се отказал от желанието си да създаде човека. Най-после се явила при Господа най-малката дъщеря на Милосърдието и казала: Господи, както си намислил, така направи. Създай това същество. Даже всички да се откажат от него, аз ще му покажа, как да люби, как да прояви милосърдието. От тия думи лицето на Господа светнало, и Той казал: „Ще създам това същество, ще го направя по образ и подобие свое." Значи, човекът бил създаден заради любовта на малката дъщеря на Милосърдието. И до днес още, който познава тая дъщеря, той запазва образа на Оня, Който го е създал. Който не познава тая дъщеря, той е осъден на изчезване. Малката дъщеря на Милосърдието е Христос.
Казвате: Как е възможно Христос да символизира дъщерята на Милосърдието? Може ли Той да се уподоби на мома? Христос съдържа в себе си двата принципа: мъжкия и женския. Под „мъж" се разбира разумно същество, което мисли, което носи в себе си едно от великите качества на Бога – милосърдието. Казано е: „Всички ще бъдат научени от Господа." – На какво ще бъдат научени? – На милосърдие. Това е велика наука. Това значи, да си научил правилно да теглиш лъка, правилно да свириш. Ще дойде ден, когато от ученик ще се превърнеш на учител, който ще преподава на другите.
И тъй, изучавайте Христовото учение, като учение за човешката душа. Само така човек ще познае отношенията си към Бога и ще се определи. Някой иска да изучава астрономия. Той трябва да се запита, какво отношение има астрономията към неговата душа. Тя говори за ония вечни условия, при които душата може да живее в безпределното пространство. Само оня може да живее в безпределното пространство, който се е научил да управлява лъка и да свири. – Искам да придобия Духа Божи в себе си. – Как се постига това? – Когато дадеш път на милосърдието в своя живот. Не можеш ли да направиш това, ще дойдат ангелите на истината, на правдата и на мира пред Господа, да кажат, че са били прави, когато са Го съветвали да не създава човека. Когато един от тия ангели види, че човек греши, той си казва: Аз знаех, че ще бъде така. Милосърдието и доброто трябва да работят дълго време върху човека, докато възстановят оня образ в него, който някога му е бил даден. Доброто в човека е в отношение 1:3. Едното е доброто, а тройката – трите неприятели, които му се противопоставят. Те са заблуждението, себелюбието и жадността да пролива кръв. Ще кажеш, че не си проливал кръв. Няма човек в света, който да не е проливал кръв. Миналият век е век на проливане на кръв. Иде милосърдието в света, което работи за повдигане на човечеството.
Друга култура трябва да дойде в света – културата на милосърдието, което ще определи отношенията на човека към Бога. Това е първото отношение, първото изкуство. Придобие ли се това изкуство, другите идат сами по себе си; всички тайни се откриват сами по себе си. Лъкът на цигулката символизира човешката воля. Ако волята не е възпитана, човек не може да изрази правилно своите мисли и чувства. При невъзпитана воля можем да говорим за неправилен и дисхармоничен живот. При възпитана воля имаме правилен и хармоничен живот. Мислите и чувствата са тоновете, които цигуларят предава чрез своята цигулка. – Кой цигулар се харесва на публиката? – Който свири хармонично. – Защо някои мъже и жени не могат да се търпят? – Защото цигулките им не са нагласени. – Какво трябва да се направи, за да се търпят? – Трябва да се обърнат към милосърдието. В него се крие изкуството да помирява хората.
Казваш: Искам да науча, как е създаден човекът. – Това не мога да ти разкажа. Мога да ти покажа, как да държиш цигулката, как да употребяваш лъка, но ти сам трябва да се упражняваш. Лъкът и цигулката трябва да бъдат доброкачествени, а ти да се стремиш да свършиш работата си докрай.
На всеки човек е дадена по една цигулка и по един лък. Всеки трябва да се запита: Тегля ли правилно лъка? Държа ли добре цигулката? Всеки ще си отговори и, ако не е доволен, ще се изправи. Ще държиш цигулката в хоризонтално положение, т.е. в пасивно, възприемащо положение. – Какво ще възприемаш? – Божествените тонове. Ако наклоняваш цигулката, ти си в един от активните процеси. Тоновете, които излизат от ръката ти, това са светлинните лъчи, които постоянно се развиват.
„Ще бъдат научени от Господа." Веднъж имаш стремеж, знанието иде само по себе си. Ако стремежът е насочен нагоре, човек започва да се учи от Господа. За такъв човек казваме, че е музикален. Колкото по-силен е стремежът на човека, толкова по-голямо е съдействието му. Всички добри хора му съдействат. Няма човек в света, който да не се отзовава на Божественото. То се проявява във вид на милосърдие. Дето е милосърдието, там почвата е обработена. Без него човек е подобен на пустиня. Казва се, че пустинята нищо не ражда. Тя е бездетна жена. За бездетния се казва, че е жесток. Като знаете това, пазете се от жестокостта, която спъва човешкото развитие.
Когато Навуходоносор завладял Ерусалим, решил да посети еврейския храм. Като влязъл вътре, той видял, че близо до храма клокочела кръв. Крайно учуден от това, той извикал свещениците да ги пита, отде иде тая кръв. Те му отговорили, че причината за кръвта се дължи на жертвите, които евреите принасяли на Бога. Значи, кръвта била от животни. Навуходоносор взел една чаша пълна с кръв и я сравнил с тая на животните. Оказало се, че кръвта около олтара не била животинска. Настоял да му кажат истината. Какво излязло? Той разбрал, че преди години, в тая местност живял един добър, благочестив свещеник, на име Захарий, който често им говорел, че не живеят добре. Те го намразили и, за да се освободят от него, убили го. Ядосан, Навуходоносор заповядал да убият всички свещеници и да турят телата им в кръвта, която клокочела. Обаче, кръвта не престанала да извира. Тогава той заповядал да убият много деца и да ги хвърлят в кръвта. И след това кръвта не престанала да извира. Чудел се Навуходоносор, каква е тая кръв, че от нищо не се насища. Най-после заповядал да убият много моми и момци. Кръвта пак не престанала да тече. Дълбоко замислен, Навуходоносор си казал: Чудно нещо, само един човек убит, и кръвта му с нищо не може да се насити! Тогава, как ще се насити кръвта на хилядите невинни хора, които аз убих? Той се разкаял за погрешката си и заплакал. Няколко сълзи паднали на мястото, отдето извирала кръвта. Голяма била изненадата му, когато кръвта престанала да клокочи. Само една сълза била в състояние да утоли кръвта на убития Захарий.
Питате: Защо плаче човек? Какво е предназначението на сълзите? Една сълза, излязла от окото на човека, може да го спаси от престъплението, което е извършил. Тя е сълзата на милосърдието. Христос казва: „Всички, които са научени от Бога, идат при мене." Оттук започва истинската култура, истинското знание. Под „култура" в широк смисъл, разбираме това знание и изкуство, което обхваща целокупния живот. Тя обхваща проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа. При тая култура всяко същество има своето определено място и предназначение; всяко същество има условия за своето развитие. Първото съзнателно същество, което се явило през тая култура, било човекът, т.е. мъжът. Под „човек" разбираме същество, което мисли. През тая култура е живял само мъжът. Тогава жената не е съществувала. – Как може животът без жени? – Няма да се впущам в подробности, но казвам, че тая култура може да се счита като една от забележителните култури на света. Тя е култура без страдание. Човекът е бил свързан с Бога. Другар му е бил Бог. В тая дружба човек придобил големи знания, но станал ленив. Ще кажете, че старият е ленив. Важно е, че леността го е заставила да търси другар да му помага. Той пожелал да му даде Бог един другар. Желанието му било задоволено. Бог му пратил другарка – жената. Дошла жената, но скоро се наситила на Адама, намерила, че е стар, и си потърсила млад другар. Тя намерила такъв в лицето на змията – черният адепт. От тоя момент започва втората култура – на познаване на доброто и на злото. Сегашната култура е на жените. Мъжете са безгласни букви, както шеговито се наричат „лукови глави."
Иде новата култура на света, която ще съедини двата принципа – на мисълта и на живота. Тя е културата на милосърдието, или културата на любовта. Първата култура е била на мъдростта, втората – на правдата, а третата – културата на любовта. Тая култура ще съедини мъжа и жената в едно цяло. Ще кажете, че съединяването подразбира обезличаване. Не е така. Да се съединиш, това значи, да се увеличиш, да се хармонизираш, да станеш по-силен. Българите поддържат девиза: „Съединяването прави силата." Една дума липсва на тоя девиз: Съединяването в любовта прави силата. Стремете се всички към това съединяване – мъже с жени и жени с мъже– съединяване в името на великата Божия Любов. Ще кажете, че това е едно и също съединение. Не, две съединения се образуват: първото съединение е мъжът на първо място, а жената на второ, според времето на тяхното слизане на земята. Второто съединение е жената на първо място, а мъжът на второ. Двете съединения се събират на едно място и дават общ сбор животът.
Днес всички хора – мъже и жени, имат желание да живеят добре. Жените мислят, как по-добре да се наредят, да се украсят с гердани от бисери, с диадеми, като корони на главите. Добре е това, но тия гердани и диадеми не могат да се запазят за дълго време – мъжете ще ги заложат. Колко мъже са опропастили жените си! Когато момъкът реши да се жени, търси богата мома. Като се ожени за нея, в скоро време изяжда парите и скъпоценностите й и я оставя последна беднячка.
Един американец получил голямо наследство от баща си, който цял живот пасъл говеда. Наследството му било три милиона лева. Като видял толкова пари, той се предал на удоволствие, на ядене и пиене с приятели и в шест месеца изразходвал всичко. При това положение, нищо друго не му оставало, освен да следва занаята на баща си – говедар. Той накривил шапката си, взел тоягата и тръгнал да пасе говедата. Това значи, той се заел с изучаване на живота. Много от сегашните жени обичат мъже, които разполагат с големи суми – ядат и пият. В скоро време те изгубват всичко и стават говедари. Да бъдеш овчар, това значи, да знаеш, как да пазиш своите мисли и чувства. Както овчарят пази овцете от вълците, така всеки човек трябва да пази мислите и чувствата си в чистота. Вълците в човека са неговите лоши мисли и чувства, които той понякога отхранва. За да не развалят настроението му, той не трябва да ги допуща в себе си. Неговата кошара трябва да бъде много здрава.
Сегашните хора ще бъдат научени от Бога, как да живеят. Той и сега ги учи. – Как? – Чрез своите мисли. Влезе в ума ви една възвишена мисъл, но вие се стеснявате, не смеете да я реализирате. Казвате: Дошла е в ума ми една малка, детинска мисъл. – Не е детинска, тя е Божествена мисъл. – Тя е за млади хора. – Дай ход на своята мисъл и не се стеснявай. Божествените прояви имат отношение към младите. Казано е в Писанието: „Ако търсиш мъдрост, ще я намериш в старите; ако търсиш сила, ще я намериш в младите." Мъжът е стар, жената е млада. Те трябва да се съединят, да създадат хармонията в живота. Мъжът е първата цигулка в оркестъра, а жената е втората цигулка. Мъжът и жената са двата принципа, които се допълват, но човек може да бъде едновременно мъж и жена, жена и мъж. Жената казва: Защо не съм мъж? Тя не знае, че в човека се съдържат и двата принципа едновременно. Значи, в човека е вложена възможността да греши. – Защо греши? – Защото има свободна воля. Ако не знае да управлява лъка, той ще взима фалшиви тонове и ще прави погрешки. Като слушаш, как свири, казваш: Ето един човек, който не знае да свири, а иска нас да учи.
Мнозина запитват: Как да познаем, каква е сегашната култура? Идете по селата, да видите, как се отнасят селяните с говедата, които им работят. Идете по фурните, да видите, как продават хляба; идете в семействата, да чуете и там викове и плач. Това е културата на ожесточаването. Когото и да срещнете, ще видите, че се е демагнетизирал, очите му хлътнали, лицето му посърнало. Каква култура е тая? Днес милосърдието учи хората, как да прилагат мъдростта и силата. В това се заключава Христовото учение. В това се изявява Христос, Който иде вече на земята да научи хората. Някои очакват Христа, да слезе на земята с множество ангели. Какво представя ангелът? Човек има физично тяло, тяло на желанията и умствено тяло. Ангелът, обаче, е лишен от тяло на желанията, поради което той няма възможност да греши. Значи, Христос се придружава от ангели и светии, т.е. от хора без тяло на желанията. Ако искаш да станеш ангел или светия, трябва да се откажеш от своето тяло на желанията.
В черквите проповядват, че Христос иде да накаже хората. Не е така. Христос ще дойде да тури всяко нещо на мястото му, да тури ред и порядък в света. Само така светът ще се оправи, и то мигновено. Какво означава думата „мигновено"? Тя е образувана от миг, мигане. Кога човек мига? Като затваря и отваря очите си бързо, той мига. Така и котката понякога мига, иска да докаже на мишката, че няма вече тяло на желанията, да не се страхува от нея. Мишката повярва на котката и свободно влиза и излиза от дупката, докато стане жертва. Така постъпват някои хора, като се молят. Те затварят очите си, правят се, че нищо не виждат, и казват: Господи, ние нямаме тела на желания, дай ни това, от което се нуждаем. Като получат отговор на молитвата си, отварят очите си и всичко забравят. Човек трябва да се освободи от ненужните желания, от постоянните роптания, че това или онова няма. Само тогава Бог ще го научи на това, което му е нужно. Човек трябва да се освободи от тялото на желанията. Ако два момъка обичат една мома, как ще разрешат въпроса? Днес го разрешават чрез убийство. Защо единият да не отстъпи момата на другия и отдалеч да й се радва? Някоя жена не обича мъжа си, и обиква друг мъж. Или мъжът не обича жена си, обиква друга жена. Оня, който се счита изоставен, намира, че това е грешно, неправилно. Добре е, наистина, и двамата да се обичат, но любовта не се подчинява на човешки закони. Добре е жената да обича мъжа си, но как ще го обича, ако той я бие всеки ден?
Един виден английски реформатор, Йоан Веслей, се оженил. Понеже имал връзка с много хора, мъже и жени, жена му била недоволна от него и започнала да го бие. Още на третия ден след женитбата си, той казал на другарите си: Не струва човек да се жени. Такива са отношенията на хората от сегашната култура. Това е резултат на желанията на физичното тяло в човека. Докато детето е малко, то е тихо, кротко, няма желания. Щом започне да се развива тялото на желанията, детето става капризно, своенравно. Това се забелязва особено от 7–14 годишна възраст. От 14 години нататък децата започват да поумняват. Като пораснат, те работят повече с ума си, стават разумни и, от 28 – 30 годишна възраст, те стават съзнателни – започват да търсят Бога и Христа. Сега и на вас проповядвам новото учение, което ще ви заведе при Христа.
Днес, като наблюдавам живота на хората, навсякъде виждам дисхармония: В домовете, в обществата, в училищата. Това ме кара да се измъчвам и страдам. Днес всички хора се карат, сърдят се – мъже и жени, ученици и учители, свещеници с пасомите си. В това отношение, всички хора са герои-мъченици. – Защо са мъченици? – Защото са дали първо място на своето тяло на желанията, а са изместили Бога от себе си. Днес никой не слуша Господа. Всички хора искат да бъдат щастливи, учени, умни, богати. Ако разделите богатството на земята по равно, на всеки човек ще се падне само по 40 лв. Можеш ли да бъдеш щастлив с 40 лв.? Ще кажете, че ви са нужни поне четири хиляди лева месечно. Отде ще вземете тия пари? Трябва да ощетите други, за да задоволите себе си. Това не е разрешение на въпроса. Тоя въпрос се разрешава с труд и работа. Ако се трудиш и работиш, всичко ще имаш; ако не се трудиш и не работиш, нищо няма да имаш. Тоя закон е верен не само за физичния свят, но за всички светове. Направете следния опит: Турете в ума си мисълта да работите изключително за Бога с любов, ще видите, че в продължение на няколко години материалното ви положение ще се подобри. Ако опитът ви не даде резултат, елате при мене, аз ще изплатя всичките ви дългове. Готов съм на всичко, само да докажа верността на тоя закон. Ако всеки народ се реши да служи на Бога, хората нямаше да воюват. Понеже не служат на Бога, сегашните хора разрушават това, което са създали. Един ден те ще видят погрешките си. Сега няма защо да съжаляват. Те вървят по закона на необходимостта. Важно е в бъдеще да се избягват тия разрушения.
Аз бих желал българите, първи да дадат пример. Нека свещениците се решат да служат на Бога с любов. Ако искат, нека дойдат при мене, да им предам това учение, те да го проповядват. Аз съм готов да отида на друго място, като им предам всичките си права и привилегии. Важно е Българският народ да се просвети духовно и да заеме достойно своето място между другите народи. Ако всички приемат новото учение, пътищата им ще се оправят; семействата и училищата ще се повдигнат. И тогава ще ти бъде приятно да минаваш от единия край на България до другия – ще бъдеш като в рай. Ще вървиш и ще се радваш, че служиш на Бога. Дето минеш, дърветата и цветята ще ти се усмихват и по-добре ще цъфтят; плодовете сами ще ти се предлагат. Моми и момци ще те посрещат с радост и веселие. Навсякъде ще се чуват песни и игри. Аз не съм против играта. Всички ще бъдат добре облечени и украсени. Не съм и против украшенията. Носете гердани и диадеми, носете и корони на главите си, но всичко да става с любов. Това значи, да бъдете научени от Господа.
Днес религиозните очакват да дойде Христос втори път на земята. Това е невъзможно. Той е опитал любовта на хората. Един руски губернатор казал, че ако Христос дойде на земята, той ще го арестува. Христос знае това. Ако влезе в черквата да проповядва на хората, свещениците ще Го изгонят, като кажат: „Писано е, всеки пророк или проповедник, който дойде след Христа, е антихрист и лъжепророк." Ще кажете, че Христос може да дойде като цар. Малко ли са царе на земята, че и Христос трябва да се яви като цар? Ако Христос дойде като цар, това значи, да внесе смут между народите. Христос казва: „Моето царство не е от тоя свят." Сегашните царе са на мястото си. Ако те, както и техните поданици, изпълняват Божията воля, хората ще бъдат щастливи. Това означава стиха: „Всички ще бъдат научени от Господа."
„Ще бъдат научени от Господа." Тоя е основният принцип на живота. – Кога ще бъдат научени? – Когато служат на Господа. Милосърдието има отношение към закона на служенето. Решете се и вие да служите на Бога. Това е новото учение, което всеки може да приложи. Преди да пристъпите към служенето, трябва да примирите мъжа и жената в себе си. Ще им кажете: Или ще се примирите и заедно ще служите, или ще напуснете моя дом. Както жената дава ултиматум на мъжа си, или да се откаже да ходи с чужди жени, или ще го напусне, така всеки човек да даде ултиматум на мъжа и жената в себе си да се примирят. Когато мъжът в жената, и жената в мъжа кажат, че ще служат, ще се примирят, тогава и ти ще приемеш новото учение и ще служиш на Бога с любов. Жената в мъжа трябва да се подчинява на мъжа, но и мъжът в жената трябва да се подчинява на жената. Това е Божественото учение. Лявата страна в човека е женска, а дясната е мъжка. Лявата е по-малка от дясната, т.е. от мъжката. Тия два принципа се виждат и в ръцете, и в лицето, и в очите на човека. Лявата ръка и лявата страна на лицето са женски, а дясната ръка и дясната страна на лицето са мъжки. Затова лявата страна на лицето е по-нежна от дясната. Светлината, която излиза от дясното око, е по-груба от тая, която излиза от лявото око. Долната устна е женска, а горната – мъжка; долната част на носа е женска, горната е мъжка. Дългият нос е мъжки, късият – женски. Ако има нещо грубо в женската или мъжката половина на човешкото тяло, то е резултат на миналите култури. Първата култура е образувала дължината на носа, а втората – неговата широчина. Така се е създал кръстът.
„Ще бъдете научени от Господа." Вие, научените от Господа, правете наблюдения върху себе си, да знаете, кой във вас – мъжът или жената не е разположен. Ако се гневиш, ще знаеш, че жената в тебе е виновна, понеже гневът е порок на жената; ако се гордееш, мъжът е виновен, понеже гордостта е порок на мъжа. Гневлива жена и горделив мъж, събрани на едно място, къщата ще запалят. Ние не се нуждаем от такива хора. Това не е за осъждане, но за обяснение. Под „мъж и жена" аз разбирам служби на човечеството. Като влезете в третата култура, т.е. културата на любовта, тогава ще разберете, какво нещо е мъжът и какво – жената. Тогава ще разберете, отде произлизат и двамата.
Сега аз ви говоря за милосърдието. Тая дума е от среден род, а всъщност представя жена. Милосърдието е най-високата проява на човека, който живее на земята. Аз говоря за милосърдието на сегашното общество, на сегашните християни, на вас, които ме слушате; аз говоря на ония, които от две хиляди години търсят Христа. Аз ви проповядвам днес, защото всички искате да бъдете щастливи. И аз желая да бъдете щастливи, да бъдете научени от Бога. Вие искате да бъдете силни; и аз желая да бъдете силни, защото без сила човек не може да работи. Милосърдието, за което ви говоря, не е нещо отвлечено, мъртво. То е реално и живо. Всеки ден то слиза на земята. То е първият лъч, който сутрин ви събужда. Милосърдието внася първата мисъл във вас за работа. Ако не приложите тая мисъл, ще сгрешите. То ви нашепва, какво да правите, а вие отлагате. Милосърдието казва: Няма време за отлагане. Ако отложите, ще пропуснете условията. Идат условия за нова работа. Ако не сеете, гладни ще останете.
„Ще бъдат научени." – От кого? – От Господа, от Първия Принцип, Който е вътре във вас и ви учи. После иде Христос – вторият принцип, Който определя вашите взаимни отношения. Най-после и аз ви говоря. Вие мислите, че аз съм дошъл да пропагандирам някаква секта. Аз съм дошъл да ви науча да работите. Де ще работите? В църквата, в училището, в дома, в обществото. И, като се научите да работите, каквото придобиете, ще бъде ваше. Когато господарят се научи да благодари на слугата си за работата, която е свършил, той може да се нарече Син Божи. Да бъдеш Син Божи, това не е привилегия само за едного. Всички можете да бъдете Синове Божии. Направиш една малка услуга – не искай никакво възнаграждение за нея.
Желая ви да проявите любовта и да възкръснете. Аз зачерквам от книгата на живота всички мъже и жени, всички учители, всички съдии, всички проповедници и свещеници със старите разбирания. Бог да благослови добрите проповедници, добрите майки и бащи, добрите синове и дъщери, добрите учители, които се стремят към новото. Да бъдат научени от Господа.
Да дойде Божието благословение върху вас!
4. Беседа от Учителя, държана на 24 декември, 1916 г. София.